“Етър” направи най-силния си сезон от дълги години, като определено се превърна в приятната изненада на първенството на Първа лига. След ударния финал в края на миналия сезон, запазил мястото на тима в елита, последва стъпка нагоре във всякакво отношение.
Вместо емоции около битките за оцеляване, тази година “виолетовите” предложиха на феновете далеч по-голяма тръпка. Със стабилни игри и качествен футбол, отборът през цялото време бе в подстъпите на челната шестица. Съвсем малко не стигна на възпитаниците на Красимир Балъков да влязат там и във втората фаза да мерят сили само с грандовете. Отново повлияха и странични фактори, като тимът бе порязан например във възловото гостуване на “Берое”, загубено в Стара Загора с 1:0. А успех там пращаше тима дори на петата позиция.
От друга страна, “Етър” не успя да спечели срещу “Черно море”, а от отборите от челната шестица успя да бие само “Ботев” (Пд), и в крайна сметка остана да се бори за седмото място. Причината е обаче, че срещу водещите отбори етърци не се затваряха, не паркираха автобуса пред вратата си, а се опитваха да се противопоставят и надиграват.
Срещу отборите извън топ 6 “Етър” има унижощителна статистика – от 22 мача в редовния сезон и плейофите тимът на Балъков е записал само две поражения!
Месец преди края “болярите” имаха основателни надежди за участие в Лига Европа – нещо, което само преди година изглеждаше като фантастика. При това – на два фронта! Единият бе през турнира за Купата на България, а вторият – през бараж срещу третия “Левски”. За жалост четвъртфиналът за купата срещу “Локомотив” (Пловдив) стигна до дузпи, в които “Етър” водеше с 3:1, но в крайна сметка отстъпи. А “смърфовете” преминаха после през “Септември” и на финала удариха и съгражданите си от “Ботев”, което ги прати в Европа.
Етърци обаче запазиха самочувствието си и ритъма на игра и уверено финишираха на крайното седмо място. Баражът с “Левски” бе допълнителен бонус – в равностоен мач домакините издебнаха към края миг, в който индивидуалната класа на Живко Миланов и Валери Божинов им донесе победния гол.
Сезонът за “виолетовите” обаче при всички случаи е повече от успешен, а цифрите са красноречиви. “Етър” в 36-те си мача преди баража събра 18 победи, 6 равенства и 12 загуби, което прави 60 точки. Само три отбора са събрали повече през сезона – “Лудогорец”, ЦСКА и “Левски”. А тези 18 победи са колкото през паметния шампионски сезон 1990/1991 година!
Безспорно възходът е заслуга на целия екип – футболисти, треньори, ръководство, Управителен съвет, община, спонсори, но главната фигура бе Красимир Балъков, чиято работа го изстреля и на поста национален селекционер на България. Самият Балъков от своя страна коментира, че никога досега в кариерата си не е работил с такъв колектив, с такива играчи, жадни за знания и за изява на терена, и благодари на основните двигатели – кмета Даниел Панов, председателя на УС проф. Георги Камарашев и бизнесмена Александър Нанков.
Показателен е последният мач срещу “Славия”, в който “болярите” не само се наложиха с 2:0 и стопиха единия гол пасив от първата среща, а и действаха на терена с тотално себераздаване, като мощен отбор, с който трябва да се съобразява всеки.
“Етър” блестеше и като отбор, и като индивидуалности. Това е един от малкото тимове в Първа лига, който показа добър микс между български и чужди играчи. Така солидни изпълнители като Георги Сърмов, Дани Младенов, Христо Иванов и Крум Стоянов се допълваха от Велко Батрович, Флорент Боджадж и Аласана Мане.
За поредна година тимът е сред най-спортсменските отбори. “Етър” е с най-малко червени картони в първенството – само два (при това – пресилени), като раздели първото място с ЦСКА. Точно в 50 % от мачовете си отборът не допусна гол – 18 от всичките 36. А 88.89 % от победите на тима бяха със суха мрежа.
Огромна заслуга затова редом със защитата пред него има вратарят Христо Иванов. Отдавна на стадион “Ивайло” не бе пазил толкова класен вратар. Към опита си Христо добавя и отлична игра с крака, която е ценно предимство за отбора. Неслучайно на 37-години стражът получи повиквателна за националния отбор за мачовете с Чехия и Косово. И още двама национали има “Етър”. Безспорната основна фигура – капитанът Георги Сърмов, и направилият много силен сезон защитник Крум Стоянов.
Острието на атаката пък бе Дани Младенов, който стана и голмайстор на сезона с 11 попадения. След него в листата на стрелците са Велко Батрович със 7, Фло Боджадж с 5, Иван Петков и Милчо Ангелов с по 4, Румен Руменов с 3, Аласана Мане, Георги Сърмов и Крум Стоянов с по 2, Ерик Почански, Венци Василев и Яни Пехливанов.
Общата средна възраст на тима е около 28 години и само в два мача “Етър” излезе срещу “по-възрастен” противник – “Лудогорец” и “Берое”, но тя е относително понятие и цифрата е висока заради присъствието на Христо Иванов, Георги Сърмов и Иван Стоянов, а като цяло Балъков разполагаше с куп играчи около 24-25 години.
Дебют в елита направи 17-годишният Кольо Станев, който получи доверие в три мача и дори записа асистенция срещу “Верея”. Неслучайно Станев вече е твърд титуляр в националния тим на България до 18 години и в момента играе с него на международния турнир “Валентин Гранаткин” в Санкт Петербург.
С най-много участия през сезона са Велко Батрович с 34 мача и Румен Руменов – с 33. Ако говорим за игрови минути обаче лидери са Георги Сърмов с 2729 минути и Христо Иванов – с 2619, като двамата имат по 32 мача. Третият играч с повече от 30 мача е Даниел Младенов с 2195 минути, който ако не бе пострадал тежко в мача за купата срещу “Локо” (Пд), не само щеше да натрупа още повече, а и “Етър” можеше да е далеч по-напред в турнира…
Освен с приятния футбол, който демонстрират, етърци могат да се радват и на вярната си публика. Феновете навсякъде бяха с тима, а тимът е непосредствено след водещите отбори по посещаемост на мачовете си, въпреки че за играта, която показва, публиката трябва да е още повече…
Така сезон 2018/2019 се оказа повече от успешен, но той вече е в миналото. На 10 юни “болярите” започват подготовка – вече с нов старши треньор Станислав Генчев. Повечето играчи остават и са обвързани с договори, има идея и за създаване на втори отбор, където да се обиграват младите. А задачата е ясна – да се устои и да се надгражда!
Голмайсторите:
Даниел Младенов 11 гола
Велко Батрович 7
Флорент Боджадж 5
Милчо Ангелов 4
Иван Петков 4
Румен Руменов 3
Георги Сърмов 2
Аласана Мане 2
Крум Стоянов 2
Ерик Почански 1
Венци Василев 1
Яни Пехливанов 1
Участията:
Велко Батрович 34 мача
Румен Руменов 33
Георги Сърмов 32
Христо Иванов 32
Даниел Младенов 30
Никола Колев 28
Крум Стоянов 27
Венци Василев 26
