9 гола в един мач – толкова вкара Мирела Моева от “Етър” срещу “Олимпия” (Шумен) миналата есен в двубой от “А” група. При това първите седем от тях наниза още до почивката. Често наказва противниковите вратарки по 5-6 пъти на мач, което я е превърнало във водещ голмайстор на “болярките”. Когато тръгне по фланга, трудно може да бъде спряна, защото бързината и техниката са превърнали нейния дрибъл в запазена марка. Неслучайно м.г. бе номинирана сред 8-те най-добри футболистки на България в анкетата на Асоциацията на българските футболисти.
Във Велико Търново едва ли някой се обръща към нея с Мирела, защото всички я знаят като Малчо. “Когато преди 10 г. дойдох в “Етър”, отидохме на лагер в Китен и там решиха, че този прякор много ми подхожда. Така си и остана с годините. Дори и малките деца на тренировка ми казват Малчо”, казва Мирела.
Тя е родом от Троян. Повечето футболистки твърдят, че са започнали да играят в квартала заедно с момчетата, при нея обаче не е така. “Започнах с баща ми. Бях на 4 години, когато ме взе с него на мачовете, които играеше с приятели. Започнах лека-полека с топката и покрай него се запалих. Бях втори клас, когато отидох да играя в “Чавдар” (Троян), отборът беше от момчета, аз бях единственото момиче в състава. Още на първата тренировка треньорът ме хареса и каза: утре идваш с нас на турнир с момчетата!”. Така само след една тренировка Мирела вече играе в турнир с отбора.
Няма да забрави първия си треньор – Александър Николов. “Бат Сашо беше човекът, който ми даде път във футбола. Почина миналата година. Той беше треньорът, който ме подтикна и ме научи на много неща, това ще ми остане един прекрасен спомен”, признава тя. Чак след 2 г. в Троян се създава отбор от момичета, а женски тим е основан малко преди идването ѝ във Велико Търново.
Всъщност като много други Малчо минава през няколко спорта, докато избере за своя съдба футбола. Тренирала тенис, волейбол, баскетбол. Последното не е странно, въпреки ниския ѝ ръст, защото има голям отскок. “Футболът не е женски спорт, но от малка се влюбих в него. Тренирах едновременно футбол, тенис и баскетбол, но в един момент си казах, че това ми идва твърде много и надделя голямата ми любов към Цар Футбол”, казва тя. Има двама братя, те също са спортни натури и се занимават с футбол в Троян.
През 2012 г. Мирела става “болярка”. В седми клас е, когато влиза в Спортното училище “Георги Живков”. От самото начало започва в женския тим на “Етър”, като играе едновременно при 15, 17-годишните и жените. Наистина има завидни техника и бързина, дрибълът ѝ буквално разпилява противниковите защитнички. Вероятно е дарба, но е и наследствено, защото и баща ѝ е бил бърз. Физиката си определя като “горе-долу”, въпреки че водят редовни тренировки. “Срещу по-добрите защитнички все още съм плаха, защото ме превъзхождат като физика и са по-стабилни. До тях съм като едно миньонче и с едно бутане “летя”, твърди Мирела Моева. Но никога не я пази само една съперничка, най-често по две-три. Играе като ляво и дясно крило и като централен нападател. А най-добре се чувства в центъра, когато играе на линията на засадата.
“Откъм резултатността съм вече много по-добре, преди правех много пропуски пред вратата. По-концентрирана съм и вероятно се вслушвам повече в треньора. В “Етър” се чувствам добре, това е отборът, в който съм вече 10 години. Имали сме и лоши, и добри моменти, както е навсякъде. Разбирам се с момичетата, треньорът Валентин Витанов винаги ни подкрепя и стои зад всяка една от нас. Стигали сме до бронзовите медали. В момента сме само две-три опитни състезателки, останалите са малки деца”, описва Малчо ситуацията при “болярките”.
Играла е във всички национални гарнитури без жените – от 15 до 19-годишните девойки. Участвала е в доста европейски квалификации, мачове в чужбина – Португалия, Молдова, Турция. В женския национален отбор още няма мачове, просто решаващата дума е на селекционерите.
Изминалият сезон донесе обаче и доста проблеми за Мирела. “През октомври прекарах ковида и организмът ми не успя да се възстанови напълно. През март ме оперираха от апандисит, но само след месец се завърнах на терена. Със сигурност не беше добра идея да се връщам толкова бързо, защото се пазех заради операцията, а после дойде и травмата в глезена. Избързах толкова много с връщането си, защото това беше първият период – цял месец, в който животът ми бе извън терена и не бях с топката”, признава тя.
Идол във футбола ѝ е Лео Меси и винаги е искала да играе като него. “Имам неговия стил на игра – той е нисък, техничен, пъргав, силен с топка в краката. От малка съм му фенка и следя мачовете му, опитвам се да му подражавам”, не крие Малчо. От отборите в момента харесва най-много “Ливърпул”, а от нашите – ЦСКА, когато Спас Делев играеше там. Той също ѝ е любимец.
През 2019 г. завърши Спортното училище и в момента учи физическо възпитание във Великотърновския университет, като междувременно и работи. Догодина ѝ предстои да се дипломира. “Или ще стана учител по физическо, или ще бъда треньор на малки деца в школата на “Етър”. Това е, което обичам да правя. Вече ходя с треньора и с малките момичета по турнири, сега ни предстоят държавни финали до 11, 13 и 15 г. Но със сигурност не е лесна работа”, отчита тя.
В активния футбол обаче има поне още десет години, стига да е жива и здрава, защото още няма и 22. Амбицията ѝ е да излезе да играе в чужбина. “Имала съм не една и две, а поне 5-6 възможности да отида в чужбина, търсили са ме различни мениджъри и треньори. Но чувствах, че не съм готова за тази крачка, докато сега съм готова да тръгна, без да се замисля. Тази пролет имах предложение за Литва, но операцията го осуети. По този път тръгнаха и Лора Петрова, и Симона Петкова, които първо бяха в Швейцария, а сега са в Италия. Гледам как играят, нивото е по-високо от тук. Трябва само да се гордеем, че имаме футболистки в тези първенства”, смята Мирела Моева.
Няма предпочитания за държава. Навсякъде футболът е по-развит от България, тук вървим с години назад. “Поне и финансово ще си по-обезпечен и ще си оправиш живота, защото тук това е изключено, аматьори сме отвсякъде. Защото футболът много дава, но и много взема. Но поне започна да се обръща внимание на женското първенство, вече се излъчват и мачове. В някои от отборите ни започнаха да идват и чужденки, нивото бавно се вдига”, отчита нападателката. Без замисляне отговаря на въпроса какво иска да постигне във футбола: максимално най-високите успехи, да се докаже като човек и личност.
