Поредицата ни с представянето на младите “виолетови” надежди, които вече носят екипа на представителния отбор на “Етър”, продължава с халфа Атанас Атанасов.
2023 г. няма как да не остане паметна за 19-годишния халф на “Етър” Атанас Атанасов. В една календарна година той игра и в четирите мъжки дивизии на българския футбол – от “А” областна група, през Трета лига, през Втора до дебют в Първа лига! Трудно може да се каже дали друг български футболист за една година е играл и на четирите нива у нас. С “Етър-3” участва в мача срещу “Локомотив-2” (ГО) в областната група, който спечелиха като гости с 4:3. С втория отбор играеше в Северозападната Трета лига, а на 26 май дебютира в професионалния футбол във Втора лига в мача срещу “Спартак” (Пл), спечелен с 3:0. На 12 ноември пък направи своя дебют в елита в домакинството срещу шампиона “Лудогорец”.
Това обаче не е нито странно, нито някакъв шеметен пробив, защото юношата на “Етър” гради футболната си кариера с усърдие и отговорност от дълго време стъпка по стъпка.
Роден е на 4 януари 2005 г. На 6 г. започва да тренира в школата на “Етър” на Старото военно училище с набор 2004 и 2005. Първият му турнир обаче е с екипа на “Болярчета” в Несебър, където става голмайстор със 7 гола. “Първите ми треньори бяха Николай Катъров и Марин Стефанов, помня, че бяхме много деца в една малка съблекалня. Преминах през Футбол 7 и Футбол 9, през “Етър” U15 и U17. От малък винаги съм играл в средата на терена като плеймейкър, винаги съм бил капитан на отборите”, казва Наско. Има през годините купи за голмайстор, за най-добър играч в няколко сезона, негово попадение през 2021 г. бе обявено за най-красив гол в България за ноември във всички юношески групи и втори в цялата есенна класация.
Това са обаче малките стъпки по пътя на една кариера, която тепърва ще има своето развитие. Атанасов вече е част от първия отбор на “Етър” и има 18 мача – 10 в Първа и 8 във Втора лига. Няма обаче да забрави двубоя срещу “Арда” на 2 април т.г. Влезе на мястото на Иван Василев малко преди края при 1:1 и донесе така желания импулс в играта на “виолетовите”. Две минути по-късно отправи страхотен удар под гредата, изваден от Господинов с последни сили в корнер. В добавеното време пък напредна мощно отляво, финтира противник и стреля, а отбитата от вратаря топка бе довкарана от Дидис Пита и донесе победата с 2:1.
“Тези 10 минути срещу “Арда” ми дадоха тласък да продължа напред. След това треньорът ми се довери, влязох после за 30 минути, после и като титуляр. Този мач много ми помогна чисто психологически”, отчита той. Още от малък, когато гони топките покрай терена, гледа как играят големите и винаги е искал да бъде на тяхното място. И се радва, че тази негова мечта се осъществява.
Той е от спортно семейство. Баща му Стефан Атанасов от дълги години е спортно-технически директор на “Етър”, а дядо му, чието име носи, е президент на ХК “Етър-64”. Как му влияе това? “Всеки ден коментираме с дядо ми и с баща ми, те много ми помагат за развитието. Смятам, че за мен е един голям плюс това, че са в спорта. Майка ми винаги ме е подкрепяла, тя е част от моето развитие, следи за хранителния ми режим, да съм уважителен към хората. Подкрепата на родителите ми е допълнителен стимул да продължавам да се развивам. Приятелката ми Памела също е винаги до мен и ме подкрепя.” Сестра му Деа, която е хандбалистка, също го подкрепя във всдеки мач. “Като футболист не съм имал някакви успехи, но от много години съм ръководител, видял съм много неща и се опитвам да му помогна със съвети. Да не прави грешки, които пречат на неговото развитие като спортист и човек”, добавя баща му Стефан Атанасов.
Изключително много му помага и фактът, че със съотборниците си вървят рамо до рамо през годините и от школата стигнаха и до първия отбор. “Това показва, че през годините сме тренирали и сме се влагали. Чувствам се отлично в отбора, смятам, че по-големите ме приемат, което за мен е много важно. Разбирам се с всеки, нямам нищо лошо срещу никого, както и те срещу мен. Най-близки, разбира се, сме с Георги Иванов и Росен Върбишки, защото с тях сме заедно от години. От големите всеки гледа да ми помага, дават ми съвети. Много важно е по време на тренировка, когато направя грешка, някой да дойде и ми обясни, защото това ме изгражда като футболист”, казва Наско.
Неоценим е и приносът на треньорите. “Естествено, те изискват най-много от мен, старая се да го изпълнявам. Много съм благодарен на Светослав Петров, че ми даде шанс за изява, смятам, че не съм го разочаровал и тепърва ще оправдавам доверието му. Марчо Дафчев обръща внимание на детайлите и също много ми помага. Емо Луканов пък е човекът, който преди това ми даде шанс да дебютирам във Втора лига. Стефан Ангелов ми бе треньор почти 10 години, той е човекът, който ме подготви физически и психически. Много благодарен съм и на Марин Стефанов.”
Като свои най-силни качества Атанас Атанасов отчита дрибъла, паса и удара. Наясно е, че има обаче още какво да се желае във физическо отношение. Вече имат кондиционен треньор – Стефан Иванов, с който работят усърдно всеки ден да подобряват нещата.
Халфът още очаква първия гол за мъжкия отбор на “Етър”. “Вече правя опити да реализирам. Рано или късно, този гол ще дойде и дано е във важен момент и донесе победата. А най-важният ни мач в скоро време е срещу “Локомотив” (ГО), ако вкарам на тях, ще бъда още по-щастлив!”, категоричен е той. Най-близката му цел е да се утвърди като титуляр в “Етър”. Друга от мечтите му е да заиграе в младежкия национален тим, а някой ден – в един от трите топотбора “Левски”, “Лудогорец” или ЦСКА. Няма любим измежду трите, от малък си е фен само на “Етър” и “Байерн” (Мюнхен). Винаги е харесвал по-офанзивните футболисти. Започнал да носи № 7 заради Франк Рибери, който вече приключи с футбола. Много му се нрави и Неймар със своята акробатичност. Харесва и Меси, и Роналдо поравно, смята, че и от двамата има много какво да научи.
Питам го къде се вижда след 10 години, когато ще е на 29? “Първо да съм здрав, което е най-важното, а голямата ми мечта е да заиграя в някое от топ 5 първенствата на Европа. В “Етър” този сезон все още се опознаваме и стиковаме, нещата се подобряват с всяка тренировка, стараем се да работим това, което треньорът ни възлага. Важно е, че успяхме да запазим 6-7 футболисти от досегашния състав. Сигурен съм, че отборът ще се подобрява и върви нагоре и ни чакат още много победи.”
Атанас Атанасов е наясно, че образованието също е много важно за един спортист. Винаги е бил с отличен успех в училище, а от тази есен е студент по “Педагогика на физическото възпитание” във ВТУ. “Интелигентността на един спортист е много важна, в момента в спорта се набляга на тактиката, която е свързана с интелекта и възможността бързо да възприемаш какво се изисква от теб. Когато нямаш тази интелигентност, на треньорите е много по-трудно да реализират идеите си”, коментира баща му Стефан. Наско отделя доста време от денонощието за футбол. Наясно е, че няма как една тренировка дневно да е достатъчна, трябва и допълнителна работа. Няма някакво хоби за свободното си време, излиза с приятели. Признава, че вярва в Бог и винаги преди да се появи на терена, се кръсти, но няма никакви други ритуали и суеверия преди мач.
Накрая държи да каже няколко думи и за феновете на “Етър”. “Колкото повече привърженици има на стадиона, толкова по-добре е за нас, играчите. Когато има подкрепа и атмосфера, и на нас ни идва адреналинът и играем по-добре, за да ги зарадваме. Футболът е за феновете и те трябва да са на първо място! “Етър” има изключителни фенове, случвало се е да губим с няколко гола, но те продължават да ни подкрепят и съм убеден, че ще продължат да го правят”, завършва Атанас Атанасов.
