„Всеки има нещо в себе си, което трябва да открие и да развие. Цената на световната титла е колкото сладка, толкова и тежка“, с тези думи започна срещата си с младите спортисти на горна Оряховица последният световен шампион на България по бокс за аматьори Детелин Далаклиев. Шампионът, който беше и консултант на горнооряховския боксов клуб, представи биографичната книга „Никога не се предавай: Историята на Детелин Далаклиев”. Авторът й Георги Стоянов също беше гост на Горна Оряховица. Срещата в пресклуба на спортна зала „Никола Петров“ се осъществи по покана на председател на постоянната комисия за младежта и спорта в Общинския съвет Димитър Николов, който представи шампиона пред спортните надежди на Горна Оряховица.
„Този ден е много положителен за бокса в Горна Оряховица. Клубът има повод за радост, тъй като общинските съветници гласуваха да се преустрои северозападната част на зала „Никола Петров”, за да се обособи боксова зала. Надяваме се до края на годината боксьорите на „Локомотив” да си имат собствен дом. Това е най-проспериращият от младите спортове в Горна Оряховица през последните години. С основите, положени от Свилен Русинов, и с грижите на клубното ръководство, горнооряховският бокс може да се надява на добро бъдеще“, каза в началото на срещата Димитър Николов.
„Надявам се скоро сред фотосите на Никола Петров и други големи горнооряховски спортисти, да виждам и ваши снимки като световни и олимпийски шампиони“, обърна се към младите спортисти от различни клубове – бокс, хандбал, таекуондо, кметът инж. Добромир Добрев, който също беше гост на представянето на книгата. „За мен е чест да представя пред вас труда на млади хора, които могат да бъдат пример за вдъхновение и постижения в различни области“, каза и заместник-кметът Йорданка Кушева.
Малко факти, но изпълнени с медали и постижения, представи Димитър Николов за Детелин Далаклиев. Световната титла от 2009 г. в Милано, която е последната за България в този спорт, е само един от върховете, покорявани от плевенчанина. Според самия боксьор не по-малка тежест за него има признанието „Спортист на България” за същата година.
„Когато някой ти казва „Откажи се”, а сърцето ти нашепва „Никога не се предавай”. Така започва трейлърът на книгата, написана от съгражданина на Далаклиев – Георги Стоянов. Идеята дошла от биографията на Андре Агаси. След прочитането й Стоянов си дал сметка, че в България има книги за футболисти, но много малко се знае за другите ни успели спортисти. Започнал да навива Далаклиев да направят този проект още две-три години след световната титла. След Олимпиадата в Лондон през 2012, когато Детелин бе ограбен от съдиите и остана пети, се родило и заглавието на книгата. Лесно е да разказваш за себе си, когато си на върха. Но, когато си паднал, или свален от него, е трудно да се съвземеш и да бъдеш отново себе си. Детелин Далаклиев е първо голям човек и характер и след това спортист. Той е и много скромен, затова работихме толкова дълго. Гордо съм, че направихме тази книга заедно и надявам се да продължим, разказа Георги Стоянов. Той не скри, че се надява темата Далаклиев да не е приключила. Детелин не успя да вземе олимпийски медал като състезател, но защо да не го направи като треньор. И тогава книгата да намери своето естествено продължение.
Съвсем откровено Детелин Далаклиев разказа пред младите си горнооряховски фенове за трудностите, съмненията и тежката цена на успеха. Всъщност попаднал случайно в бокса и дори излъгал родителите си, че тренира нещо друго. Оказало се, че има талант, но бил неуверен. Насила го накарали да отиде на първото си състезание и там го набили здраво. Докато бършех разкървавения си нос, усетих, че искам да стана добър и да ги победя, спомни си Детелин за ония времена.
Много пъти са ми казвали, че не знам какво е казарма, защото съм я карал в спортна рота. А не знаят, че аз 17 години съм бил в казарма. До 30-та си година не съм празнувал рожден ден, не съм бил на бала си, вечно съм бил на режим. Успехът е сладък, но цената е тежка, не скри шампионът.
Всеки има нещо в себе си, което трябва да развива и да прави, за да бъде щастлив. Цената да си шампион обаче е труд, труд, много труд и дисциплина. И най-важното е да бъдеш човек. Големите спортисти са добри хора, със своите емоции, чувствителност и съпричастност. Трудно е, но когато постигнеш това, което преследваш, е удовлетворяващо, разказа още Далаклиев.
Много неща бих променил, но отново бих избрал спорта, ако можех да се върна назад. Спортът учи на всичко. Как ще го направиш част от живота ти така, че да не пречи и на другите неща – зависи от теб. Важното е да си човек и да уважаваш човека до теб, отговори Детелин на въпроса как е съхранил любовта в живота си. Съпругата ми беше до мен, когато бях никой, когато бях на върха и когато пак станах никой. Децата ми спортуват, но нямам болни амбиции да се занимават със спорт. Искам да станат добри хора, сподели шампионът.
Това мога да правя и се надявам да бъда добър треньор, въпреки че е рано да се говори за това, казва Далаклиев за новото си поприще. Той е завършил треньорски профил в НСА и се опитва да възкреси клуба, от който е тръгнал – „Спартак” (Плевен). Да си треньор е може би по-трудно. Трябва да си и педагог, и психолог, да си като баща на много деца, казва Далаклиев.
С намигване той сподели и за танцовите си несгоди в шоето „Танцувай с мен”. Далаклиев беше един от големите „танцьори” на ринга, наследник на българската школа, който създаваше не боксьори биячи, които удрят и понасят удари, а магьосници с танцуващи крака. Да танцувам между въжетата е лесно, но на дансинга съм пълно дърво и беше изтезание. Всъщност въобще не танцувах, а се местех и се молех да свърши, шегува се със себе си шампионът.
Той не крие, че не харесва посоката, в която се развива аматьорският бокс напоследък. Причината е най-вече, че се толерира все повече силовия бокс, умението да понасяш удари, а не майсторството и виртуозността на точните попадение. Но това не е е причина да се откаже от любимия спорт. Все пак „Никога не се предавай” не е само заглавие, измислено от Георги Стоянов, а истинско верую на шампиона.
