Всеки клуб си има свои екзотични лица сред привържениците, а едно от тези на “Етър” е 45-годишният Евгени Генчев. На стадион “Ивайло” си го знаят като Гената. Известен е с това, че не пропуска не само домакинствата, а и гостуванията на отбора. При това пътува за всеки мач със собствения си велосипед – независимо до кое кътче на България.
Иначе за домакинските мачове Генчо е в ролята на носач на носилката. Предстои ли гостуване на отбора, той поема с колелото още в 8 ч. сутринта. Почти няма град, до който да не е въртял педалите. Сред най-далечните са Сандански, Видин, Благоевград и пак добре, че Велико Търново се намира в центъра на България…
“До Видин са 9 часа път в едната посока, до София са 7.5 часа”, изброява Гената. Избягва да кара по магистралите, защото е забранено от закона, но когато се изкуши, се пази от камионите и останалите превозни средства. Самият той не знае с каква скорост се движи, но наскоро на път за София полицаите го спрели и му казали, че кара с 55 км/ч. И естествено, го свалили от магистралата.
Като стигне в съответния град, Гената има отработен начин да намери стадиона – пита таксиметровите шофьори. Почти няма град, до който не е ходил с велосипеда, като сред най-далечните са още Лом, Несебър, разбира се, пътувал е и до Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора и къде ли не… Колелото на верния привърженик на етърци, разбира се, е във виолетов цвят, той си го определя като “обикновен бегач”.
Генчо вика за “Етър” от сърце, признава, че няма по-паметен мач, защото всичките му са хубави, когато играят “болярите”…
По пътищата на България за мачове на тима пътува от 10-12 години, но иначе колело си кара още от малък. Първият двубой, за който пътувал, е в Берковица за мача “Ком” – “Етър”. Почти не пропуска гостуване – зиме и лете. Единствената причина да пропусне е, ако шефовете не го пуснат от работа. Препитава се като общ работник по строежите.
Като свърши мачът, вариантите пред Генчо за прибиране са три. Първият и най-вълнуващият за него е ако от “Етър” решат да го качат на клубния автобус. Случвало се е неведнъж, а колелото мятат в багажника. Категорично не пътува обратно по тъмно, защото е опасно. Другият вариант е да се прибере с влака, като качва и велосипеда. А третата опция е да си намери общежитие и да пренощува. За едно пътуване до Видин спал в Берковица в една къща срещу 3 лв.
Питам го дали са го показвали по телевизията, а Гената отвръща: на всеки мач! Явно има предвид когато носилката изнася някой контузен футболист…
Любовта на Генчо към “Етър” е от най-чистите. И ни връща към годините, в които футболистите на великотърновския тим са пътували за мачове с камиони, с влака, че и дори са се прибирали пеш от съседни градове и села и дори Габрово. Още има такива екземпляри като него, макар и да са на изчезване, но точно те ни връщат към футбола в най-чистия му и некомерсиален вид. Защото той е измислен, за да бъде игра и празник.
А в събота Гената в 8 ч. пак ще яхне колелото и ще поеме за Варна, където етърци вечерта гостуват на “Черно море”. Ако го настигнете по пътя – поздравете го, защото той заслужава. Настигнете ли го на връщане – качете го, ако имате място за колелото му. От разговора с него ще разберете какво значи да обичаш “Етър” от цялата си душа…