Емблемата на „Етър” е създадена още с основаването му през 1924 г. и е отличителен знак за великотърновския клуб. Носена е на фланелките на тима през всичките 96 години на неговото съществуване. През този почти един век са се сменили десетина емблеми, но общото между всички тях е буквата „Е” в центъра им с характерен шрифт и запазването на традициите.
Преди 6 години бе открита изключителна находка – първата оригинална емблема на „Етър”. Тя принадлежи на Никола Илиев – един от основателите през 1919 г. на първия великотърновски отбор, наречен МСК (Младежки спортен клуб), и също основател през 1924 г. на „Етър“. Дълги години емблемата е пазена от наследниците му и сега е притежание на неговия внук Руен Хаджиниколов.
Емблемата е запазена на оригинална рисунка с черен туш върху бял лист с формат А3, вече пожълтял от времето, но отлично съхранен. На него отдолу с молив има разграфяване на квадрати и отгоре с туш е нанесена емблемата. Тя представлява именно буквата „Е“ в характерния и познат вече шрифт, оградена от два кръга. На гърба на листа с мастило е написано името „Рачо Пешев Видинлиев“ (б.а. – неизвестно кой е той), а с молив е добавено „1924 г.“.
Самата емблема досега бе известна само от запазената и публикувана вече снимка на Никола Илиев. Друга интересна подробност е, че за самите екипи емблемата не е правена върху плат, а е щампована върху тънка кожа, което я прави още по-здрава и трайна.
Емблеми има още на първата запазена снимка на „Етър” от същата 1924 г. Тя е върху триъгълен знак, на който въпреки лошото качество на кадъра, се вижда изографисаната буква „Е”.
В следващите години етърци сменят цветовете на екипите си, но на почти всички снимки се вижда поставена и емблема. В средата на 20 век и след възраждането на дружество „Етър” през 1957 г. тя започва да претърпява леки промени, като новото е, че на нея се появяват елементите от крепостта Царевец. Назъбените кули стават вторият неизменен елемент от логото и без изключение присъстват на емблемите оттогава до наши дни. Малко по-късно се появява и годината „1924”, която става третият елемент на логото.
Два са цветовете, които започват да присъстват в логото освен бяло и черно – това са виолетовото, което става официален цвят на отбора през 1969 г. при първото влизане в „А” група, и златистото (оранжевото). В тези години се утвърждава ето тази емблема, която личи на екипите на отбора от 1969 г., влязъл за първи път в елита, както и на снимките от 70-те и 80-те години.
За първи път надписът „Етър” се появява в началото на 90-те години, когато тогавашното ръководство внедрява нова емблема. Тя е за първи път след 1924 г. отново кръгла, само във виолетово и бяло, с надпис „ФК Етър Велико Търново” и годината 1924, а буквата „Е” вече и стилизирана и в нея има футболна топка.
Именно това е и емблемата от шампионската „златна” 1991 година, а елементите от кулата са над самата буква.
След основаването на „Етър 1924” през 2002 г. в логото са запазени кулата над буквата и топката в нея, като цветът става отново виолетов и оранжев.
Тази емблема просъществува 10 години и през 2012 г. бе заменена от лого, изработено и подарено от самите фенове. Идеята е на тогавашния старши треньор Цанко Цветанов, а проектът е изпълнен от графичния дизайнер Мартин Папазов. Одобрен е от ръководството на клуба и става факт на 10 юни 2012 г., като с това лого започват да се изработват и клубни артикули.
Тя отново е кръгла и в центъра й се завръща най-утвърденото лого, отново е във виолетово и оранжево, като отдолу пише ПФК Етър 1924, а отгоре – Велико Търново.
Тази емблема почти изцяло се запазва и за новата регистрация през 2013 година на „Етър ВТ”. Единствената промяна в нея е надписът отгоре Футболен клуб Етър и отдолу Велико Търново.
Така емблемата на великотърновския славен тим и буквата „Е” са неизменна част от неговата 96-годишна богата история.
