Полузащитникът Николай Цветков беше с ключова роля за успехите на ЦСКА през миналия сезон. Демона обаче, както и още много от съотборниците му, спечелили сензационно Купата на България, сега трябва да си търсят късмета в други отбори, тъй като бяха отписани на “Армията”. В откровено интервю за БЛИЦ СПОРТ Цветков сподели, че му е било тежко в първите дни, когато е научил, че няма да играе повече за ЦСКА, но вече се е примирил и е готов за новото предизвикателство – да помогне на Етър за класирането в “А” група.
– Ники, как се стигна до преминаването ти в Етър?
– Проведох няколко разговора с треньора Ферарио Спасов и президента на клуба Александър Нанков. Тук има момчета, с които се познаваме. С Иван Скерлев и Пепи Димитров даже сме близки приятели. Смятам, че в такава обстановка бих се чувствал добре, това е най-добре за мен и моето семейство.
– Запозна ли те Ферарио Спасов с обстановката в клуба и целите, които ще преследвате?
– Рано е да говорим за цели, в момента трябва да се съсредоточим единствено върху това да направим добра подготовка. С много работа и себераздаване можеш да постигнеш всичко.
– Не правиш ли крачка назад – от ЦСКА в Етър?
– Дали е крачка назад, ще разберем през месец май. Миналата година по това време много хора ни отписваха и в ЦСКА и не ни вярваха, но се видя, че с правилна работа и лична амбиция от всички успехите идват. Аз лично съм щастлив от това си решение да дойда в Етър. Надявам се да успеем да зарадваме хората във Велико Търново.
– Нямаше ли вариант да продължиш в ЦСКА? Кой ти каза, че си свободен?
– Получих предложение да играя във втория отбор на ЦСКА, но прецених, че за моите 29 години не ме устройва. Но няма драма, във футбола е така. Не съм обиден на никого.
– Сторихте чудото, спечелвайки Купата на България. Това ли е моментът, който винаги ще помниш?
– Всъщност цялата година беше невероятно изживяване… от първия лагер в Тетевен до спечелването на Купата на България. Всеки един от нас израсна много. Изобщо колкото и нескромно да звучи, нашият отбор върна романтиката и вярата на много хора в ЦСКА. Без чужденци, само с български момчета, работещи всеки ден и даващи всичко от себе си за ЦСКА. Изключителен колектив! И разбира се невероятната публика, коята беше навсякъде с нас и треньорите, които направиха всичко, за да се чувстваме перфектно. Определено периодът ми в ЦСКА е върхът в кариерата ми. Никога няма да забравя гола срещу Берое в полуфинала на “Армията”.
– Ти и другите ти съотборници бяхте ли наясно преди финала с Монтана, че няма да оставате в ЦСКА?
– Ние се стремяхме до последно да не се разваля атмосферата и да гоним успехите. Никой не мислеше дали ще бъде освободен или не. Най-важното беше да спечелим Купата на България. И не толкова заради медалите и самата купа, а заради любовта на хората към нас. Няма нищо по-велико от това да видиш радостта в очите на феновете.
– Радвахте се на страхотна подкрепа във всеки мач, сигурно ще ти липсва публиката на ЦСКА?
– Наистина много ще ми липсва! Невероятна атмосфера във всеки един мач! Всъщност голямата магия на ЦСКА идва именно от великата публика! Радвам се, че успях с някои изпълнения да предизвикам усмивки и положителни емоции сред феновете.
– Какво ще пожелаеш на привържениците на ЦСКА?
– Пожелавам им да продължат да подкрепят ЦСКА във всяка една среща както досега и да се радват на още по-големи успехи, както приляга на клуба.
– Вкара 22 гола, а любопитното е, че игра точно с номер 22. Долавяш ли някаква символика?
– Всъщност има странна символика наистина… 22 номер и 22 гола, защото дъщеря ми е родена на 22-ри, а наскоро прочетох, че имам 16 асистенции – дата, на която е родена съпругата ми Изабел.
– Кое беше най-ценното ти попадение с екипа на ЦСКА?
– Най-ценен си остава голът на полуфинала с Берое (б.р. – бележи за крайното 2:0).
– На най-важните хора в живота си ли го посвети – съпругата и дъщеричката ти?
– Точно, когато вкарах, изтичах при Христо Янев и си казахме нещо, което си остава между нас. Иначе фланелката след мача дадох на съпругата ми.
– Лесно ли се работеше с Ицо Янев?
– Христо Янев е изключителен професионалист, работохолик. На мен ми помогна изключително много. Изключително широко скроен, човек с когото можеш да споделиш всичко. Научих много неща от него, които ще ми помогнат не само във футбола, но и в живота като цяло. Смятам, че колкото повече треньори като него имаме, толкова по-добър ще бъде футболът ни. Именно на това беше изграден и нашият отбор – на страхотните взаимоотношения между всички ни.
– Съжаляваш ли, че не те остави и не ти даде шанс да играеш с ЦСКА в “А” група?
– Беше ми тежко два-три дни, че няма да съм част от ЦСКА, но после се примирих. Иначе Янев знае кое е най-добре за ЦСКА. Вярвам, че успехите пред него и моите бивши съотборници тепърва предстоят.
– В един от мачовете впечатли с гол от центъра. Често бележиш и от фаулове. Как успяваш и специални тренировки ли провеждаш за статичните положения?
– За гола от центъра треньорите ми подсказаха, че вратарят стои излязъл много напред и да пробвам да вкарам. Получи се. Често съм вкарвал и преди след статични положения. Сега с Христо Янев тренирахме често. Все пак негов специалитет са.
– Влияеха ли ви постоянните драми относно неяснотата в клуба?
– Аз и съотборниците ми бяхме концентрирани единствено върху работата ни на терена. Имахме перфектни условия във всяко едно отношение, така че друго не ни интересуваше.
– Тръгна за футбола от Литекс, а сега клубът беше затрит. Обяснението ти за случилото се в Ловеч?
– Не съм запознат в детайли. Предполагам на хората в Ловеч ще им липсва, макар че е спорно доколко там заслужаваха такъв отбор. На мен лично Литекс няма да ми липсва, не съм сантиментален. Единствено се надявам там да продължи добрата работа в детско-юношеската школа.
– Преди време игра в Швейцария. Ако ти се открие възможност за чужбина, би ли излязъл отново?
– На този етап мисля единствено върху представянето си в Етър. За друго – времето ще покаже. Все пак не съм и първа младост за футбола.
Източник: БЛИЦ СПОРТ
