“Етър” започна да представя на официалната си страница своите футболисти в серия от блиц интервюта, в които няма да се говори само за футбол, а и в една по-различна светлина – какви са извън терена, какво ги вълнува, какво правят, когато не са на стадиона.
Първият събеседник бе защитникът Мариян Иванов.
– Представи се накратко…
– Казвам се Мариян. Юноша съм на “виолетовите”, първият ми професионален мач беше през 2008 година под ръководството на Велин Кефалов. Играл съм за отбора във “В” група, във Втора и в Първа лига. Играя на постовете централен защитник и ляв бек, но най-добре се чувствам като централен защитник.
– След това прекъсване как реши да се завърнеш отново тук?
– Г-н Петков ми се обади още в прекъсванията след пандемията, но имах ангажимент към “Септември” (Сф) и му бях казал, че докато не мине баражът за Първа лига, не мога да му дам конкретен отговор. След баража се чухме и бързо се разбрахме.
– Ти ли избра футбола или той те избра?
– Може да се каже, че той избра мене. Като всички деца от 90-те години други занимания нямахме в свободното си време, освен топката.
– Любим футболист?
– Може би Бербатов, но чак пък любим…
– А защитник в световен план?
– Джон Тери.
– На кой отбор си фен?
– На “Челси”.
– Имаш ли хоби, с какво се занимаваш в свободното си време?
– С лов и риболов.
– И как са успехите? Повече в лова, или във футбола?
– Ако не съм стигнал високо ниво във футбола, значи в лова (смее се). Най-много практикувам лов на прасе и на хищници.
– Ти да не си наследник на Георги Цингов?
– С Цингов сме ходили на лов във Въглевци. Имаме успехи.
– А време за жени?
– Не. Имам дългогодишна съпруга, с нея сме заедно от 15 години, а сме женени от пет.
– Най-голямата риба, която си хващал?
– 27-килограмова есетра на езеро “Света гора”. А най-голямото прасе, което съм отстрелял, е глиган 204 килограма. Цингов има конкуренти.
– Как преминава един твой ден?
– Сутрин като стана, си разхождам кученцето. Закуска и после час и половина във фитнеса. Ако не отида на фитнес, ползвам времето да отида за риба. Обяд, почивка и тренировка. Ако през уикендите съм свободен, съм на лов.
– В кой отбор искаш да играеш след 5 години?
– Труден въпрос, защото тогава ще бъда на 36 години. Да се надяваме в “Етър” в Първа лига. Дори и да отида другаде, на 34-35 г. всеки гледа да се завърне в отбора, от който е тръгнал. Все пак съм израснал във Велико Търново, а и след 5 г. отборът може да е с много големи амбиции. Градът ми е на сърце, съпругата ми е оттук…
– Какво би казал на феновете на “Етър”?
– Феновете са, за да подкрепят отбора в добро и лошо. На всеки му е приятно, когато хората го подкрепят от трибуните. Едно е да играеш пред празни трибуни, както беше през пандемията, друго е да дойдат 10 000 души като играем с “Левски” и ЦСКА.
– Ще успеете ли да се преборите за елита?
– Вярвам, че ще успеем. Има понякога и външни фактори, които пречат, но ако показваме каквото трябва, дори и да имаме проблеми, ще се справим с тях. 3-4 отбора сме със сигурност над останалите в групата. Останалите нямат нашата класа.
– С кого се разбираш най-добре на терена и извън терена?
– Най-близък определено ми е Здравко Илиев. С него споделяме и лова, той също е ловец. С него нямаме никакви проблеми да се разбираме и на терена, и извън него. Също Анатоли Господинов, Яни Пехливанов и Дани Младенов, но се разбирам с всички момчета.
