За феновете той е Цар Иван – няма как по-ясно да бъдат изразени възхищението и обичта, която изпитват всички към нападателя Иван Петков. В днешните времена, когато футболисти идват и си отиват, когато всички се кълнат в любов към „Етър“, но след година поемат нанякъде, малцина остават тези, които са готови винаги да докажат на дела, че „Етър“ им е в сърцето. Защото любовта не се казва, тя се показва и доказва във времето…
Само два момента от футболната биография на Иван Петков ще припомним. На 5 февруари 2021 г., когато се наложи да поеме за Габрово, на раздяла с „Етър“ той се разплака, докато в същото време целият отбор и спортно-техническият щаб го аплодираха. И каза: „Моето сърце винаги е било в „Етър”, седем години съм носил виолетовия екип. Най-незабравимите спомени от кариерата ми са в „Етър” и по всяко време мога да се върна и знам, че ще бъда добре дошъл – както в моето семейство…“
Пет години по-рано – на 29 май 2016 г., когато „болярите“ извоюваха мечтаното завръщане в професионалния футбол, той направи един друг жест – облече фланелка с № 3. И при двата си гола в мача посочи номера на гърба си, а на награждаването дори я облече обратно и бе с № 3 на гърдите. „Направих го заради един велик българин – Трифон Иванов“. Само това каза тогава Иван Петков. А всъщност показа на всички Моста между поколенията – от онова „златното“ до днешното, връзката между тези, които наистина носят „Етър“ в сърцето си.
Стотици футболисти са минали през „виолетовия“ отбор. Малко обаче са тези, стигнали до статут на легенди. А Иван Петков е може би една от последните истински легенди на „Етър“… Всъщност не „може би“, а със сигурност!
Вижте видео с головете на Иван Петков с виолетовия екип, дело на Мирослав Мошев:
