Футболна академия в Ню Джърси (САЩ) основа бившият футболист на “Етър” Станимир Левтеров. Тя носи неговото име “Стан сокър” и обхваща 15 отбора, а великотърновецът е амбициран да разкрие пред американските юноши философията на футбола. Станимир не скрива желанието си да работи у нас, но заради многото проблеми, свързани с детско-юношеския футбол, на този етап предпочита да предава знанията си в Ню Джърси.
Възпитаник е на “виолетовата” школа и последователно облича екипите на “Павликени”, “Ботев” (НП), “Етър”, “Локо” (Рс), а после заигра в чужбина. Първо бе в чешкия “Слован” (Бърно), а после 4 години в Италия. С етърци спечели купата на ПФЛ през 1995 г. и игра при последното международно участие в Интертото.
През 2003 г. заминава за САЩ, където започва треньорска работа, а м.г. решава да основе собствена академия.
Станимир е привлякъл за каузата още четирима бивши етърци, живеещи в Щатите. Отскоро му помагат Галин Андреев, Стефан Данаилов и Милен Николов, а понякога се включва и Стефан Димитров. Нападателят, с чийто гол “Етър 1924” отстрани “Славия”, в момента защитава цветовете на елитния “Чикаго Файър”, където игра и Стоичков.
Предлагаме ви цялото интервю, което Станимир Левтеров даде за сайта viasport.bg.
– Разкажи нещо повече за юношеската академия „Стан сокър”? Как е устроена, какви са възрастовите групи, каква база ползвате?
– В Stan soccer (бел. ред. – „Стан сокър”) тренират момчета между 8 и 18-годишна възраст и момичета между 9 и 15 години. Водим както групови тренировки, така и индивидуални (включително такива за вратари). Редовно провеждаме популярните „soccer camps” (футболни лагери). В момента академията има 15 отбора, като шест от тях спечелиха своите първенства през есента. Базата ни е предоставена за ползване от управата на града, в който е базирана академията (Хаусбрук Хайтс, Ню Джърси). Разполагаме с два изкуствени терена и два затревени с осветление. В това отношение тук проблеми няма. Правителството и съответно местните власти поощряват и подпомагат спорта тук, особено развитието на детско-юношеския спорт. За да добиеш представа за мащабите, с които борави академията, ще ти кажа, че през миналата година през различните програми на „Стан сокър” са преминали над 300 деца. Всяко записано дете заплаща такса, според това в коя програма е записано. Тук е моментът да кажа, че от скоро време ми помагат трима български треньори – всичките, преминали през школата на Етър (Велико Търново) – Стефан Данаилов, Галин Андреев и Милен Николов. В някои от програмите на „Стан сокър” се включи и играещият в „Чикаго Файър” Стефан Димитров.
– Кои са основните неща, на които се опитвате да научите децата, които идват в академията?
– Философията на „Стан сокър” е вдъхновена от онова, което е вдъхновило и джентълмените от Острова, които през 19-и век поставят основите на тази велика игра. Преди да преминем към фундаменталните неща във футбола – техника, тактика, кондиция и психология, се опитваме да научим децата, че това е колективен спорт и те трябва да се уважават и да си помагат на терена. Иначе профилирано се работи според възрастта на футболистите, според техните технически умения или според други различия.
Например при тези между 8 и 11 години наблягаме на техниката, но освен това на координация, баланс, правилно бягане и други основни неща. При по-големите вече обръщаме внимание и на фитнеса, като се опитваме да правим това разнообразно и с постепенно натоварване. Освен това обръщаме сериозно внимание на психологията. Опитваме се да ги накараме да уважават играта, да разберат, че тя всъщност е най-добрият учител. Да имат респект към съдията и неговата роля, да уважават съперниковите играчи, треньорите, привържениците. Да се отнасят почтено дори с екипировката си и не на последно място, опитваме се да им покажем колко важен е начинът на хранене, независимо дали след време станат професионални играчи или не. Всъщност основната ни задача е да накараме тези млади хора да заобичат истински футбола и да останат близо до него, дори и в бъдеще да не са пряко свързани с играта.
– Ти си в контакт с много треньори от цял свят и знам, че живо се интересуваш от съвременните тенденции в световния футбол. Затова не мога да не те попитам за мнението ти за българските треньори, имаме ли достатъчно подготвени кадри, които да работят с децата и юношите?
– Не ми се струва особено коректно да коментирам подробно този въпрос, най-малкото защото нямам толкова детайлен поглед върху детско-юношеските школи у нас. От това, което съм виждал и от непрекъснатите ми разговори с мои колеги, естествено, съм си изградил собствено мнение, но уверявам те, то не е особено приятно. Със сигурност има кадърни специалисти, но гледайки българските юноши, установявам, че нещата не са такива, каквито бихме искали да виждаме. Според мен младите български футболисти изостават в доста компоненти. Става дума за тактическа грамотност, за кондиция и координация на движенията (дори основни такива), еластичност, гъвкавост. Неща, които ако не развиеш в ранна възраст, трудно, да не казвам почти невъзможно, може да компенсираш на по-късен етап. За базите и условията за тренировки, какво да говоря. Знам, че не е приятно да го казвам, но 90 процента от спортните съоръжения са в отвратително състояние, т.е. нормални условия за подготовка липсват.
Друг проблем е, че на книга уж имаме много квалифицирани кадри, но на практика се оказва, че доста от тях са неспособни да развият един играч от детска възраст до превръщането му в професионалист. Детско-юношеските школи са ядрото, основата, от която се започва. Може да звучи нескромно, но моят съвет към клубните ни президенти е да погледнат първо там, да насочат повече усилия и повече средства към школите, защото там е бъдещето.
– Според теб в какво отношение отстъпват най-вече родните специалисти спрямо водещите в професията?
– Много от тях не са на ниво в тактическо отношение. Освен това съм виждал и колеги, които работят без целенасочена програма, без дългосрочен план. Да не говорим, че някои от тях водят т. нар. физическа подготовка по методи, които първо са остарели и второ, вече са отхвърлени от съвременната медицина. Но не искам да се превръщам в някакъв яростен критик, който е открил топлата вода. Виждаш обаче какви са резултатите на юношеските и младежките ни формации напоследък. А и достатъчно е да погледнеш как се работи в школата на някои от големите клубове, за да установим, че у нас на много места се работи по начин, който трудно ще донесе успехи.
– Предвиждаш ли завръщане в България и всъщност имаш ли някакви по-конкретни планове, свързани с футбола у нас?
– На този етап не предвиждам завръщане в България. Но не защото не искам! Иска ми се, при това много! Защо вместо да създавам футболисти тук, в Америка, да не ги създавам у нас. Проблемът е, че трудно бих реализирал моите виждания на този етап. Естествено, виждам, че в няколко клуба у нас се работи правилно и това няма как да не ме радва. Хубавите неща се случват в „Черноморец”, в „Левски”, в „Литекс”, в „Славия”… Може и да пропускам някой клуб, но със сигурност ми е трудно да назова много места, където се работи с мисъл за бъдещето, където се заделят нужните средства за детско-юношеска школа и се работи наистина професионално.
– Въпреки всичко не може да се отрече, че и ние имаме качествени специалисти, но така и не успяваме да пробием зад граница. А виж какво постигат сърби, хървати, румънци…
– Факт е, че имаме качествени специалисти, но всъщност много малко от тях реално разгръщат потенциала си в българското първенство. Оттам идват и бедите, защото всички, свързани с футбола знаем как у нас нерядко се печелят мачове, че и титли. Как някои треньори на практика изпълняват заръки на собствениците или президентите на клубове. Докато подобни неща съществуват, трудно може да очакваме наши треньори да ръководят успешно отбори в силни европейски първенства. Единственият, който постигна отлични резултати, при това в държава като Германия, бе Георги Василев.
– На работата на кой от водещите треньори в световния футбол си привърженик?
– Не бих искал да назовавам конкретно име. Бих казал, че съм привърженик на безупречната тактическа дисциплина и на агресивния футбол. Що се отнася до треньорите, смея да кажа, че съм последовател на италианската школа. Имах удоволствието да прекарам 4 години от състезателната си кариера в Италия и съм наясно как се работи там, независимо дали става дума за деца, юноши или професионалисти.