Галя Ечева е следващият ни събеседник в поредицата за футболните съдийки от региона. Вече 8 години тя е международен съдия на ФИФА, а неотдавна вече бе издигната в първа група на международните рефери. Вече е свирила мачове от Шампионската лига, но сега ще й поверяват далеч по-отговорни срещи на класни европейски отбори.
Галя не обича много да говори за себе си, въпреки че има достатъчно поводи за това. Кариерата й върви нагоре и заедно с Йорданка Корчева непрекъснато получават престижни назначения.
„Започнах да играя футбол още от малка с баща си, както и с момчетата от моето село Ресен. Когато завърших 7 клас, отидох на проби в ЖФК „Гранд хотел Варна“ с треньор Боряна Десподова. После се запознах със Силвия Радойска, която ми сподели, че в София „ЛП Суперспорт“ има силен отбор“, разказва Галя Ечева. Приема предизвикателството да играе за столичанки и още първата година стават шампион на България. За първи път играе и мач в Шампионската лига в Словакия.
Четири години играе в „ЛП Суперспорт“, но във Велико Търново се възражда женският футбол в лицето на „Болярки“. „Така започнах да играя тук при девойките, а в София при жените. Трябваше да пътувам непрекъснато между двата града. Като се сформира тук женският отбор, останах за постоянно да играя. Треньорът ни Валентин Витанов привлече легенда като Петър Хараламбиев, той ни тренираше и учеше на техника“, спомня си Галя. От 2006 до 2010 г. тя защитава екипа на „Болярки“, играе като централен халф, после и нападател, дясно крило. Играе във всички възрасти на националните отбори на България.
Идва обаче тежка контузия в коляното при едно гостуване в столицата. Диагнозата е увреден менискус и разкъсване на предна кръстна връзка. Това вади Галя за дълго време от футболните терени, но постепенно се възстановява. Работи упорито с треньора по вдигане на тежести Тодор Тодоров за силова и физическа подготовка. И се завръща отново на терена.
Една среща на стадион „Ивайло“ с Йорданка Корчева обаче променя живота й в друга посока. „Тренирахме заедно с нея и тя ми каза: искаш ли да станеш съдийка“. Реших да опитам. Нормативът беше тест „Купър“, шест обиколки за 12 минути. Тренирах при Свилен Митрофанов, за да го покрия. Тъкмо бях подновила футболната си кариера и отново се контузих“, разказва Галя Ечева.
В един период е и футболистка, и съдия, но от БФС я предупредили, че ще трябва да избира. Така заради многото контузии 22-годишната великотърновка избрала съдийството.
Годината е 2010. Първо започва като тъчрефер на детски отбори, после преминава към юношите. Следват мачове на мъжки отбори – в областните и във „В“ група. Ечева вече изцяло е в ролята на главен съдия. Явно новото амплоа й се отдава, тъй като през 2013 г. получава престижно признание – избрана е и получава приза за най-просперираща съдийка в България.
Тогава идва идеята да стане и международен съдия. „Имаше конкурс, отново с физически тестове и теоретична част, одобриха ме. От 2014 г. съм в листата на ФИФА, вече само като главен съдия“, споделя Ечева. Първият й международен мач е в Босна и Херцеговина, турнир за девойки до 17 години. Там отива без Йорданка Корчева, която е в майчинство, но оттогава насам на всички мачове са заедно. Свири мачове първо на девойки до 17 и 19 години, после срещи от Шампионската лига, стига чак до световни квалификации за жени.
На престижни отбори по-леко се свири, трудно се свири на по-слаби, казва Галя. Няма да забрави обаче един мач в Шампионската лига между тимове на Беларус и Украйна – изключително труден, с много нарушения и картони. Мнението й е, че националните отбори играят по-коректно, приемат безусловно решенията на реферите.
Галя Ечева е категорична в разликата между чужбина и България. У нас се реагира повече, докато навън приемат и отношението към съдиите, и правилата на играта. „Тук все се оспорва и съдиите винаги сме виновни. Отначало ми беше много трудно, но с времето вече успявам да се абстрахирам. Като допусна грешка, се старая на следващия мач да не я допускам. Уча се с всеки мач, трябва да се подобряваме“, казва тя.
Питам я на кого се свири по-лесно – на мъже или на жени. И получавам отново категоричен отговор. „При мъжете нарушенията са по-изчистени и по се открояват, докато жените по-често използват ръцете си, симулират… Мъжете са по-честни и коректни.“ Иначе за нея няма разлика дали в съдийската бригада е с мъже или жени, всеки помага на другия.
Без екшъни не е минала кариерата на нито един съдия. Галя не прави изключение, въпреки че е жена. На един мач в Поликраище футболист я заблъскал с ръце, каквото и да отсъдела, все били недоволни. Наложило се Данчето Корчева да направи един спринт от тъчлинията и да оправя нещата. Отношенията обаче отдавна вече са оправени. Не са тайна и тези с бившия й треньор в „Болярки“ Валентин Витанов – той й е кръстник, но това не му пречи често да изразява претенциите си от треньорската скамейка, когато свири мачове на етърки. „С Витанов сме добре, някой път не е доволен, но аз свиря, каквото виждам“, усмихва се Галя. Неотдавна тя бе рефер на мача „Етър“ – „Янтра“ (Гб) и всичко бе на топ ниво, а двамата дори се прегърнаха за снимка.
Галя Ечева междувременно завършва бакалавърска степен “История и география” във Великотърновския университет. После и магистратура “Физическо възпитание”, а в момента е докторант с научен ръководител бившия елитен рефер проф. Георги Игнатов. Работи като учител в ОУ „Христо Ботев“ в Ресен, преподава освен физическо възпитание и химия и биология. Вижда бъдещето си трайно в учителската професия, докато съдийството е хоби.
Мечтата на Галя в съдийството е ясна – да стане топ съдия, най-висока категория и да ръководи елитни мачове. Оценките й са високи, расте в кариерата, има още предостатъчно време до 45 години. Неин пример в съдийството е Йорданка Корчева, която й е като ментор. Женското съдийство се развива, квалифицира се и изискванията стават все по-големи. Но това само амбицира Галя Ечева.
