Красимир Балъков даде пресконференция, на която говори за изминалата подготовка, за завършената селекция и за очакванията си за пролетния полусезон и първия мач срещу “Дунав”.
„Подготовката на „Етър” беше може би една от най-добрите, които съм правил някога с български отбор. Без контузии, с много качествени тренировки. Мачовете също протекоха по най-добрия начин, макар че те не са определящи и резултатите, нас треньорите, най-малко ни интересуват, но е хубаво за самочувствието на футболистите. Ако даден играч пропусне част от подготовката, това оказва после голямо влияние в играта. Единствено Почански миналата седмица на изкуствения терен в Царева ливада падна лошо, извади рамо и ще му трябва месец да е отново на терена.
Първенството се очертава да бъде много интересно, както битката за шестицата, така и за втората осмица. Ние сме определено по-спокойни от миналата година на базата на точките, които имаме, и най-вече от играта и развитието в отбора. Но сега идва най-тежкото, защото когато си по-надолу, никой не ти обръща внимание, обаче когато качиш нивото и си горе, вече трябва да се доказваш. Тук вече голяма роля играе психологията и аз се надявам моите футболисти да покажат, че и там са израстнали.
Целта пред „Етър” не се променя до момента, в който и на теория останем в Първа лига, а за това ни трябват още 6 до 8 точки. Когато ги спечелим, тогава вече ще поставим друга цел пред отбора. Отборът играе качествен и хубав за окото футбол, което ме радва и искам да продължи. Ако с това спечелим и необходимите точки, ще направим една година, която ще се запомни във В. Търново след толкова години.
Селекцията е приключена, няма да има нови и напускащи. Имаме 24 футболисти, добра смесица от опитни и млади играчи, атмосферата е много добра и всеки мач го показва. На последния мач с ЦСКА в София за мен бе приятна изненада да видя моя отбор да стои по този начин на терена. Те израстват като футболисти и отбор, правят го много добре.
Последният нов е Джамов, в това момче има много футбол, има и неща, които трябва да оправяме и развиваме. Ние търсим млади футболисти, които да ни гарантират развитие и в следващите години. Тази година трябва да бъде позитивна за нас. Надявам се да се класираме на полуфинал за купата, ако можем да влезем и в шестицата, няма да се откажем. Ще стартират и проектите за двата терена – до Спортното училище и теренът западно от стадион „Ивайло”. Търсим пътища и съмишленици да стабилизираме нещата, включително и финансово.
Първият мач с „Дунав” е много важен, този мач при победа ще ни остави с единия крак в Първа лига и ще отвори широко вратата за оставането ни. Първият мач винаги е много различен, нека феновете ни подкрепят, за да тръгнем отлично и спечелим. Така ще влезем в ритъма на първенството, защото ни предстоят три мача за една седмица, които могат да се окажат решаващи дали ще сме в първата шестица или втората осмица. В тези три мача ще разчитаме на максималния брой играчи и сме готови. Тази седмица ще даде отговор на много въпроси.
Нашият отбор играе футбол и ако времето в неделя е лошо и трябва да се мачкаме, да се бием и да се газим, ще го направим, но няма да е този футбол, който аз харесвам. Добрият терен и доброто време за мен са по-добрият вариант. Не мога да прогнозирам как ще завърши мачът, но очакванията ни са само за победа. Не трябва да има и минимално задоволяване от постигнатото през подготовката, защото е много опасно, когато постоянно биеш и понякога по инерция си мислиш, че ще печелиш постоянно.
„Дунав” е здрав отбор, взе няколко добри попълнения. Знаем всичко за тях и ще се подготвим по най-добрия начин, дано имаме и късмет. Винаги мачовете ни са били тежки, дори и когато ги бихме с 4:2 в Русе. Ще има напрежение и емоции.
Вече се обърнах официално към феновете, тъй като едно тяхно писмо до мен доста ме трогна. От годините, в които бях футболист, сега за първи път се получава такава хармония между мен и феновете. Футболът е социален продукт и независимо от проблемите, ако няма единство между фенове и ръководители, няма смисъл от нищо. Във Велико Търново това започва да се случва и това е пътят. Обаче всичко се свързва главно с моето име, а аз търся начини и се опитвам дори и да си тръгна, моите идеи да останат и после. Клубът е над всяка една личност и име и трябва да се гради така, че да съществува и без имена, защото в живота може без всеки. Все още нямаме основата, с която да го реализираме и затова и до ден днешен стоя тука. Не стоя заради пари, а стоя, защото имам чувства към „Етър” и виждам, че хората покрай мен правят това, което се иска от тях. Това е много радващо за самия футбол.
Призовавам нашите привърженици да водят децата си на стадион „Ивайло”, защото те най-бързо се запалват и стават фенове. Ние не сме клуб с 15 000 луди фена, които не знаеш какво правят, хвърлят и палят, а сме мирна и добра публика с емоциите на трибуните. Атмосферата е хубава, а и футболът, който показваме, е хубав, правим спектакъл. Призовавам феновете да бъдат все повече на стадион „Ивайло”, защото футболът е за хората, без публиката той е невъзможен.”
