Copy of scan 7 copy copy

“Етър” през 1929/30 г. в една от първите запазени снимки.

Клубните цветове са неотменна част от символиката на всички отбори по света – от най-малките отбори до световните грандове. Няма футболен фен, който да не идентифицира с лекота названията “белия балет”, “нераздурите”, “червените дяволи”

В цялото многообразие на гамата един от най-екзотичните цветове е виолетовият. Според специалистите той символизира висока духовност, прочистване, привързаност, едновременно скромност и щедрост.

Друго тълкование е, че това е цветът на магиите и чудесата. Един от най-загадъчните, той има силно въздействие върху душата и разума. Символ на философите и поетите, виолетовият цвят е противоречив ­ крие в себе си синьо и червено, което означава, че съчетава едновременно противоположности като спокойствие и активност, земното и божественото.

Така са се стекли нещата, че е рядкост в дадена страна да има повече от един отбор, заложил на този десен. В Италия това е “Фиорентина”, в Австрия ­ “Аустрия” (Виена), в Белгия “Андрелехт” “Етър” е единственият отбор у нас, който достойно носи виолетовия цвят.

Малцина обаче знаят, че първият клубен цвят на великотърновския тим е жълто-черно, а раираното си остава част от екипите на етърци повече от четири десетилетия.

През 1919 г. се създава МСК (Младежки спортен клуб), предшественикът на “Етър”. Дебютът е в Габрово, където прави 2:2, а на следващата година първото домакинство е срещу “Левски” (Г. Оряховица), спечелено с 2:1. В първите месеци всеки играе със собствено облекло, най-често по риза и брич с ботуши. Най-модерно обаче било с къси до коленете панталони, срязани от дълги

Преди мача с горнооряховци двама състезатели ­ Тодор Гроздев и Братован Братованов се обзалагат, като първият държи за гостите, а вторият ­ за МСК. След мача Братован подарява спечелените от залога 100 лева на великотърновския клуб. Окрилено от подаръка, ръководството решава да пусне подписка сред гражданите за волни пожертвования. За кратко време в касата постъпват над 3000 лв. и с тези пари е купен първият екип в историята на великотърновския футбол. Фланелките са на широки жълти и черни ивици, бели гащета и черни чорапи. За жалост днес няма запазена снимка на този отбор. Първите фотографии на “Етър” показват бели или по-тъмни фланелки с големи черни яки и черни шорти и чорапи.

Райето се появява отново след създаването на физкултурните дружества и възраждането на “Етър” през 1957 г. Отборът играе най-често с фланелки на черно-бели ивици, дори с блузи на синьо-бели ивици и чорапи с бяло-червени. “В средата на 60-те години, когато за първи път атакувахме “А” група, фланелките бяха бели с черни ивици”, спомня си тогавашният треньор Петър Шатров.

Голямата промяна идва през 1968-69 година с избора на виолетовото. “Въведен беше стандарт ­ всеки клуб трябваше да посочи във федерацията основен и резервен цвят на екипите си, разказва тогавашният капитан на тима Йордан Ценов. ­ Ръководството се събра, присъствах и аз като капитан на отбора. Идеята хрумна на треньора ни Йордан Томов, който предложи лилавия цвят.” С такива фланелки играел италианският “Фиорентина” и румънският “Арджеш”, откъдето няколко години по-късно дори подарили на етърци екипировка.

Стефан Чакъров ­ капитан на “Етър” в следващия период, уточнява, че виолетовото не е въведено по подражание на “Фиорентина”, а че Йордан Томов е заявил как на болярски град като Велико Търново подхожда и характерният за царете цвят. Така през сезона 1968-69 г. “Етър” вече е с клубни цветове ­- светлолилави фланелки с дискретен черен цвят на яката и голяма емблема на гърдите, черни шорти и чорапи. Запазени са няколко (макар и черно-бели) снимки от тогава, а екипите определено носят късмет, защото “болярите” за първи път в историята си се преборват и влизат в “А” група.

snim kor

С първите виолетови екипи в мач срещу бразилския “Сао Пауло” през 1969 г.

В продължение на повече от десет години виолетовите фланелки са неизменен атрибут, съчетавани с бели или черни шорти, а в края на 70-те години екипът става изцяло виолетов. “Бях администратор в клуба и през 1979 г. за второто влизане в “А” група поръчахме от Австрия екипи изцяло в този цвят, както се играе и до днес”, допълва Стефан Чакъров.

От 1968 г. “Етър” не е изневерявал на свещения виолетов цвят, който бе приет и от създадения през 2002 г. “Етър 1924”, а от 70-те години -­ и като официален цвят на Община Велико Търново.

555 copy

Първата запазена цветна снимка с виолетовите екипи.

 

Тагове: