Поредният ни събеседник в рубриката „Виолетовите“ Николай Янков е само на 22 години, но вече е сред най-перспективните футболисти в основния състав на „Етър“. Техничен халф, с хубав поглед върху играта. В последния мач срещу „Янтра“ се отличи с две класни асистенции за головете на Дани Младенов.
Ники Янков си е юноша на „Етър“. Роден е на 28 юни 1999 г., учи в ОУ „Бачо Киро“ до шести клас, когато е привлечен в Академията в Ловеч и става част от „Литекс“. Минава и през ЦСКА и „Хебър“ (Пазардик), а от това лято отново се завърна в родния си тим. Любопитното е, че точно преди 10 години като футболист на „Етър 1924“ Ники бе избран сред най-добрите млади футболисти на България в своята възраст. Тогава на церемония в столицата 12-годишният юноша получи приза си от Тодор Янчев и Бончо Генчев. Десетилетие по-късно вече уверено действа и в мъжкия отбор на „болярите“.
„Футбол играя от втори клас. Започнах като ляво крило при треньора Ивелин Младенов, после бях при Николай Катъров и при Марин Стефанов. Но бързо започнах да играя като халф, зад нападателя, и в „Литекс“ вече бях такъв“, разказва Янков. Според него по-скоро футболът го е избрал, още от детската градина е в главата му. Баща му Пламен Янков е играл футбол тук, започва да води Ники още от малък на игрището в парка „Габровски“.
„Откакто се помня, всичко е футбол, футбол, футбол. Любимият ми играч беше Бербатов, още от „Байерн Леверкузен“, баща ми ми взе тениска“, спомня си Николай. За Бербатов е категоричен, че големият ни футболист е направи така да се влюби в „Тотнъм“, който и до днес е любимият му тим. „Бербатов е гений на футбола. Чел съм книгата му, той е една вдъхновяваща личност“, смята халфът.
Както повечето играчи, той се затруднява да каже с какво би се занимавал, ако не беше футболът. „Сигурно щеше да е свързано нещо с киното – режисура или монтаж. Това ми е интересно, обичам да се занимавам с такива програми, но по-скоро любителски. Имах и фотоапарат, правех снимки. Но приоритет ми е футболът, той ми изпълва живота изцяло“, твърди Николай.
Свободното си време запълва с четене на книги и с „Плейстейшън“. Играят двамата с Ловре Кнежевич, с когото са си допаднали още от първия ден в „Етър“. Хоби му е да гледа и Формула 1, много му е интересно, нищо че още дори няма шофьорска книжка.
Ники Янков признава, че в момента няма приятелка. Симпатяга е, но на вметката ни, че това ще зарадва много фенки, отговаря през смях „аа, няма шанс“. Споделя обаче, че най-важното е една жена да те прави щастлив и ти да я правиш щастлива. За себе си казва, че при него водеща е честността. Иначе още живее с родителите си, има и по-голям брат. Семейството е много важно за него и всичко, което прави, го прави за тях.
Николай си има домашен любимец – голдън ретривър, който се казва Рафаел и е на 10 месеца. „Вкъщи имаме още едно куче и една котка. Ако някой се чуди дали да си вземе куче – това е най-хубавото нещо. Никога няма да те предаде, за разлика от някои хора“, добавя той. Надява се след 5 години вече да е успял във футбола и да играе в чужбина, като предпочита това да е Англия. Колкото може, по-нагоре, пък каквото стане.
Засега обаче перфектно се чувства тук. „Който ме познава, знае, че „Етър“ ми е на сърце. Аз съм си започнал тук, за мен „Етър“ е най-големият български отбор и така ще си остане завинаги“, уверява той. Колективът и момчетата са уникални, винаги е забавно. Няма предпочитания, но най-много се движи с Николай Дичев, с Ради Апостолов и естествено с Ловре Кнежевич, но с всички се има, не дели никого и признава, че по-опитните много им помагат.
На феновете пожелава да продължават все така да ги подкрепят и им пожелава да са живи и здрави в тези трудни времена. А на въпроса вярва ли, че „Етър“ ще се пребори за завръщане в елита, е категоричен: „Абсолютно! Най-добрият отбор сме в групата, а и мястото ни е в Първа лига.“
