Руски белоемигранти, при това – отлични за времето си футболисти, първи разкриват тънкостите на футбола във Велико Търново през 20-те години на миналия век. Малко се знае досега за футболния отбор “Галиполи”, който пребивава в старата столица от 1921 г. до края на 1923 г. А в него са седем футболисти на националния тим на Русия. Именно от тях черпят опит младите търновски футболисти от МСК, “Слава” и “Виктория”, прелели се през 1924 г. в новоучредения “Етър”. Сред белогвардейските играчи има имена, които оставят трайна следа в историята на българския футбол.
Но и за ФК “Галиполи” нямаше да знаем почти нищо, ако не бяха безценните записки на един от основателите на “Етър” Никола Илиев. В архива му са запазени ред спомени, в които не само описва по имена руските футболни майстори, но и дава подробности за мачовете им с младия търновски отбор.
“През есента на 1921 г. във В. Търново дойдоха руските емигранти от армията на Врангел с началник генерал Кутепов със своя футболен тим, в който участваха 7 играчи от руския национален тим”, пише бай Колю. Нека се разровим в историята и да видим кой всъщност е ФК “Галиполи”, откъде е това странно име и как се озовава за цели две години в старопрестолния град.
Отборът възниква на базата на Първи армейски корпус на ген. Александър Кутепов, който през ноември 1920 г. се разполага в град Галиполи в Османската империя. През лятото и есента на 1921 г. част от корпуса обаче се изнася в България. Първо е базиран в Харманли, там играе два мача с местния “Сокол”, като побеждава с 4:0 и прави равенство 3:3. После обаче се установява трайно във Велико Търново. Тук с тях пристига и самият ген. Кутепов, който живее в къща на ул. “Гурко”.
По това време в нашия град има два по-изявени отбора – “Слава”, наследник на създадения през 1919 г. МСК (Младежки спортен клуб), и създадения през 1922 г. “Виктория”. Търновци вече са натрупали няколко мача – първо правят 2:2 като гости на Габрово, после бият с по 2:1 на Марно поле габровци и съседите от Горна Оряховица. През 1921 г. е първият им сблъсък със сериозния футбол – срещат руския “Галиполи” и губят с 19:0, вратар на търновския тим е Георги Георгиев.
Никола Илиев подробно изрежда в записките си имената на руските звезди: “Мартинов – голкипър, Бохемски – център форвард, Кочумов – ляв инсайд, Макаренка – ляво крило, Ганджа – дясно крило и голям спринтьор, Борисов – център халфбек, отличен играч, и Димитри Лати – десен инсайд.”
Редно е да дадем повече подробности за някои от тези играчи, останали както вече споменахме, в историята. Александър Мартинов е вратар на руския национален отбор, не остава незабелязан у нас и е привлечен после във ФК 13 (София). Там отива и централният нападател Григорий Бохемски, също национал. Михаил Борисов пък става първият в историята треньор на “Левски” (София). Той налага множество млади играчи и печели Купата на София през сезон 1922/23. Борисов дори е предложен за национален селекционер, но кандидатурата му отпада.
Най-любопитното име от ФК “Галиполи” е Иван Булгаков, който е брат на писателя Михаил Булгаков. През юли 1920 г. се бие в Крим с отряда на ген. Бредов, от където през ноември е евакуиран с Руската Бяла армия на ген. Врангел в Галиполи. Впоследствие става част от “Владислав” (Варна) в продължение на 8 сезона, като печели две шампионски титли на България. А Фридрих Клюд заиграва за ФК 13 и “Левски”, става през 1927 г. първият чужденец, играл за националния отбор на България, а освен това е и реномиран съдия. Сред галиполци са още Николай Кучумов, Валя Рибак, Юрий Сурин, Вадим Балдин…
Само един от тях свързва по-трайно името си с Велико Търново. Това е десният халф Дмитрий Лати, който решава да остане в нашия град и става треньор. “След заминаването на тима във Виена при нас остана като треньор Димитри Лати, който владееше отлично всички видове спорт”, пише Никола Илиев.
Още сведения за “Галиполи” откриваме в националната преса, свързани с другия търновски клуб “Виктория”. На 12 юли 1923 г. посреща в Търново силния тогава “Атлетик” (това е “АС-23”, после шампион на България) и губи с 3:0, но от този мач е и първата запазена снимка на “Виктория”. “Софийският СК “Атлетик”, член на С.С.К., е посетил гр. Търново, гдето на 12 юли, след като бе пристигнал предишния ден и посрещнат радушно и с музика начело от търновските спортисти, се е състезавал с тамошния СК “Виктория”. Мачът е станал на “Марно поле” при голямо стечение на публика. За “Виктория” са играли 4-ма души от бившия руски тим “Галиполи”. Въпреки това, както и въпреки полегатото и криво игрище, играчите на “Атлетик” са успели да вкарат още през първия халфтайм 3 гола. Реферирал К. Василиев”, пишат вестниците.
През есента на 1923 г. ФК “Галиполи” играе прощален мач със “Слава” и този път печели със скромното 3:1. На вратата е самият Никола Илиев, а резултатът показва, че за две години търновските футболисти достатъчно са напреднали (все пак две години по-рано в първата среща падат с 19:0…). За сравнение ще посочим, че “Галиполи” бие варненския “Владислав” с 11:1, “Левски” с 1:0 и 4:2… Но имат и две загуби от “Славия” и “Левски”.
През ноември 1923 г. клубът се премества в Русе и става част от Русенския спортен съюз. Впоследствие някои от играчите му остават завинаги в България, но ядрото на отбора емигрира в Чехословакия и доста от играчите на “Галиполи” носят екипа и на “Рус” (Прага). Уроците, които обаче дават във Велико Търново, остават безценни, а приносът им е несъмнен за бъдещото развитие и успехи на вековния “Етър”.
