Много е писано за легендите на „Етър”, но досега така и не е отделено подобаващо внимание в медиите на един от най-големите треньори на „виолетовите” – Йордан Томов (Коми). Името му често е споменавано като на човека, въвел виолетовия цвят за „Етър” и вкарал го за първи път в „А” група, а на стадион „Ивайло” вече от 11 години има и негова паметна плоча.
За живота му обаче не е писано много, а всъщност Йордан Томов има блестяща кариера и като футболист, и като треньор. „Велико Търново спорт” ще ви предложи повече подробности за него, защото животът му и историята трябва да бъдат помнени.
Символичен е фактът, че Йордан Томов, наричан от всички Коми, е роден на 8 януари през 1924 г. – годината, в която е основан „Етър”. Започва с футбола в „Ботев” (Сф) през 1940-41 г. Играе като ляво крило, има фантастичен удар с левия крак. Преминава за два сезона във ФК-13 и после още един в „Септември” (Сф), а от 1947 г. става футболист на „Левски” и една от легендите на този клуб.
Общо в „А” група има 171 мача и 53 гола, като с „Левски” става четирикратен шампион на България през 1947, 1949, 1950 и 1953 и трикратен носител на Купата на Съветската армия през 1947, 1949 и 1950 г. Между 1950 г. и 1953 г. записва 3 мача за националния отбор.
Привържениците на „Левски” помнят Йордан Томов с един от най-интригуващите мачове срещу ЦСКА – финалът за Купата на Съветската армия на 3 декември 1950 г. На полуфинала „сините” елиминират „Спартак” в Плевен с 1:0 след гол именно на Коми. И идва големият финал с ЦСКА. За него е избран стадионът на „червените” заради по-добрия терен от този на игрище „Юнак”. Всички 30 000 места са изпълнени, има и правостоящи, въпреки обилният снеговалеж. Тогава няма телевизия, няма дори транзистори, и хилядите, които остават зад затворените врати на съоръжението чакат информация за случващото се от щастливците с билети. Тя се подава „безжично“, с подвиквания от трибуните.
Редовното време завършва 1:1. Тогава пада гъста мъгла и действията на играчите трудно се различават от трибуните. В продълженията в 113-ата минута Йордан Томов изпълнява корнер с ляв външен фалц, застаналият на предна греда Футеков неочаквано се навежда, а кълбото преминава между двете ръце на слисания страж и спира в мрежата. Фамозен гол, който носи купата на „сините”. За „Левски” Йордан Томов играе 6 години – чак до 1953, когато спира с футбола.
През 1958 г. Томов е назначен за старши треньор на „Етър” (Велико Търново), като води отбора първо 3 години. Първият му голям удар е елиминирането на ЦСКА за Купата на Съветската армия през 1960 г., когато етърци поднасят истинска сензация. За този паметен мач сме писали неведнъж. Мачът се играе в София. „Имаше един хотел до халите, Томов ни събра преди мача и ни каза: вижте, силни са, и да се стопя, няма да мога да направя левия крак на Иван Колев и десния на Кирил Ракаров. Но не се разкъсвайте, бъдете компактни. Като тръгнем да нападаме, дръжте се плътно. Но си казахме: защо да не ги бием, и те са с два крака.
Удържахме 0:0 до самия край и започнаха продължения. Аз играех отляво, но треньорът ни Йордан Томов ме премести в центъра и това се оказа отличен ход. В 93-ата минута Симеонов центрира остра топка, аз подложих глава и тя влезе в мрежата. Домакините се хвърлиха като ужилени да изравняват, но веднага Йордан Ценов отби, Петър Хараламбиев хлъзна топката с глава и тя попадна у мен. Бях почти на центъра. Всички спряха като заковани, само вратарят им тръгна да излиза, но спря. Прехвърлих го от 40 метра и топката падна под гредата – 0:2”, разказа преди години за „Велико Търново спорт” героят в този мач Кото Кръстев.
През същата година Йордан Томов подава ръка на Петър Шатров и го прави свой помощник, а след влизането в „А“ група Шатров наследява Коми през 1970 г. начело на „Етър“.
През 1962 г. Коми е пратен за наставник на съседите от „Локомотив” (ГО). Под негово ръководство тимът завършва на първо място в Северната „Б“ група през 1962/63 и за първи път в своята история се класира в „А“ група.
През 1967 г. Йордан Томов се завръща в „Етър”. „Именно той започна да прокарва идеята, че Велико Търново трябва да има отбор в “А” група. Започна да прави селекция, следващата година се обединиха “Спартак” с “Левски” и “Локомотив” със “Славия”, някои футболисти отпаднаха и бяха привлечени от нас. Грозданов, Цеков, Христо Димитров… През 1969 г. успяхме да влезем”, разказва Стефан Чакъров. През същата година Коми привлича в „Етър” голмайстора на „Марек” Георги Василев, който след години поема треньорския пост и извежда „болярите” до шампионската титла.
В началото на същата 1969 г. „Етър” започва здраво атаката на „А” група. Точно тогава за първи път въвежда виолетовия цвят – отново по идея на Йордан Томов. “Въведен беше стандарт – всеки клуб трябваше да посочи във федерацията основен и резервен цвят на екипите си, спомня си тогавашният капитан на тима Йордан Ценов. – Ръководството се събра, присъствах и аз като капитан на отбора. Идеята хрумна на треньора ни Йордан Томов, който предложи лилавия цвят.” С такива фланелки играел италианският “Фиорентина” и румънският “Арджеш”, откъдето няколко години по-късно дори подарили на етърци екипировка.
Стефан Чакъров има спомен, че виолетовото не е въведено по подражание на “Фиорентина”, а че Йордан Томов е заявил как на болярски град като Велико Търново подхожда и характерният за царете цвят. „Виолетовото го предложи Томов, а Йордан Ценов и аз го подкрепихме. Това стана през пролетта на 1969 г., точно на полусезона преди влизането в “А” група. От Попово поръчахме екипите – светловиолетови фланелки и бели гащета, а после и черни”, уточни пред мен навремето Донко Долмов.
Първата снимка на “Етър” с виолетови екипи. Йордан Томов е правият най-отляво.
Щурмът през пролетта е неудържим и на 3 май след паметна победа с 1:0 над „Бенковски” (Видин) етърци оглавяват класирането, за да не го изпуснат чак до края и да ликуват в майсторската група. Вратарят Николай Тарапанов, които има огромен принос за успеха, ми разказа: „С никой от треньорите не съм имал проблеми, но все пак Йордан Томов – Коми бе над всички. Неслучайно е с такъв голям принос за футбола във Велико Търново. Бивш футболист на „Левски”, той бе завършил освен треньорска школа и право. Много ерудиран човек, добър педагог и най-вече психолог. Умееше да ни предразположи, така че да даваме всичко от себе си. Освен това много добре разбираше играта.”
Йордан Томов – Коми си отива от този свят на 10 март 1998 г. на 74-годишна възраст.
Десет години по-късно треньорът Петър Шатров излезе с идея пред входа на стадион „Ивайло” да бъде поставена негова паметна плоча. „Йордан Томов е идол за мен, а и за поколения играчи. Искам да направя предложение да му бъде поставена паметна плоча на стадион „Ивайло” заради цялостната му дейност. Той вкара „Етър” за първи път в „А” група и го заслужава. Грях имам, че не го уважихме досега. Това може да стане във връзка със 100-годишнината на футбола във В. Търново”, сподели ми Петър Шатров.
Това стана факт на 19 декември 2009 г. „Йордан Томов – Коми (1924-1998). Треньор по футбол, извел „Етър” до първо влизане в „А” група 1968/1969 г.”, пише на плочата, поставена от Община Велико Търново.
След десетина дни се навършват 97 г. от рождението на Йордан Томов – Коми. Който пожелае, нека на 8 януари дойде пред стадион „Ивайло” и постави стрък цвете пред паметната му плоча. Защото бъдеще има само този, който помни своята история…
