Йордан Каваклов – Данчо Кармен. Говори ли това име нещо на днешните фенове на „Етър“? Или просто следите на времето са посипали със забрава немалко имена, които „виолетовата“ история би трябвало да помни. Защото някога са били скандирани от стотици и хиляди фенове покрай футболния терен.
Тъкмо от незаслуженото забвение днес вадим образа на неотразимия и чаровен голмайстор на великотърновския тим от средата на 20-и век Йордан Каваклов, тъй като той е един от многото, влагали душата си и оставяли сърцето си на терена, за да го има днес нашият „Етър“. В смутните години преди и след 9 септември 1944 г. е водещ реализатор на „болярите“, но за този период от вековната история на футбола ни е писано толкова малко…
За първи път името Данчо Кармен се появи в спомените на ветерана Анатолий Легкоступ, записани от Иван Тодоров за книгата ни „Футболът в Търново. От зората до възраждането (1895-1957)“. Разказва ни за „Трапезица“, както се е казвал отборът след 1946 г. „И досега пред очите ми са неколцина от състава… Беше времето на прякорите и почвам с вратаря Борис Георгиев, казваха му Бастата. Централен защитник – адвокатът Нено Ненов, а ляв бек – Атанас Валачев – Крачун. Ляво крило – Петър Арсениев – паркетаджия. Още Димитър Радков от „Белите орли“, търновецът Йордан Каваклов – Данчо Кармен…“, изрежда бачо Тольо.
Първото, което се набиваше на очи, бе необичайният прякор – Кармен. Оттам тръгна и разплитането късче по късче на историята, а следите ни отведоха към …Бонбонената фабрика „Кармен“ – една от гордостите на великотърновци в първата половина на 20-и век. По спомените на Иван Панайотов и Цветан Сапунджиев се е намирала точно до Стамболовия мост, до мястото, където сега е Интерхотелът. Близо до нея са фабриката за бонбони и карамели „Малина“ и конячната фабрика „Лъв“.
„Кармен“ е основана през 1922 г. от СД „Кармен – Величко Каваклов и сие“. По време на разцвета си фабриката е предлагала „европейски лукс“ в Търново, а бай Величко и семейството му са били считани за част от модерния градски елит. Естествено, имат и заведения. Във в. „Велико Търново“ от февруари 1928 г. откриваме реклама на тяхната сладкарница „Ягода“.
„Сладкарница „Ягода“ на Величко Каваклов (близо до магазин „Торино“) известява на всички клиенти и познати, че в откритата сладкарница „Ягода“ всеки ден се изготвят и поднасят пресни вкусни пасти, торти, баклави, сладка и др. сладкиши. По поръчка се изготвят торти, баклави, карамели, локум, фондани – в изобилие. Посетете! В. Каваклов“.
Освен бонбонената фабрика „Кармен“, фамилията е имала интереси и в други търговски начинания, притежавала е много сгради в старата част и в района на „Марно поле“, включително тази на познатата на всички по-късно „Мототехника“. След национализацията през 1947 г. фабрика „Кармен“ е иззета от държавата…
Животът на Йордан – синът на Величко Каваклов, далеч не е бляскав като на баща му. Роден е на 20 юни 1923 г. Едва 5-годишен е обаче когато майка му почива. Величко веднага се жени повторно и му се раждат и дъщери, едната от които става изтъкнат баскетболист и треньор. (Името й е Стефанка/Стефка Каваклова, тя дава път в този спорт в „Миньор“ (Пк) на плеяда имена, сред които Евладия Славчева и Пенка Методиева).
Останал сирак, Данчо живее при трите си лели в голяма фамилна къща до Паметника на обесените, а домът на баща му е чак на върха на „Варуша“ по една стръмна калдъръмена улица. От малък започва работа като общ работник и чирак в бонбонената фабрика, живее трудно. Обичал да се шегува, че „освен двете торби със захар носел и баща си“. Футболът е неговият отдушник и бързо става видно, че има качества. Учи в Търговската гимназия и още съучениците му започват да го наричат Данчо Кармен – все пак произлиза от неслучайна фамилия.
Започва да се откроява. Първото му споменаване във в. „Спорт“ е през 1940 г. в репортаж за мач между Търговската гимназия и „Търновска слава“, завършил 2:2. „Търговците се представиха отлично, макар и без абитуриентите. Отличиха се двата бека Лечев и Шопов, център халфът Щетински и петокласникът Йордан Каваклов, ляв инсайд“ (б.а. – петокласник по онова време ще рече в 9-и клас).
Още по това време Данчо става футболист на „Етър“! На 11 октомври 1942 г. тимът разгромява с 4:1 „Чардафон“, а Каваклов е неудържим. Бележи два гола за победата и отново е отличен в пресата: „много добри проявления имаха подпоручик Попов, Каваклов, Лечев и Дацев“… А прякорът му е толкова емблематичен, че така го изписват и в националната преса. На 1 ноември 1942 г. етърци разбиват в Трявна местния „Спортклуб“ с 6:1. „Герои на мача бяха подпор. Попов, Данчо Кармен и Иванов – и тримата от „Етър“, пише в. „Спорт“. После правят 1:1 с „Чардафон“, когато „към 20-ата минута център халфът Данчо Кармен с отмерен удар изравнява“…
Блести и в дербито с ЖСК (Г. Оряховица) на 16 юни 1943 г., завършило 2:2, когато вкарва втория гол. И при гостуването на „Напредък“ в Русе, завършило 6:6, когато в атака си партнира с Ганчо Панов (на чието име днес е стадионът в Павликени) и двамата пред 3500 зрители разпиляват защитата на съперника, като са обявени за героите на мача. Силните игри на Каваклов не остават незабелязани и през август той е включен в сборния отбор на Търновска спортна област. Още в първия си мач разбиват с 6:1 горнооряховския „Левски“, Йордан нанизва нови два гола. „Сборният отбор се очертава така: Богданов (ЖСК), Попов, Милев (Етър), Цанев, Пипев, Манолов, Русев, Алексиев (ЖСК), Каваклов (Етър), Георгиев и Вутев (ЖСК)“, пише в. „Спорт“.
Идва Девети септември. Бонбонената фабрика „Кармен“ е национализирана, „Етър“ бърза с декларация да поеме по „нов социалистически курс“. Йордан Каваклов обаче оцелява, чужд е на политиката и си остава в любимия отбор. Намираме снажния голмайстор на снимка от 1946 г. редом с изброените вече Бастата, Крачун, Радков, с Веселин Бъчваров – Пукето… На следващата година приемат името „Трапезица“, откогато са спомените на Легкоступ-старши.
Йордан Каваклов не дочаква възраждането на „Етър“ през 1957 г. Премества се в София със съпругата си Снежана Винчева, която е изтъкнат състезател, треньор и съдия по спортна гимнастика и по-късно преподавател в НСА. Самият той вече е учител по физическо възпитание, но активно остава и във футбола. Ходи като дежурен делегат на мачовете в „А“ група, става през 1963 г. и секретар на Треньорския съвет на БФФ. За последно името му се споменава през 1969 г., когато е удостоен с „Народен орден на труда“ (бронзов) като автор на масовите гимнастически композиции на ветераните за Третата републиканска спартакиада.
А аз в подготовката на материала тръгнах да търся неговите наследници. И ги открих! В необятния интернет попаднах на Крася Йорданова Каваклова – изтъкната състезателка по художествена гимнастика от 70-те, националка, майстор на спорта, доскоро професор в Софийския университет. Съвпадението на имената бе обещаващо, а предположението ми се потвърди…
„За мен е огромна изненада интересът Ви към моя баща Йордан Величков Каваклов! Да, той наистина е бил емблема на футбола във Велико Търново. Беше един изключителен спортист и баща, който много обичах. Благодаря Ви от сърце, че все още някой си спомня за Кармена!“, бе първата емоционална реакция на Крася Каваклова.
Чаровник е бил нейният баща… Майка й и е разказвала по повод на запознанството им, че „той е бил най-красивият мъж в Търново“. А в училищния албум към снимката на Каваклов четем: „Даню бе най-големият ни футболист, който напоследък особено много се прояви. Закален от природата турист и нека не забравяме – извънредно голям спортист, спечелил бе име в провинцията даже. Данчо беше пленител на много женски сърца, които откриваха в него истинскишя идеал и благородна душа. Не на всички обаче той обръщаше внимание…“
Йордан и Снежана имат две деца – родената през 1952 г. Крася и по-малкият й брат Пламен. Той също се насочва към спорта, има 6-и дан по карате шотокан, дълги години работи в НСА „В. Левски“ като ръководител катедра „Бойни изкуства“. Почива едва на 50-годишна възраст през 2008 г.
„Още от дете баща ми ме учеше да карам ски с кандахари, после в училище участвах във всички спортни отбори, бях лекоатлетка, волейболистка, баскетболистка… На един 8 март сутринта започнах с националния крос, където се класирах втора, а той ме чакаше на финала в Борисовата градина, за да ме закара на състезание по спортна гимнастика в зала „Армеец“, където влязох с трикото от кроса. Там се класирах трета и накрая влязох в зала „Сливница“ с една червена лента на художествена гимнастика. Пазя и досега отличията. Представяте ли си как се случва всичко това в един ден и благодарение на един „Вартбург“ и един прекрасен баща!“, споделя Крася. Бившата гимнастичка има семейство и син, но от фамилията Каваклови са останали само тя и синът на брат й, който носи името на дядо си Йордан и има фирма, свързана със самолетите.
…Преди години Данчо Кармен и другите наследници се опитали да си възстановят каквото могат от Бонбонената фабрика, защото имали документи, но ги отрязали – днес там се издига емблематичният хотел… Остават само спомените на най-старите търновци, че захарният аромат от фабриката е бил толкова силен, че парк „Марно поле“ дълго време е бил наричан от местните „най-сладкото място в Търново“.
