Рожден ден празнува днес бизнесменът и първи президент на “Етър ВТ” Александър Нанков, който навършва 55 години. През 2013 г. той лично се ангажира с възраждането на „виолетовите” и в продължение на дълги години бе един от двигателите на тяхното развитие с огромен принос за съществуването и развитието на клуба – първо като президент, после и като член на клубната управа и един от основните спонсори.
– Г-н Нанков, продължавате ли да следите „Етър“?
– Да, и съм приятно изненадан от новия треньор Иван Иванов, който показва, че е на ти с футбола, знае какво търси и с какво може да го постигне. Повечето се плашат да работят с млади футболисти, за разлика от него. Има стил, знае какво му трябва за този стил. Хубавото е, че познава повечето млади футболисти у нас, за да може да избере подходящите. Това, че „Етър“ в момента няма възможност да работи с по-опитни играчи, е плюс и за клуба, и за треньора. Мачът срещу „Фратрия“ беше с много хубава динамика и стил, хареса ми.
– Да върнем лентата към 2013 г., когато Вие също започнахте от нулата…
– Нулата беше голяма, защото почнахме от най-ниското ниво. Дори сега си мисля, че трябваше да започнем на чисто от областните групи, но аз бях още неопитен. Треньорът Сашо Ангелов също умее за работи с млади футболисти, създаде отбор и то от местни момчета. Аз самият се учех в движение, беше много трудно в началото. На третата година спечелихме безапелационно пред „Ботев“ (Враца), които бяха доста сериозен отбор. Никога няма да забравя победата ни във Враца. С Ферарио Спасов спечелихме промоцията заслужено, после Ангелов и Киряков за кратко, Георги Василев и зимата продължихме със Станислав Генчев. Мога да се похваля, че аз му дадох път в треньорското поприще. С него влязохме в елита и това беше бойното му кръщение. Имахме сериозен противник в лицето на „Септември“. В „А“ група се утвърдихме и с Красимир Балъков стигнахме до бараж за Лига Европа срещу „Левски“… Това даде съвсем друго лице на футбола в града и тогава успяхме да върнем манталитета на победител, който „Етър“ е имал в шампионския период.
– Вие винаги сте помагал на ДЮШ, това е болна тема на целия български футбол. Вашата позиция за школите?
– Българският футбол без сериозна политика в развитие на детско-юношеския футбол няма да се развие. Виждате, „А“ група се пълни с чужденци и все по-малко българи играят. Причините са няколко, както откъм клубовете, така и от отношението на българските футболисти към към спортно-техническия процес, работата и подхода към школите във всеки клуб. Моето верую винаги е било, че школата трябва да стои наравно с представителния отбор, дори с една идея по-напред, защото в школата се раждат бъдещите футболисти. Това от една страна вдига качеството, от друга страна футболът по света е сериозен бизнес, но за да го развиваш трябва първо да умееш да вложиш средства, знания, за да може да има възвращаемост. Виждаме една Португалия, която е колкото нас, а е на светлинни години напред. А децата във всяка държава са еднакви, но с годините разликата в развитието им става огромна… Това показва, че ние изоставаме много в работата в школите. В България не се работи сериозно в школите по някаква ясна програма и методика, за да може да се развиват правилно българските футболисти, които да са конкуренти и това да се превърне в бизнес.
„Етър“ не стои по-различно от другите, школата не трябва да бъде придатък. Всяка година трябва ежегодно да излизат по двама-трима юноши сериозно подготвени. Хубаво е да се дава път на младите, но те трябва да са готови технически, кондиционно, да имат манталитет на победител. Трябват още в школите мачове с отбори от съседни страни като Румъния, Сърбия, Хърватия, Гърция, Турция, за да може отрано да сравняваме часовника, да видим къде и защо бъркаме. Качеството е следствие на работата. Затова и Първа лига се пълни с чужденци, защото нашите играчи изостават сериозно. Много трябва да се инвестира в школите, да се привличат доказани имена, които обаче да дават сериозен продукт, а да не лежат на стари лаври и само да украсяват школата…
– Много хора са далеч от „кухнята“ на клуба и съдят отстрани за работата. Какво Ви струваше да оглавявате „Етър“? Не визирам само финансовия аспект…
– Струваше ми много, но аз живея с гордостта, че съм от Велико Търново и от „Етър“ и исках да предам това самочувствие на всички около мен. Да е ясно, че имаме сериозна история и легенди и трябва да се гордеем с това.
– Защо се стигна до оттеглянето Ви?
– Причините са и много, и малко. Когато един човек работи със сърце, трябва да усеща подкрепа. Да, всеки прави грешки в работата си, но когато водиш такъв сериозен клуб, трябва да имаш характера да отстояваш идеите си. И когато те дават резултат и не виждаш подкрепа… Утвърдихме се първо във „В“, после в „Б“, после в „А“ група, в школата тръгнахме с 80 деца и стигнахме до 500, за първи път имахме представители в елитните юношески групи. Тук е мястото да кажа, че аз съм този, който даде идеята да има дублиращи отбори във „В“ група. Исках да се дава възможност на юношите ни да докосват отрано мъжкия футбол, за да видим готови ли са. След това тази идея се пое от повечето клубове в страната.
– Бихте ли се върнал някога и под някаква форма, защото очевидно футболът продължава да Ви бъде болка и страст?
– Аз винаги мога да се върна, но трябва да видя, че има идея и готовност да се работи сериозно в посока за развитието на футбола от най-малките. Защото най-хубавото е да видиш този свой продукт, който е бил в училищна възраст и на 15-16 години вече е футболист. Възрастовата граница пада все по-ниско, защото футболът става все по-динамичен. Пак се връщам на темата за школите: на 14-15 г. вече трябва да има визия дали това дете е готово да влиза в мъжкия футбол, а не на 21-годишен да казваме, че бил млада надежда…
– Как се чувствате на 55 години, как върви бизнесът?
– Нормално. Гледам мачове, различни първенства, и ме боли, че нашите футболисти изостават поради причините, които споменах. Що се отнася до фирмата – работим си нормално. Както във всеки бизнес – когато си ангажиран и си гледаш работата, нещата вървят нормално.
