Книгата “Болярките” е най-новото футболно издание на книжния пазар. Тя излезе вчера и в 190 страници разказва историята на създаването на Женския футболен клуб “Болярки”. Автори са Ангел Ганцаров и основателите на клуба Валентин Витанов и Йордан Грозданов. Луксозното изцяло цветно издание е пълно с интересни истории, съпътстващи клуба, стотици снимки и статистика. Нещо повече – това е и първата книга, изцяло посветена на историята на женския футбол – не само във Велико Търново, а и за България.
Първата част е за историята на женския футбол в България – кои са първите отбори, кои са шампионите, както и кога женският футбол се появява в града. Втората е посветена на ЖФК “Болярки”, създаден през 2004 г., а третата – за преминаването на клуба към “Етър” през 2017 г. Най-големите успехи са спечелената Купа на АФЛ, финалисти за Купата на България, три пъти са бронзови медалисти от държавното първенство (веднъж като “Болярки” и два пъти като “Етър”). Имат безброй спечелени турнири в страната, десетки техни състезателки през годините стават националки.
“Това е първата книга за историята на женския футбол – не само за Велико Търново, но и за България. В някои книги има посветени страници за женския футбол, но съвсем малко. А за отделен футболен клуб няма такова издание”, твърди Ангел Ганцаров.
“Отдавна си мислех, че това, което сме направили с Йордан Грозданов през годините, направено с любов, без да има задни цели за печелене на пари, а да се твори и прави нещо истинско за града, трябваше да се опише по някакъв начин. Ще остане в историята не само на града, а и на България. Създадохме много неща като общежитие за 60 000 лв., първите три стаи в Спортното училище бяха за образец и по този начин се създадоха и другите в общежитието. Колко пъти ходихме до София, за да създадем за цялата страна тестовете в 12 години борба с някои хора… Всичко това трябваше да се опише. За да знаят младите хора да не търсят само парите, а любовта в очите на децата и на техните родители. Тази книга е като бисер и образец как се правят книги с любов, а не да се претупват историите”, казва Валентин Витанов.
А историите, свързани с “Болярки”, са прелюбопитни. Една сутрин в края на октомври 2004 г. Йордан Грозданов е попитан от свой познат варненец защо не направят женски отбор и научава, че седмица по-късно предстои турнир във Варна. Години по-късно Данчо продължава да се чуди на себе си как е приел идеята за участие в турнира, при положение, че още няма сформиран отбор. Обажда се на Валентин Витанов и му казва, че той ще бъде треньор на новия тим, който още не съществува. Бицепса се съгласява веднага и двамата започват работа по създаването на отбора. Тръгват по училищата да разпитват има ли момичета, които се интересуват от футбол. Така след седмица на игрището се събират десетина девойки за първа тренировка. Идват и журналисти, като една от тях – Весела Кънчева, пита как ще се казва отборът. Грозданов и Витанов вдигат рамене, а тя подхвърля защо не го кръстят „Болярки”. Така и става.
Само след две тренировки великотърновки тръгват за турнира във Варна, като буквално се събират в движение. И за всеобщо учудване печелят три победи и стигат до финала, където отстъпват с 3:1 на “Белене” и печелят сребърни медали. В тази среща „болярките” получават и един куриозен гол – при един фаул срещу тях треньорът им казва да попълнят „стената” и две от състезателките побягват към стената… на спортната зала, а публиката изпада в бурен смях!
Скоро на Грозданов и Витанов им става ясно, че няма да стане без квалифициран треньор и поканват изтъкнатия специалист Петър Хараламбиев, покрай който Витанов постепенно израства като наставник. Привлечени са и момичета от социалните домове – Тодорка Златкова, Полина Таймо, Ева Найденова. Относно привличането на първата Йордан Грозданов, който тогава е заместник-кмет, си спомня: “Бях доста зает с рутинната общинска работа. Един ден на вратата на кабинета ми се появиха мъж и момиче. Казаха ми, че са от Дома за деца в неравностойно положение. Възпитателят Калпушков водеше със себе си къдрокосо момиче, приличащо на …Марадона – Тодорка Златкова. Каза ми, че е много добра футболистка. Набързо извадих една футболна топка от гардероба и я попитах, дали може да прави „крачета”. С абсолютно спокойствие Тодорка започна да жонглира – едно, две, три… 20 „крачета” и спря. Каза, че можела да направи и 1000, но видяла, че пред кабинета чакали много хора и затова спряла. Още вечерта беше на тренировка с „Болярки”, а след години стигна и до националния отбор”.
Не след дълго националки стават и Велизара Владимирова, Моника Кирвикова и Ева Иванова. През 2008 г. идват и първите големи успехи с жените – бронзови медали в първенството и финал за Купата на България. На полуфинала в Сливен “болярките” изненадващо елиминират “ЛП Суперспорт” с 2:0 с голове на Галя Ечева и Моника Симеонова. На финала губят от НСА, но печелят сребърните отличия. В края на годината две състезателки – Тодорка Златкова и Гергана Цанкова намират място в анкетата за Спортист на годината, а наставникът Валентин Витанов е избран за Треньор № 1 на Велико Търново.
“Болярките” започват дългогодишно партньорство с полския “Медик” (Конин), като многократно следват взаимни гостувания и мачове. При едно от завръщанията следва друг куриозен случай. След влизането им в България Витанов предложил автобусът да спре в Полски Тръмбеш за почерпка с по бира. Шофьорите отказали и тогава ръководството на отбора влязло в контакт с някои от спортните хора от полицията в Полски Тръмбеш с „молба” автобусът да бъде спрян и отведен до …най-хубавата бирария в града. За късмет, на смяна тогава бил офицерът и активен футболист Анатоли Александров. Автобусът е спрян от органите на реда и отведен до най-хубавата бирария за учудване на шофьорите и радост за състезателките и ръководството.
На следващата година в България идва президентът на УЕФА Мишел Платини. Освен първа копка на нов футболен комплекс в столицата, той пожелава да гледа мач между най-добрите женски отбори в България. НСА кани “Болярки”, но на път за София движението е спряно заради стачка. Търновки обаче обясняват на организаторите какъв е поводът за пътуването им и са пуснати. Мишел Платини лично сяда на трибуните заедно с Боби Михайлов, а с тях е и Йордан Грозданов, който е член на комисията по женски футбол в БФС. Мачът върви 0:0 до 75-ата минута, когато Платини си тръгва поради ангажимент, а след минути НСА вкарва гол от засада и печели с 1:0.
През 2010 г. клубът е закрит по финансови и организационни причини, а Витанов вече е подал оставка. Девет месеца по-късно обаче започва нов етап, като треньорът събира млади момичета. Нов импулс дава и откриването на Спортното училище във Велико Търново през 2012 г., което дава възможност да бъдат привличани и състезателки от други региони.
Девойките на „Болярки” до 17 г. през 2014 г. стигат до финал за шампионската титла след серия от победи. На финала губят с 2:0 от “ЛП Суперспорт”, като са и по-малки по възраст. При връчване на купата за второ място капитанката Лора Петрова се разплаква, че не са шампионки, а треньорът на победителките й казва, че ако иска да е първа, трябва да играе в неговия отбор. Момичетата стисват зъби, но взимат реванш на следващата година. До финалната фаза отборът се класира без допуснат гол във вратата си. В Казанлък бият в групата си с 2:0 „Енко” (Пловдив), с 3:0 “Варна”, а на финала отново срещат миналогодишния шампион на страната „ЛП Суперспорт”. И побеждават с 1:0, недопускайки гол и във финалната фаза, като опровергават думите на треньора им Лъчезар Паланков, че купи за първи места могат да се печелят само от неговия отбор.
Третата част е за преминаването на клуба към “Етър” през 2017 г. Тогава мъжкият отбор на етърци влиза в “А” група и президентите на двата клуба Александър Нанков и Йордан Грозданов се разбират за привличането на женския клуб. Така “Етър” за първи път има два отбора в “А” група” – при мъжете и при жените. През 2017/2018 г. „болярките“ отново печелят бронзовите медали в първенството, а през 2019/2020 г. го правят и за трети път. Историята засега завършва с паметната победа пред декември м.г. над непобедимия доскоро НСА с 3:2, въпреки че етърки са много по-млади от съперничките си.
“Радвам се, че идеята за създаването на този отбор се превърна в един социален проект, който се разви. Всички момичета, които през годините са участвали в тренировките, в състезанията, в турнирите, впоследствие се реализираха правилно в живота. Някои станаха военни, други доктори, съдии, преподаватели… Превърнахме клуба не в една самоцел – футболен отбор, а наистина един социален проект, който има дългосрочна реализация за всички девойки”, добавя Йордан Грозданов.
От клуба вече подариха екземпляри от книгата на доста заслужили хора. Вече са разговаряли с кмета Даниел Панов и ще направят официално представяне след празника на града в присъствието на много гости, сред които и от БФС.
