63 години навършва днес някогашният играч на „Етър” Иван Шарий, роден на 24 ноември 1957 г. И още играе футбол в официални мачове – за аматьорските „Заря-Ворскла” и „Колос” (Ковальовка), и бележи голове!
„Познавате ли много футболисти, които над 60 години още играят официални мачове за градско и регионално първенство? Иван Шарий е такъв уникат. Пожелаваме му да играе до сто!”, написа днес украинският журналист Станислав Майзус.
Да припомним – през 1989/90 г. Шарий бе привлечен в „Етър” и стана първият чужденец в българския футбол заедно с Сейран Осипов в „Хебър” (Пз). Изигра 12 мача с виолетовия екип и вкара 2 гола в първенството, спечели бронзовите медали. Е, прослави се и с подвизи извън терена, но определено влезе във футболния фолклор на Велико Търново.
В Украйна обаче Иван Шарий е истинска легенда – бе обявен за Футболист на ХХ век на Полтава. Играл е и в грандове като „Динамо” (Киев), „Динамо” (Минск), „Черноморец” (Одеса), но блестящата си кариера прави във „Ворскла” (Полтава).
Шарий е истински пример за спортно дълголетие – през 1999 г. става най-възрастният футболист във Висшата лига на Украйна, като тогава е на 42 години. Освен този рекорд негови бяха и още два – най-възрастният дебютант във Висшата лига и най-възрастният голмайстор в елита! Общо в кариерата си официално е вкарал над 220 гола, но във всичките групи и първенства те са вероятно много повече.
И до ден-днешен играе за „Заря-Ворскла” и „Колос” с два-три пъти по-млади футболисти (както е видно от снимката).
Като стана въпрос за привичките му, ето един от отговорите му в интервю за сайта на „Динамо” (Киев):
– Казват, че сте съчетавали футбола с вредни навици…
– Имате предвид алкохола и цигарите? Ще ви отговоря така: дали съм устоявал – не знам, но както виждате, и на тези години играя футбол. Ако не съм устоявал пред съмнителните съблазни, нямаше да мога да бягам. Аз съм по-силен от вредните навици. Ако всичко е с мярка – значи е нормално.”
В интервюто Шарий специално разказва и за престоя си в „Етър”:
„В „Етър” имах щастието да играя с легенда като Красимир Балъков, който после отиде в „Спортинг”. Съперниците ни никак не бяха слаби – в софийския ЦСКА играеше Христо Стоичков. Да продължавам ли? В отборите им имаше играчи, които бяха в Бундеслигата, но не помня вече фамилиите им.
В началото не можех да се отлича в „Етър”. Ту целех гредите, ту излизах сам срещу вратаря, не мога да вкарам и това е! Накрая Балъков ми подаде чудесен пас и реализирах. После пак ми асистира и пак вкарах. В България изиграх 12 мача, вкарах около шест гола, не е лошо като показател. Първо си говорех с тях на руски, после малко научих и български, момчетата ме разбираха. В онези години в България финансовите условия бяха по-добри, отколкото в СССР.”