(Материалът е от новия брой на "Хеттрик". Очаквайте на сайта пълния брой в PDF-формат)
Михаил Аврионов е името, което най-малко се нуждае от представяне за великотърновската публика. Представят го головете му – така, както подобава на всеки един нападател.
Мишо дойде на стадион “Ивайло” през 2006 г. и веднага бе харесан от феновете. Той несъмнено е от хората, които предизвикват симпатии. Футболът обаче не е игра на симпатии, а на голове. А Аврионов определено умее да бележи. Всъщност за престоя му в “Етър” и три думи са достатъчни – гол след гол.
Роден е на 27 юни 1980 г. в София, но израства в Асеновград и започва да играе футбол в школата на местния “Асеновец”. След това минава през “Левски” (Карлово) и “Янтра” (Габрово), откъдето акостира на стадион “Ивайло”. Играта му пасна като дялан камък на “виолетовите” и Мишо започва да бележи голове, голове, голове. Висок е 183 см и има изключително чувство за пласиране, а играта му с глава е убийствена. Колкото и да го пазят бранителите, пак намира начин да мушне топката в мрежата. Статистиката сама говори – от всеки 10 негови гола 8 са вкарани с глава. Неслучайно в последния му клуб “Спартак” (Вн) го обявиха за най-добрия реализатор с глава в родната “А” група, а треньорът Атанас Атанасов – Орела заяви: “Ако Аврионов има още две глави вместо крака, няма да излиза от националния отбор!”
Да, головете могат да направят един нападател харесван от феновете, но само те не са достатъчни. Онова, което може да стигне до сърцата им, се нарича мъжки характер. Аврионов го притежава – просто е мъжкар, който държи на думата си.
Примери – колкото искаш.
“През лятото на 2006 г. изкарах близо месец от предсезонната подготовка с “Ботев” (Пд), не се разбрахме за личните условия. По това време вече бях получил обаждане от “Етър”. Когато пристигнах във Велико Търново, дойде запитване от “Локо” (Сф). За мен обаче мъжката дума е повече от договор, затова и останах. От дистанцията на времето не съжалявам, защото тук получих възможност да разгърна потенциала си.”
В мач срещу “Чавдар” (Етрополе) вкара два гола, въпреки че бе пазен брутално и получи аркада под дясното око. “Получих я в единоборство, ударите на бранителите бяха целенасочени. В повечето случаи ударите с лакти убягват на съдията, но са част от играта. При единия удар потърсих обяснение от противника, който ми се изсмя нагло и заяви, че точно това е целял – да ме извади от игра. На полувремето лекарят ми оказа помощ и ме попита как се чувствам. Все пак футболът е мъжка игра, а не балет. Смяна бих поискал единствено при положение че не мога да ходя”, казва след мача нападателят.
Ето заради такива неща Мишо Аврионов бе избран през 2008 г. за Футболист № 1 на “Етър” от феновете и се превърна в техен любимец завинаги. Кариерата му продължи в “Локо” (Мз) и “Спартак” (Вн), но Аврионов вече два пъти се завръща да помага на “виолетовите”. Миналата пролет наниза 6 гола и допринесе за оставането в групата, а след разпадането на варненския клуб за пореден път се завърна там, където му е мястото. “Дал съм дума, а аз държа на дадената дума” това бе обяснението, с което Мишо отново пристигна на “Ивайло”.
“Сърцето ми принадлежи на “Етър” и на неговата публика, оттук тръгнах в големия футбол. Един ден искам тук да завърша и кариерата си. За “Етър” бих играл винаги”. В устата на други звезди, които всяко лято и зима сменят отборите си, тези думи биха звучали високопарно и превзето.
Това обаче не се отнася за Михаил Аврионов, защото делата говорят повече от думите.
В 63 мача с виолетовия екип за първенство той е нанизал 29 гола (без да броим още куп попадения за купата и в контролни срещи). Съвсем скоро ще дойде мигът, в който Аврионов ще вкара своя гол № 30, а след мача феновете отново ще го посрещнат с прегръдка и с думите “Завинаги един от нас!”.
