Смутните времена около 9 септември 1944-а няма как да не се отразят и на футбола… Заради бомбардировките в София някои от най-добрите български национални футболисти са евакуирани в Търново. В “Етър” идват легенди като Божин Ласков, Васил Спасов – Валяка, Георги Пачеджиев – Чугуна и редица други с треньор Асен Панчев. Сформира се стабилен отбор, но спортният календар е доста разпокъсан. Неточни са обаче досегашните писания, че ако не бил 9 септември и прекъсването на шампионата, “Етър” щял да се бори за медалите и дори за титлата…
Първенство отново е на елиминационен принцип, за който се класират само областните първенци. А “Етър” е категоричен областен шампион, след като на финала през лятото бие и в двата мача ЖСК (Горна Оряховица) с 3:2 и 3:1. В елиминациите в първия кръг почива, а във втория се пада срещу СП 39 (Плевен). На 28 август обаче губи като гост с 3:0, а реваншът в Търново е насрочен за 3 септември 1944 г. – дни преди промените. “Етър” пада служебно с 0:3 заради нередовни играчи.
Идва и Девети. Първенството, естествено, не се доиграва. В “Етър” (както и всички клубове в страната) бързо сменят курса. На 7 ноември 1944 г. избират нова управа и правят обръщение към всички в пресата. “Ние, народните спортисти, иззехме в наши ръце управлението на СК “Етър” и занапред сами ще уреждаме въпросите на народния спорт. Ще се уредят съответните игрища, за да се даде възможност на цялата народна спортна младеж да се развива всестранно”, пише в обръщението. Започва набиране на нови членове, като “отявлени фашисти и членували в бивши фашистки организации не се приемат”. Председател става съдията Иван Дюлгеров, заместник Тодор Костов, секретар Петър Рабатилов, завеждащ футбола е Йордан Петров.
През февруари 1945 г. в повечето градове се създават физкултурни и спортни съвети, но малко отбори се включват в организираните първенства. На 13 януари 1946 г. “Етър” се обединява с Гимнастическо дружество “Юнак” под името “Етър-Юнак 45”. Веднага става и околийски първенец. В управата влизат още Никола Чантов (от основателите на футбола в града!), Боби Газурков (от основателите на МСК и “Етър” през 1924) и др.
Етърци участват в турнира за купата и на 1/16 финалите на 7 април гостуват на “Белите орли” в Плевен, като губят с 4:2. Головете вкарват Ардинев и В. Бъчваров от дузпа. Досега се твърдеше, че това е последният мач на тима под името “Етър”. Но не е точно така. Вестниците продължават да наричат “Етър-Юнак 45” с добре познатото на всички име “Етър”. Така е представян отбора в репортажите на “Народен спорт” за мачовете му с “Локо” (ГО), със “Стар герой” (Дряново), с “Ген. Б. Копчев” (Свищов) до пролетта на следващата година.
На 28 април 1947 г. следва ново обединение – на “Етър-Юнак 45” с Туристическото дружество “Трапезица” и с Народно колоездачно дружество, като новото сформирование получава името “Трапезица” (В. Търново). Първият мач под новото име е на 4 май, когато футболният “Трапезица” гостува на “Орлин” (Килифарево) и печели мача с 2:1.
В пресата обаче продължава да се използва и името “Трапезица-Етър” или дори само “Етър”. За последен път името “Етър” се среща в “Народен спорт” на 13 март 1948 г. за мача с “Русенец” (Русе), завършил 3:3.
Отборът на “Етър” през 1946 г.
На 26 май с.г. “Трапезица” дори играе международен мач – срещу гостуващия в страната отбор на “Пролетар” (Пирот, тогавашна Югославия). “Първото полувреме протече при поделено надмощие, но все пак гостите успяха да отбележат 3 гола срещу 2 на тьрновци. През второто полувреме играта се оживи, като югославяните нападаха повече с крилата, а търновци – с вътрешната тройка. И двата тима отбелязаха по един гол. Краен резултат от мача 4:3 за “Пролетар”. На мача присъства многохилядна публика. Ръководи задоволително П. Цонев.”
На мачовете му идват по 3-4000 зрители. Липсата на подходящ стадион обаче е една от причините “Трапезица” да не е на елитно ниво.
В края на 1949 г. след поредната реформа край Царевец започват да се обособяват доброволни спортни организации на ведомствен принцип. Появяват се отборите на “Ударник”, ДНВ (Дом на народната войска), “Червено знаме”, “Септември”…
Тимът на ДНА преди мач с “Раковски” (Севлиево) през 1949 г.
“Ударник” е сред най-силните тимове в града.
Малцина са останалите живи връстници от онова време. Един от тях е ветеранът Анатолий Легкоступ, който разказа крайно любопитните си спомени си за книгата “Футболът в Търново. От зората до възраждането (1895-1957)”.
“Кои бяха търновските отбори в онези години? Принципът беше ведомствен и пъстрилото – голямо. “Динамо” – на пощите, “Ударник” – на Трудовата повинност, на Строителни войски, ДНА – Дом на народната армия, на военните, “Спартак” – на Министерството на вътрешните работи (МВР), “Септември” – на занаятчиите, “Урожай” – на членовете на ТКЗС-тата, “Червено знаме”, “Трапезица”… Имаше градско първенство, но не помня дали играехме всеки срещу всеки или с елиминации.
Откъде се намираха толкоз футболисти ли? Ами в “Динамо” – от града, в “Ударник” – от войници-трудоваци от цяла България, в ДНА – военнослужащи, различни чинове – до капитан, в “Спартак” бяха сбириток, в “Септември” – търновски занаятчии: обущари, шивачи, сарачи, готвачи, в “Урожай” – хора от околните села…”, разказва бачо Тольо.
А паметта му е достатъчно свежа. Той помни не само голяма част от футболистите, а дори екипировката на отборите. “Да не забравим екипите: “Червено знаме” – с червени фланелки, черни гащета, “Ударник” – изцяло в бяло, ДНА – всичко червено, “Спартак” – сини фланелки, бели гащета, сини калци, “Динамо” – не помня, но “Урожай” бяха в жълто.
Най-качествен футбол се играеше в “Ударник” – техничен отбор, дисциплиниран, обигран. След него нареждам ДНА – единни и всеотдайни. “Червено знаме” също се представяше добре, но ги гонеше лош шанс. Корав отбор – до грубост, бе “Спартак”, а “Септември” – непостоянни. А “Урожай” бяха вечните губещи…”, изрежда Анатолий Лекгоступ.
“Червено знаме” на лагер в Трявна през 1956 г.
Голямата реформа идва през 1957 г., когато е изоставена ведомствено-производствената система на ДСО по съветски модел и се създават Дружества за физкултура и спорт (ДФС).
Създадени са две “Б” групи – Северна и Южна, като на В. Търново е предложено място в Северната. Сформиран е тим с треньор Христо Миланов – Рилето, който носи името “Сборен отбор на ДСО – Търново”. В него влизат вратарят Борис Михайлов, Анатолий Легкоступ, както и Донко Долмов, Петър Шатров, Димитър Байдаков, Петър Хараламбиев, Йордан Ценов, Никола Велчев, Христо Иванов, Пръвчо Колев, Петър Иванов, Боян Баев, Огнян Костов…
Името на новия тим обаче не се харесва на никого. Само след месец-два ръководството му решава да върне на отбора историческото име “Етър”. На 24 април на заседание на Градския съвет на БСФС “единодушно и с одобрителни ръкопляскания беше възприето градското физкултурно дружество да носи името “Етър”. Това име задължава, защото бившият спортен клуб, името на който се възприема, има спортни традиции и слава за силно развит футбол”, пише на следващия ден в. “Борба”.
Представянето на етърци е достойно, в първенството те водят оспорвана борба за второто място (над всички е русенският “Торпедо”) и в крайна сметка завършват четвърти с 34 т., само на 3 от “Спартак” (Варна) и на 1 т. от “Чавдар” (Б. Слатина).
Така на 24 април 1957 г. възкръсва “Етър”! И започва постепенно да зрее мечтата за “А” група. Реализирана в дългогодишно присъствие в елита, медали, купи, шампионската титла, международни успехи, национали…
