Футболистът на “Етър” Даниел Младенов сподели пред „Мач Телеграф“ целите пред „виолетовите“ през пролетта. Той коментира и престоя си на „Георги Аспарухов“, където игра в групите на Лига Европа със „сините“. Крилото, което е на 35 години, а през месец май ще стане на 36, обяви, че не смята да спира с футбола през следващите 5 години.
– Подготовката вече започна, но ти не тренираш наравно с останалите, защото имаш лека травма. Как си?
– Да, имам лека травма, но до седмица мисля, че ще се оправя. Имам леко разтежение, но не е голям проблем. Дори сега тренирам индивидуално във фитнеса. Понеже се готвим на изкуствен терен, получих лека травма, но не е сериозно.
– Ще успеете ли според теб да надградите през пролетта? Как ги виждаш нещата?
– Силно се надявам да успеем. Трябва да видим как ще се сработим, защото има и нови футболисти. Много е важно как ще тръгнем в мачовете. Предстои ни един много важен двубой с Монтана. Ако успеем да победим, нещата ще са много по-добре за нас.
– Може ли този първи мач да предопредели пролетта на Етър?
– С оглед на това, че разликата в точките е много малка от шестата позиция до втората, ще е много важен стартът. С Монтана ще е важен двубой и за двата тима. Хубаво ще е да победим, защото сме домакини. Ако го направим, ще имаме добра преднина от осем точки пред тях, а знаем, че и те имат амбиция да влизат в Първа лига.
– Според мнозина вашият състав беше най-силен през есента. Какво ви попречи да сте първи в класирането?
– Като футболисти в действителност сме най-опитният състав. Да, може да се каже, че сме най-силният отбор. Има много момчета с доста срещи в А група. Всички тимове, срещу които се изправяме, се мотивират не на 100 процента, а на 200 и дават всичко от себе си! Освен това всичките ни противници се нареждат зад центъра, играят прибрано и мачовете стават много по-различни и трудни. Както се казва – не се играе футбол. Ние искаме да правим нещо и тренираме върху това, но като се затворят 11 човека отзад и става много трудно. Като прибавим и лошите терени, които не позволяват да покаже всеки един от нас на какво е способен, и опираме до характери. Хубаво е, че в доста от мачовете нашият отбор показа характер и в класирането мисля, че сме на добро място. Като имаме предвид че дубълът на ЦСКА 1948 няма право да влиза в Първа лига. Ако всичко е нормално и отборът отново покаже характер, няма да има проблем да вземем промоция за Първа лига.
– Това ли е основната цел пред вас и ще я постигнете ли?
– Това е! И за мен е основна цел, и за съотборниците ми. Смятам, че с отбора, който имаме, на 99 процента трябва да успеем да я постигнем.
– До този момент записа 13 мача, 5 гола и 1 асистенция. Доволен ли си от представянето си?
– Винаги може и повече. Като цяло в много от срещите играех с една шина, която малко или много ми пречеше. Не го ползвам за оправдание, но имах контузия и не успях да се подготвя през лятото на 100 процента. Надявам се през втория полусезон да имам повече голове и асистенции. Като цяло съм доволен. Дано да сме здрави всички в тима. Не е важно толкова кой ще вкарва головете, а да си свършим работата и да постигнем целите, които са ни поставили.
– Ти си един от футболистите със сериозен опит в България, а игра малко и в чужбина. Защо не остана повече време зад граница?
– Играх половин година в Гърция, но като цяло след престоя ми в Левски имах огромен малшанс. В България много играчи, които имат доста по-малки качества от мен, вкарват по-малко и имат по-малко асистенции, играха в чужбина и направиха кариера зад граница. На мен не ми върза. Имах много оферти и винаги е било на косъм. Може би агенти попречиха това да се случи, но здраве да е.
– А ако сега дойде оферта от чужбина, би ли я приел?
– Сега вече на тези години не смятам, че ще получа оферта, която да ме впечатли толкова много, че да отида и да играя зад граница. По-скоро – не!
– Къде беше най-щастлив през кариерата ти, обиколи доста отбори?
– В три отбора се чувствах най-добре. Това са Пирин, Левски и Етър. Най-добри бяха колективите в Етър и Пирин. Пирин беше трамплин за мен и отидох да играя на много високо ниво е Левски. Бях със „сините“ в Европа. В Етър изпитах удоволствие от играта, особено при Красимир Балъков и Станислав Генчев, когато играехме в Първа лига. Излизахме на терена и всеки един от нас изпитваше удоволствие от футбола. Надигравахме съперника с владение на топката и дори побеждавахме по-големите отбори у нас. В тези три отбора съм се чувствал най-добре и в тях съм изкарал най-много време.
– Отличи колективите в Пирин и Етър, а как беше този в Левски?
– В Левски и ЦСКА да направиш колектив е доста по-трудно. Идват винаги от цяла България футболисти и има повече чужденци. В тези отбори много трудно може да изградиш колектив. Имаше, но не беше както в Пирин и Етър. Все пак и нивото, и качеството на футболистите в Левски и ЦСКА е много по-различно.
– На 35 години си вече. Мислил ли си за оттегляне?
– На този етап, честно казано – не. Аз се чувствам добре и съм реалист. Ако не мога или виждам, че младите са по-добри от мен, бих се отказал. От показателите ми и физически, и здравословно се вижда, че се справям. Не смятам да се отказвам в близките 5 години. Само да съм здрав и дори и да има контузии те да са леки и да отшумяват.
– Няма как да не поговорим за Левски. С какви чувства си тръгна от „Георги Аспарухов“?
– В Левски съм изпитал много сериозни позитивни емоции. В последните малко повече от 10 години отборът не е успял да влезе в групите на евротурнирите. В Лига Европа изиграхме много силни срещи. Стадионите бяха пълни и това беше невероятно. Това ще ми остане сломен за цял живот. В групата натрупахме осем точки и бяхме много близо до това да излезем от нея. Тръгнах си с хубави чувства от „Герена“. Все пак бях две години част от отбора. Играх на високо ниво, дори първата година изиграх най-много мачове от целия състав. Само с положителни емоции си тръгнах от Левски. С никого не съм се карал. Имах и оферта от чужбина тогава, а и в отбора имаше повече чужденци. Сменяха се президентите и Тодор Батков си тръгна, а дойде Иво Тонев. Доста играчи си тръгнаха, а други дойдоха.
– Как виждаш сега Левски под ръководството на Станимир Стоилов?
– Всички го виждаме, Левски се възроди! Феновете пълнят всеки стадион и публиката показва, че си обича безрезервно отбора. Това е! Аз съм левскар и ако може и титлата да се вземе до една или две години, ще е още по-добре.
– Връщаш ли се често назад във времето към онези луди мачове на „сините“ в Европа?
– Да! Неизбежно е, защото имам много приятели левскари и когато се видим, винаги се сещаме. Винаги хората ме подсещат за тези мачове. Като дойде 16 декември и ми се обаждат, за да ме питат дали си спомням, че на тази дата Левски победи Спортинг с мой гол. Това е нормално, незабравими моменти са.
– Как се чувстваше след онзи гол срещу Спортинг и победата?
– Невероятно! Незабравимо е! Всеки един, който е вкарвал в Европа се е чувствал страхотно. Няма да забравя гола и асистенцията си срещу АИК Стокхолм, когато след този мач Левски се класира в групите. Страхотно е! Радостта е огромна като видиш и феновете се чувстваш на седмото небе.
– Би ли се върнал на „Герена“? Било то като футболист или треньор някой ден?
– Разбира се! Това е най-големият отбор в България. Стига да имам тази възможност независимо като футболист, треньор, скаут стига да имам оферта от клуба винаги бих се върнал. Сега съм далеч от тази мисъл, защото съм част от Етър и искам да постигнем целта си. Хората тук много ме уважават и се чувствам добре. Доста години съм вече тук.
– Ще ходиш ли на очертаващия се мач във Велико Търново между Левски и Черно море?
– Да! Смятам да отида. Ще си взема билет и ще присъствам и да се надяваме, че ще стане един футболен спектакъл.
Източник: „Мач Телеграф“
