Случайно купени билети на 15-и ред и виолетови знамена слагат начало на традицията
Агитката на “Етър” по традиция си има специално място на стадион “Ивайло” – най-вдясно под козирката, където по нейно желание няма седалки и има обособен сектор, за да могат активно да подкрепят любимците си.
Малцина обаче знаят, че тази традиция е положена преди повече от половин век – през далечната 1969 г., когато за първи път “болярите” влизат в “А” група. Инициатор на това е 66-годишният великотърновец Красимир Кабакчиев. Ветеранът е родом от старата столица, завършил е Втора гимназия (днешната ПМГ “В. Друмев”) и после Великотърновския университет, а от дълги години живее и работи в София. Неотдавна той разказа в социалната мрежа спомените си за онези дни.
“Радва ме, че и досега агитката на “Етър” е в тази част под козирката. Може да прозвучи нескромно, но основател на тази традиция съм аз. Беше през 1969 г., аз бях ученик в 9-и клас във Втора гимназия, “Етър” влезе в “А” група и трябваше да играе първи мач. Купих виолетов плат и баба ми Лили беше така добра да ушие едно голямо знаме и десетина малки”, разказва Красимир Кабакчиев.
“Купих с мои пари и 15-ина билета за мача. Бяха на 15-и ред, най-горния под козирката вляво (като се гледа отсреща). Билетите бяха по един лев, купих ги от една малка стаичка, наета от “Етър” за продажба на билети на главната улица, срещу сладкарницата (мисля, че се казваше “Малина”). Раздадох знамената и билетите главно на съученици от моя клас, те си ги платиха, и направихме там, вляво най-горе на козирката, страхотна агитка за първия мач на “Етър”. Следващите мачове агитката постепенно се увеличаваше, накрая стана много голяма. Ако жената ми беше дала билети от другата страна на козирката, агитката на “Етър” и до днес щеше да е там. Как се получава история, а?”, разказва Кабакчиев.
За себе си той споделя, че е на 66 г., пенсионер, живее в София от 4 десетилетия и не е бил на стадион “Ивайло” от 30-ина години! “Но се надявам разказът ми да е интересен – и изревавам с пълно гърло “Само Етър!”, завършва той.
Разказът му бе приет възторжено от “виолетовите” фенове, които го помолиха да публикува, ако пази, някакви снимки оттогава с публиката и знамената, както и да сподели песни или рефрени от онези години.
“На стадиона пеехме най-вече “Откак се е, мила моя майно льо”. Те я пускаха и по радиоуредбата преди всеки мач. Понякога “Край Босфора шум се вдига”. Тези две песни бяха, други нямаше. Нямаше как и да има. В училище ни караха съвсем други песни да пеем – “Комунистите щурмуват небесата, комсомолците след тях летят”. Там мънкахме, обаче на стадиона бяхме гръмогласни…. Правехме и големи манифестации по улиците след важни победи – от стадиона чак до Царевец”, припомня си Красимир Кабакчиев.
Той си припомня и конкретни случаи как момчетата са ходили на мачовете. “Гимназията беше до стадиона, но тогава не можеше току-така да отсъстваш от училище. Ако го направиш, те санкционират яко. Имаше важен мач на “Етър”, а ние – в час. Урок по литература при легендарната учителка Слава Митова. Публиката реве, дюдюка, в класната стая се чува. А тя преподава, да кажем, “Идиот” на Достоевски. Вдига ме мен и ме пита нещо. Аз – гледам като идиот, и мълча. Тя: “Красимире, какво? Ахааа, мач има! Я, веднага – марш на стадиона!” Аз стоя и не вярвам на ушите си. Митова: “Всичките останали момчета – и вие на стадиона!” Те също шашнати – но се изнизахме за две секунди, и хоп на трибуната, не изпускаме мача. После ръководството я бяха мъмрили за този творчески подход, който ние обаче оценихме по достойнство.”
Феновете поканиха г-н Кабакчиев отново да дойде на стадион “Ивайло” след 30-годишно прекъсване и когато това стане, би било една паметна среща на поколенията, които са водени от една и съща любов – “Етър”.
