Димитър Бербатов разказа личната си житейска история пред курсантите от Националния военен университет „Васил Левски“. Един от най-известните и успешни български футболисти гостува във Военния университет по покана на началника бригаден генерал Иван Маламов и се включи в поредицата от срещи „Лектори – вдъхновители“.
„Аз ще ви разкажа моята история, ще ви преведа по моя път, по който постигнах успеха си. И той започва още от времето, когато бях на 7-8 години. Още тогава знаех какъв искам да бъда, а аз исках да бъда футболист. И досега, когато ходя да се срещам с малки деца, а и с младежи като вас, казвам, че когато от ранна възраст знаеш искаш да правиш, много по добре за теб, защото това ще ви спести лутането, ще ви спести много и то големи грешки. Ако си фокусиран върху това, което искаш да постигнеш и имаш дисциплината да го следваш, то ще се случи“, каза пред препълнената зала Димитър Бербатов.
Той сподели с курсантите свои снимки, на които са запечатани неговите мечти, успехи и падения и призна, че тежките моменти в неговия живот са го направили това, което е днес. „Историята ми е пълна с тежки моменти и те са важни за мен. Успехите… те са видими, тях всички ги научават, но в провалите винаги си сам. Един такъв провал, който се превърна в моя катарзис, аз преживях на 18 години. Тогава бях в първия отбор на ЦСКА – напълно заслужено. Бях си го постигнал сам, след като години наред правех едно и също – хвърлях тежката баскетболна топка, такава имах като дете, и я спирах. После пак, и пак, и пак. Не знаех как това ще ми помогне да стана добър в професията, но с интуицията си усещах, че правя правилното нещо. И стигнах до ЦСКА. Бях си номер 1 в моята глава. Обаче дойде този злополучен мач с „Левски“, в който аз в 90-та минута изпуснах гол. При следващата атака те вкараха и станаха шампиони, а аз останах седнал на терена сам. Още не знаех как работи светът, бях само на 18, а се сблъсках с най-голямото си предизвикателство“, призна Димитър Бербатов.
След това разказа на курсантите, че все още има фенове на ЦСКА, които не искат да му простят този изпуснат гол. Как тогава е избрал да стане и да започне отначало, разчитайки само на себе си и на собствените сили, защото: „Първо винаги искам да опитам сам да помогна на себе си. Ако не мога, търся помощ, но първо опитвам сам. И тогава избрах да стана, защото съм инат и исках да докажа какво мога. Този мач беше моят катарзис. Тогава аз разбрах, че това не е моята среда, че тя не е добра за мен, след като имаше хора в отбора, които искаха да ме откажат. И напуснах ЦСКА. Заминах за Германия, където не познавах никого, не знаех език, беше ме страх, но амбицията ми беше по-голяма“.
Димитър Бербатов разказа на бъдещите офицери, че и началото му в „Байер Леверкузен“ не е било безпроблемно, защото, млад и твърде амбициозен, се е опитал да промени средата, за да му пасне тя на него. И са му били нужни няколко месеца, за да осъзнае, че той трябва да промени себе си, за да се научи да бъде професионалист.
В края на срещата началникът на НВУ бригаден генерал Иван Маламов връчи на Димитър Бербатов плакета на Военния университет.
