Камино или Пътят на пилигримите бе поредното предизвикателство за великотърновските пътешественици Йордан и Валентина Грозданови. Всъщност, за планинар като Данчо, изкачил планинските първенци на почти всички континенти, предизвикателство едва ли е най-точната дума. По-скоро е един вид романтика с вековна история.
Пътят към Сантяго е мрежа от поклоннически пътища към олтара на апостол Яков в катедралата „Свети Яков“ в испанския град Сантяго де Компостела, където според традицията са погребани останките на светеца. Маршрутът има над 1000-годишна история и го изминават по 277 000 души от целия свят годишно, което го прави третия по важност поклоннически град след Рим и Ерусалим. Самият път е около 800 километра и започва във Франция, изкачва Пиренеите и върви от изток на запад по тях през цяла Северна Испания, докато стигне до изящната и прочута катедрала „Сантяго де Компостела”. С годините вече има и Португалски маршрут, който започва от Порто, и Северен, началото на който е от баския град Ирун.
“Свещеният път може да се мине пеша, с велосипед или на кон. Камино е успешно преминат, ако са изминати 100 км пеша или 200 км с велосипед или на кон”, разказва Йордан Грозданов.
Романтичен е и поводът двамата великотърновци да тръгнат за Испания. “Това беше и подарък за рождения ден на Валя, който беше на 28 октомври. Решихме да го направим по начин, който хем го искаме, хем ще го запомним. Вече напоследък пътуваме двамата заедно, след като децата пораснаха и сами се грижат за себе си”, признава Данчо.
От 15 години Пътят на пилигримите бил в главата му като цел, но просто трябвало да дойде подходящият момент. Впрочем, дъщеря им Антония вече е преминавала Камино преди години от Ла Коруня.
Организирали го хората, с които неотдавна бяха на връх Арарат. Групата била от 19 българи, като великотърновци са само сем. Грозданови. “Летяхме от София до Мадрид, а оттам с влак 400 км до Сария, където беше началото на маршрута ни. За седем дни изминахме пътя до Сантяго, като преходите са по 25-30 км дневно. По пътя има хотелчета и заведения, които обслужват туристите. Това е най-популярният поклоннически маршрут в света, дневно го изминават по 1000 души от цял свят.
Валя дъжд през цялото време, но нас това не ни притеснява, свиква се. Носим багажа със себе си, но има вариант част от багажа да го опаковаш в раница и да оставиш 3 евро. Вечерта той вече е на адреса, който си посочил за нощуване”, разказва Данчо Грозданов.
Според една от легендите Камино минава точно под Млечния път и групата се движела буквално по пътя на звездите. През 1980 г. испанският свещеник Елиас Валиня Сампедро започва да маркира с жълти стрелки пътя от началото – градчето Сен Жан Пие дьо Пор, сгушено в Пиренеите, до края в Сантяго де Компостела. Жълтите стрели продължават и днес да водят пилигримите към катедралата с мощите на Свети Яков.
“Изминахме 115 км, по целия път има знаци с тези стрелки и мида. Мидата е основният символ на целия път. Легендата гласи, че когато са носили мощите на Свети Яков, хората трябвало да преминат някакъв брод, като са успели да минат по натрупаните миди. Мнозина следват пътищата като форма на духовна пътека или избягване в търсене на душевно израстване”, казва Данчо.
Той е категоричен, че пътят не е тежък, всеки се движи с подходящото за него темпо. На него дори му било малко и вечер преди нощувка обувал маратонките и отивал да тича.
“В началото ти дават един паспорт за печати и по целия път, където нощуваш или почиваш, се удрят печати. Като стигнахме до катедралата в Сантяго де Компостела удрят последния печат и ти връчват сертификат, че вече си пилигрим”, казва Йордан Грозданов. Така той и Валя вече са пилигрими.
Храната била евтина и на една цена както в селцата, така и в столицата. Виното им е по 2-3 евро бутилката, а по пътя има заведения с пилигримски менюта за 10 евро, включващи супа, второ и десерт плюс чаша вино. 870 лв. им стрували нощувките и целият преход, доверили се на фирма, за да не губят време с логистиката. Още 250 лв. им излязъл пътят от София до Мадрид и оттам до Сария, както и обратната посока от Сантяго дотук.
Преживяването по Пътя на пилигримите Йордан Грозданов определя като безкрайно запомнящо се. То е възможност да останеш сам със себе си, със собствените си мисли, истинско духовно пречистване. Но е и възможност да общуваш с хората по време на пътя. Запознали се с десетки хора от различни страни, след които и с доста българи. Някои от тях сега Данчо ще ги води на връх “Ботев”, който скоро наближава да изкачи за рекордния 150-и път.
