Един след друг терените в Първа лига започват да приличат на картофени ниви. И според запознати това не е случайно. Напротив. Смята се, че клубовете са жертва на пандемия, която унищожава всичко, до което се докосне, пише „Кота спорт“. Става въпрос за гъба, която се разнася чрез бутонките на футболистите на някои от клубовете, където този проблем се бе появил още по време на лятната подготовка. И сега от локална кризата става всеобща. А за това спомогнаха и високите температури, твърдят специалистите.
„Едни успяват да се справят с този проблем, но има клубове, които не могат. Или игрищата им не се поливат достатъчно, или това не се прави навреме и се спарява тревата. Но вижте – цели градове страдат от липса на вода и се въвежда режим. Какво да говорим за игрищата… И така се появява гъбата, която много бързо изяжда корените на тревата, това става дори на съоръжения, които са били третирани с препарати срещу нея“, продължават те.
Затова се препоръчва клубовете да бъдат по-внимателни с гостите си. И за целта играчите им трябва да минат през парче от изкуствена трева, третирана с препарат, преди да стъпят на официалното игрище. „Превенцията е много важна“, категорични са спецовете. В противен случай клубовете трябва да имат в запас между 250 000 – 500 000 лева за спешен ремонт.
„Велико Търново спорт“ първи писа по темата още преди време. Ето част от интервюто ни с директора на „Спортни имоти и прояви“ Петко Павлов:
– Как се получи така, че терените на няколко клуба в елита изведнъж се оказаха в ужасно състояние, а нашият е “зелен килим”?
– Това е много сложен въпрос. Те не са станали изведнъж в такова състояние. Всеки терен е специфичен, като направа, състояние, поддръжка… Вероятно използваните препарати не са дали нужния ефект или адекватните мерки са закъснели. Проблемът със състоянието на терените е много тежък изобщо за България и причините са няколко.
Една от тях е високите температури особено през нощта, така че много зависи на каква надморска височина е теренът и дали има циркулация на въздуха. В това отношение ние сме в лошо положение, теренът е в бетонен пръстен, плюс лекоатлетическа писта. Друга причина е, че не навсякъде по места има специалисти, които да са подготвени и най-вече ежедневно да наблюдават състоянието на тревата, особено през това време на годината. Защото, за да гледаш добре даден терен, е дългогодишен труд, опит, познания и отдаденост. Трябва да се вземат предвид много фактори, защото тревата има много врагове. Тя е живо същество, което е атакувано непрекъснато от различни вредители. Освен гъбните болести, страшен бич са ларвите на различни насекоми, майски и юнски бръмбар, житен бегач и т.н. Другият много сериозен проблем е липсата на специализирана техника за изпълнение на различни операции по подръжка. На практика само на няколко стадиона има цялата необходима техника и там едно пръскане например отнема половин час.
– И как се справяте тогава, за да е тревата в този отличен вид?
– С много отговорна работа от страна на екипа на “Спортни имоти и прояви”. В летните месеци теренът на “Ивайло” се пръска на 5-9 дни, в зависимост от състоянието на тревата, като се стремим да подбираме внимателно дозата препарат и активното вещество в него. Пръскаме винаги вечер, когато слънцето се скрие. При това достъпът до нашия стадион е свободен и трябва много внимателно да се подбират препаратите и часовете за пръскане. Дозирането на поливането и часовете, в които се извършва, също има огромно значение. Много хора поливат вечер, а при тези душни нощи, когато температурата е между 20 и 28 градуса, това е изключително тежък бич за терена. Гъбичните инфекции и заболявания се развиват най-добре през нощта, при температури над 15 градуса започват да се развиват болестите.
Другият основен проблем е безконтролното влизане. Мнозина ме питат, защо ограничавам влизането на тревното покритие. Проблемът е, че никой не знае какво носи на маратонките си и дори да си най-добронамерен просто ти си минал отнякъде и си взел патоген. Той влиза и веднага намира благоприятни условия за развитие – влажност, температура и т.н. Разнасят го футболистите, птичките, които кацат по тревата, мушиците… И като “пламне”, за часове може да загубиш половин до един декар трева. Лечението на тревата е като при пациентите – не всеки антибиотик или доза може да повлияе на двама пациенти с едно и също заболяване. Освен това е много важно в кой момент ще “хванеш” заболяването. Не е по-различно от при хората.
Всъщност на нашия терен му идва времето за цялостна подмяна на тревното покритие, защото в слоя между пясъка и тревата има много вредители. Трябва да се подмени горният слой, защото животът на тревата е от 3 до 5 години. Нашата е положена през 2013 г.
