20 години ще навърши на 8 април талантът на „Барса” Аласана Мане, който тази пролет защитава цветовете на „Етър”. Той е роден през 1998 г. в Банжул, столицата на Гамбия. Качествата му бързо са забелязани и едва 14-годишен вече е във футболната Aspire Academy – първо в Сенегал, а после в централата й в Доха, Катар. Видян е от скаутите на испанския гранд „Барселона” и от 1 юли 2016 г. е привлечен в младежката формация на „Барса”, а от следващата година – и в „Б” отбора на каталунския гранд. Желанието на шефовете му да трупа игрови опит в мъжкия футбол го праща като преотстъпен първо в „Сабадел”, а после и в „Етър”. Както съобщи главният мениджър на „виолетовите” Красимир Балъков, в България Аласана Мане пристига с личното съдействие на Хосе-Мари Бакеро и Агенцията на Лъчезар Танев.
19-годишният халф игра редовно в първите 6 мача на „Етър”, като блесна със страхотни извеждащи пасове и красив гол срещу ЦСКА, който му донесе признанието Играч на мача. През паузата в първенството Аласана Мане бе извикан в националния отбор на Гамбия, където влезе в 80-ата минута на мача срещу Централноафриканската република, завършил 1:1. Всъщност се оказа, че Мане има записани минути игра още през 2016 г. в мача Гамбия – Замбия (0:0). Разговаряхме с Аласана Мане за кариерата му, престоя в „Етър” и амбициите му в големия футбол.
– Вече два месеца си тук, как се чувстваш в България?
– Много добре се чувствам, щастлив съм да съм тук.
– Голяма ли беше промяната за теб да дойдеш в България. Тръгнал си от Гамбия, но все пак идваш от Испания в съвсем непозната държава?
– За мен е най-важното е да играя футбол и че имам възможността да играя редовно. Хубаво е, че съм във Велико Търново.
– Трудно ли беше да се адаптираш – с живота тук, с храната, с хората?
– Присъединих се към „Етър” първо на лагера в Турция и прекарах първата си адаптация там. Трудно е, но аз съм длъжен да се адаптирам в името на футбола.
– Добра ли е обстановката в тима, с кого се разбираш най-добре?
– Приятел съм вече с много хора тук. Най-близкият ми човек е Бадара, понеже говорим общи езици. С останалите си говоря на английски, но не всички го владеят. Но с всички съм о кей.
– Преди дни се върна от Гамбия, където игра за националния отбор?
– Да, направихме много добър мач срещу Централноафриканската република. Играхме силно, водехме с 1:0, но в самия край на мача ни изравниха. Беше добър мач. Влязох в последните 10 минути, но аз и преди съм викан в националните гарнитури на моята страна.
– На колко години започна да играеш футбол?
– Още на 3-4.
– Къде си започнал и тренирал?
– В Академията Aspire.
– И как се стигна до поканата от „Барселона”?
– Отидох в Академията в Катар и там играхме срещу „Барса”. След като са ме видели, са ме харесали и потърсиха контакт. И така отидох в Испания.
– Какво е чувството да си част от един от най-великите клубове в света?
– Много е добре, „Барселона” е много голям отбор. Всеки играч иска да попадне в този клуб. Хубаво е, но е много трудно. Искам да съм там и в момента, но така се стекоха нещата, че в момента съм тук. Все пак искам да се върна в „Барса” и да пробия там.
– Имал ли си контакти с представителния им отбор, досег до звезди като Лео Меси?
– Да, тренирал съм три пъти с мъжкия отбор на „Барселона”.
– Значи си имал шанс да размениш по някой пас с наистина уникални футболисти?
– Да, така е.
– Как приемаш настоящето си в „Етър”?
– Добре съм, щастлив съм и тук, най-важното за мен сега е, че играя редовно.
– Беше избран за Играч на мача срещу ЦСКА, вкара много красив гол…
– Бях много щастлив, когато отбелязах попадението! Но в края на мача за съжаление загубихме…
– След няколко дни ставаш едва на 20 години. Какво мечтаеш да постигнеш във футбола?
– Искам да бъда на върха! Това е желанието на всеки млад футболист.
– През лятото в „Барселона” ли се завръщаш?
– Като свърши преотстъпването ми, се прибирам в Испания. Животът ми засега е свързан с тази страна. Но преди това до лятото ще дам всичко от себе си за „Етър”.
– Ще се пребори ли „Етър” за оставане в Първа лига?
– Да, разбира се, че ще се спаси. Както казах, ще дам най-доброто от себе си, за да помогна на тима.
– Значи да чакаме и още голове от теб?
– Да, разбира се.
