С невиждани дотогава тържества на 24 май 1958 г. е открит първият Градски стадион във Велико Търново. Съоръжението е надграждано в следващите десетилетия, за да се превърне постепенно в настоящия уникален за България спортен комплекс. Седемнайсет са залите за различни видове спорт на „Ивайло“, отделно са откритата лекоатлетическа писта и футболният терен. Картината се допълва от осветлението, което позволява да се провеждат мачове и лекоатлетически турнири и в късните вечерни часове. Реално погледнато с изключение на Националния стадион „В. Левски“ в България няма второ такова мултифункционално съоръжение.
Днес „Ивайло“ приема футбол, борба, вдигане на тежести, бокс, баскетбол, спортна стрелба, шахмат, художествена гимнастика, спортна гимнастика, стрелба с лък, карате до, киокушин карате, кик бокс, муай тай, спортни танци, фитнес, бодибилдинг, лека атлетика и т.н.
След реформите в българския футбол през 1957 г. и възраждането на „Етър” остро се е почувствала нуждата от градски стадион. Още същата година се взема решение за започване на строежа му. Той тържествено е открит в Деня на славянската писменост и култура – 24 май 1958 г. и става факт след огромните усилия на търновци при построяването му. Вложеният от населението труд се оценява на 200 000 лева, а от бюджета на ГНС (Градски народен съвет), субсидии от ЦС на БСФС (ръководният орган на спорта тогава в страната) и самооблагане са изразходвани 1 100 000 лева.
Наградени са физкултурни деятели и колективи, отличили се при строителството на стадиона. Слово при откриването произнася кметът на града по това време инж. Хараламби Куцаров, а лентата прерязва Димитър Стоичков и обявява стадиона за открит. След това започват масови състезания по лека атлетика на ученици от основните училища „Христо Ботев” и „Никола Вапцаров” и масови гимнастически упражнения, изпълнени от курсанти под ръководството на Георги Шопов.
Деян Чаушев е един от инициаторите за строежа на стадион “Ивайло”, като директор помага с работници, превози и т.н. За строителството Д. Чаушев е награден от правителството с два медала – Сребърна значка за спортно строителство и медал за особени заслуги.
Кулминацията е приятелският футболен мач между „Етър” и „Славия”, завършила при резултат 3:0 за столичани. В този първи вач на новия градски стадион за „Етър” играят Петър Ангелов-Петела, Йордан Ценов, Иван Русинов, Донко Долмов-Диди, Петър Иванов-Трявната, Милан Стоянов-Мики, Никола Велчев-Буката, Пръвчо Колев, Петър Хараламбиев, Ботьо Ботев-Боки и Боян Баев.
Преди това футбол се е играл на игрището в Марно поле, на стадиона в Старото военно училище и на на стадион „Спартак” до жп гарата, където „Етър” играе и докато се строи новият стадион.
В продължение на 11 години новото съоръжение няма име и е наричано Градският стадион. С Решение №80 от Протокол №5 от 24 април 1969 г. Изпълкомът на Градския народен съвет – Велико Търново, наименува градския стадион и спортния комплекс към него на „Ивайло”.
„Името на народния герой, вожд на първото антифеодално възстание в света – Ивайло, е символ на висок дух, на всеотдайност, на морално единство и победи. Името на народния син, патронът на спортната младост на древният ни град задължава всички спортисти, любители на спорта и ръководители на физкултурното движение да дават всичко от себе си за честта на Велико Търново. Нека с името на стадиона да се увеличат всички бъдещи победи на градските и окръжните отбори по различните видове спорт и дисциплини” – се казва в решението за кръщаване новия стадион в старата столица с името „Ивайло”.
На 8 май 1984 г. светва и електрическото осветление. То е осъществено със 864 рефлектора, поставени на 4 стоманени колони. Силата на това осветление е 1050 лукса и е достатъчно да се излъчват телевизионни предавания. Тази дата влиза и в историята на футбола във В. Търново, защото на нея се е играла първата среща на електрическо осветление. Пред повече от 10 000 зрители „Етър” побеждава националите на Малта с класическото 3:0 с голове на Никола Велков, Митко Аргиров и Захари Минчев. По решение на ДФС „Етър” целият приход от тази среща е предоставен на Фонда „800 г. от въстанието на Асен и Петър и обявяването на Велико Търново за столица на Втората Българска държава”.
Преди мача с „Кайзеррслаутерн” за КЕШ през 1991 г. е реконструирано тревното покритие на терена, освежени са съблекални, тунел и т.н. Следва период на упадък като цяло на спорта в национален и регионален мащаб. Средствата за поддръжка на спортната база стават все по-малко и Общината преминава на вариант публично-частно партньорство с покойния вече строителен предприемач Дончо Караиванов. Изградени са нови източни трибуни, западни спортни зали, ремонтирани са централната и южната трибуни…Лекоатлетическата писта и терена обаче продължават да се рушат, същото важи и за съблекалните и залите, разрушена е Ледената пързалка западно от стадиона, а тренировъчният терен е покрит със строителни отпадъци…
След встъпването на Даниел Панов като кмет започва изготвяне на проекти за реконструкция на пистата и залите и възстановяване на осветлението. През 2012 г. започва подмяна на тревното покритие, необходимите 600 000 лв. са отпуснати с постановление на Министерския съвет, а Общината осигурява средствата за монтаж на отоплителна система под терена. През 2014 г. теренът е завършен и започва реконструкцията на лекоатлетическата писта. През септември става ясно, че Министерството на спорта ще финансира с 2,4 млн. лева и реконструкцията на южните спортни зали на съоръжението и закритата лекоатлетическа писта.
На 10 септември 2015 г. премиерът Бойко Борисов, кметът Даниел Панов и деца от спортните клубове официално прерязват лентата на обновената лекоатлетическата писта, която отговаря на всички изисквания на Международната федерация по лека атлетика за провеждане на състезания. Закупена и и клетка за хвърляния и само след две години за първи път в историята си стадионът домакинства на държавно първенство по лека атлетика за мъже и жени.
През 2016 г. е открита и обновената изцяло закрита лекоатлетическа писта, топлоизолирани, газифицирани и с ново осветление са още залите по художествена и спортна гимнастика, баскетбол, борба и шахмат, изобщо цялата южна част от комплекса. Година по-късно с влизането на „Етър” в Първа лига съоръжението е снабдено с нова зала за пресконференции, със средства на Общината са ремонтирани съблекалните от северната страна за отбор-домакин и отбор-гост, възстановени са санитарни възли на северната и южната трибуна, направен е буферен сектор за гостуваща публика.
Министерството на спорта отпуска около половин милион лева за реконструкция на осветлението. То е най-доброто към момента осветление у нас, отговарящо на изискванията за мачове от груповата фаза на Шампионска лига. 168 прожектора осигуряват прекрасна видимост на терена. Други 100 000 лева Общината инвестира във възстановяване на трафопоста, чиято мощност позволява захранване на електронно табло и лед реклами на стадиона. За мач на „Етър“ осветлението е запалено за първи път на 15 октомври, когато близо 10 000 зрители изпълват трибуните на стадион „Ивайло“ при домакинството срещу „Левски”.
60 години от откриването на стадион „Ивайло” бяха отбелязани тържествено през 2018 г. с изложба, лекоатлетически турнир и футболни срещи между детско-юношески отбори. Изложбата показа развитието на универсалното спортно съоръжение през годините. Във фотоси бяха представени паметни мачове, оставили отпечатък върху спортната история на Велико Търново, както и спортистите – почетни граждани на старата столица, отделено бе и специално внимание на феновете. За тях стадион „Ивайло” е известен още като „Митичния”.
