Поредицата си за футболните съдийки от региона продължаваме с Никол Атанасова. Дори и навръх рождения си ден тя беше на мач. Преди броени дни младата навърши 21 години и ги отбеляза на мача между женските отбори на “Етър” и “Барокко” (Сф).
Родом е от сeло Правда, учила е в Горна Оряховица, а работи във В. Търново. Гледа мачове от малка, ходели с една приятелка по стадионите. Към съдийството обаче се насочва случайно, по един каприз на Съдбата. “Бях мажоретка в училището си в Горна Оряховица, когато отидохме на състезание в Шумен и видях едно момиче. Добре изглеждащо, със спортен екип, който се оказа съдийски анцуг. Запознахме се и тя ми каза, че е съдия по футбол, Рени Радева от Карнобат. Била съм в пети клас. За първи път виждах съдия по футбол – жена, и то добре изглеждаща. Казах си: някой ден и аз ще стана”, спомня си Никол. После дошла да учи в ПМГ и на един спортен полуден, когато момчетата играели футбол, решила, че ще свири мача. Тогава Александър Апостолов, който е учител там и футболен съдия, ѝ казал: ще има курсове, защо не опиташ? На 16 г. Никол изкарала съдийския курс и вече пета година се занимава с това.
Помни не само първия си мач, но дори и датата – 25 ноември 2017 г. “Два мача в Павликени на деца и юноши младша възраст, бях с Александър Марков и Здравко Николов. Видях, че определено е доста по-различно, отколкото да гледаш от трибуните. Но с времето се понаучих. Не знаех нищо за съдийките от региона, после се запознахме и съм им много благодарна. Доста близки сме с Галя Ечева и Йорданка Корчева, всяка седмица сме някъде на мач”, разказва Никол.
Няма да е пресилено, ако я определим като “красивото лице на великотърновското съдийство”, защото наистина впечатлява с визия. Питам я не е ли странно преди мач да хвърля роклите и да облича съдийски екип? “Напротив. На мен това ми доставя огромно удоволствие и голяма тръпка. Аз нямам търпение да си облека екипа и да изляза на терена. Дори много се харесвам със съдийски екип”, признава Никол. Не вижда никакъв проблем с появата си в мъжки спорт като футбола. Е, имало е в началото притеснение, защото да си на мачове на мъже е по-различно. Не обръща обаче внимание на коментари.
Няма ли опити за флиртове от мъжете по време на мач, напира в мен следващият резонен въпрос. “Бъзикали са се, но се абстрахирам от това”, казва с усмивка Никол, но признава, че е имала тригодишна връзка с футболист. Реплики и недоволства също се срещат, дори и на детски мачове, но до екшъни не се е стигало и тя се надява никога да не се стига. Никол Атанасова с успех може да бъде и модел, има в нея подобни амбиции, засега тлеещи, защото не знае дали има такива агенции във Велико Търново.
Баща ѝ навремето е тренирал лека атлетика, бил е втори на държавни първенства, но решението си да стане рефер Никол взела сама и пояснява, че винаги действа самостоятелно. В момента учи Физическо възпитание във Великотърновския университет, не изключва бъдещето ѝ да е трайно свързано със спорта.
Вече стана дума, че Сашо Апостолов я е насочил към съдийството, той и сега е неин ментор. Особено цени обаче Йорданка Корчева и Галя Ечева, които ѝ помогнали да се отпусне. Двете са с огромен опит, помагат ѝ и обясняват къде греши, разглеждат ситуациите.
Никол Атанасова е поредната съдийка, която е категорична, че има голяма разлика дали свириш срещи на мъже, или на жени. “При мъжете играта е по-чиста, по-лесно минава мачът, докато жените играят “по-мръсно”. А при децата темпото е по-бавно и повече се виждат ситуациите. От техните мачове научаваш много неща”, смята тя.
Най-високото ѝ ниво до момента са назначенията в “А” група при жените, но е асистирала и на контроли на мъжки отбори в Трета лига – “Янтра” (П. Тръмбеш) срещу “Вихър” (Славяново) и “Локо” (ГО) отново с “Янтра” (ПТ). Била е и на международен турнир в Албена за девойки до 16 г., помагала и на контрола България – Румъния до 19 г. “Организацията е доста по-различна, много ми хареса и още повече се амбицирах. Поставила съм си за цел до края на годината да покрия норматива за мачове в Трета лига – има физически тестове и теория”, казва Никол. С теорията счита, че се справя много добре. Задължителният английски език също ѝ се отдава. Миналото лято е работила като спортен аниматор в чужбина, била 4 месеца на о. Корфу в Гърция, и няма проблеми с езика.
В свободното си време Никол ходи на разходки в парковете, играе тенис на маса с приятелки. Ако няма наряд, обича и да ходи да гледа други мачове. Казва, че предпочита да гледа футбол на живо, отколкото по телевизията. Симпатизира на Златан Ибрахимович, но няма любим отбор.
Има ли амбиции за международното съдийство? Естествено. Но е на мнение, че ѝ трябват още доста мачове и тренировки, а нормативите са сериозни. Знае, че трябва да наблегне още на тренировките. Но времето е пред нея – тя дори още не е стигнала възрастовата граница от 23 години. Някой ден може и тази мечта да се осъществи и Никол Атанасова да стане съдия на ФИФА.
