„Не бе лесно играчите да изиграят мача по този начин след това, което ни се случи. Не ни достигна малко – класа, самочувствие и неща, които всички ги знаем в българския футбол… Много съм горд с тези футболисти, благодарение само на спортно-технически качества направихме така че „Етър” имаше възможност да се спаси още преди плейофите. Имахме един психологически срив този месец, защото държахме едно ниво 3-4 месеца и бяхме на 80 секунди от спасението. Мачовете бяха нагъсто и нямаше време за реакция. Всичко е психология. Днес когато не си обременен, виждате какво се получава.
Аз съм горд и радостен за тези момчета, но съм тъжен и емоционално разбит от това, че изпадаме спортно-технически. Ей толкова малко не ни достигна, но то понякога е много. Футболните хора ме разбират какво искам да кажа. На момчетата мога само да сваля шапка за това, което направиха. Откакто аз и екипът ми поехме „Етър”, ако тогава започваше сезонът, до плейофите сме на шесто място.
Какво означава сбогуване?! Шампионатът свърши, но всички стоим в едно неподвижно състояние, не знаем какво ще се случи. Сега ще ги пусна за два дена, в понеделник ги събирам и се надявам във вторник да има яснота. После ще седнем с ръководството, ще се говори и ще видим техните виждания, моите виждания.
„Етър” заслужава, градът и феновете заслужават да имаме отбор в елита на българския футбол. Горд съм с футболистите, съжалявам най-много за тях, за футболната общественост и за феновете на „Етър”. Работих и продължавам да работя със сърце и душа! Не искам сега да отговарям бих ли водил отбора във Втора лига. Има време, нека отминат емоциите и да помисля.
На въпроса защо много хора не искат „Етър” в елита и дали има връзка с Бербатов не искам да отговарям. Вие видяхте днес какво се случва на мача, коментирайте сами, защото всички знаем кой кой е в българския футбол. Дали има тенденция срещу „Етър”? Няма да ми стигне ефирът.”
