Със спечелената шампионска титла и Купа на България хандбалният „Етър-64” за пореден път показа, че е лицето на В. Търново в отборните спортове. Тимът е абсолютен хегемон в женския хандбал с 10 спечелени титли и 13 купи за последните 15 години. През всичките тези години негов президент е Атанас Атанасов, когото потърсихме за равносметка след сезона и визията занапред.
– Г-н Атанасов, в началото на сезона очаквахте ли, че ще направите дубъл?
– След привличането на Силвана Савич бях абсолютно убеден, казвам го искрено. Отборът се вдигна с едно ниво спрямо м.г. и очаквах да стигнем Суперфинала и да станем шампиони, а при очерталото се домакинство на финалите за купата се засилиха и амбициите за дубъл. После обаче започнаха проблемите. За първи път имахме толкова контузии. „Етър-64” настояваше след редовния сезон отборите да влязат във втората фаза с предимство от класирането – 4, 3, 2 и 1 т. Аз го настоявах, но другите отбори не се съгласиха, а сега вече искат догодина да го има. Обаче това, което аз исках, а не се състоя, се обърна в наша полза. Това е първата ни шампионска титла с 4 загуби, досега сме имали максимум две.
Искахме да сме във върхова форма за Купата и за Суперфинала за титлата – това беше стратегия, защото е ясно, че не можеш да поддържаш върхова форма 8-9 месеца. Треньорското ръководство се справи перфектно с това. Докато „Бъки” дълго поддържаше върхова форма, но точно най-важните си мачове не можа да изиграе и ги загуби с разлика. Нашите загуби бяха минимални, а победите ни бяха с разлика и показахме, че сме заслуженият шампион.
На решаващия финал Йонка Генчева показа всичките си възможности – тя завъртя състава, докато не намери точните места на хората заради отсъствието на капитана Даниела Коцева. Така в жокер се превърна Ангелина Симеонова, която дълго чакаше своя миг и сега показа, че има място в отбора. Просто нямахме слабо звено. Много израстна Данислава Петрова, Мария Йорданова се вписва на всеки пост, на който я поставят. Младите, които идват отдолу, се вписват отлично в състава.
– Вратарката Деси Николова направи изключителен сезон…
– Естествено. Тя в определени важни мачове имаше невероятни серии. Израстна много в това, че в тези дербита решаваше ситуации „ек на ек”, както и в седемметровите хвърляния. В Габрово тя има 29 спасявания при 23 пуснати гола, това е 60 %, в реванша също коефициентът й е 24:23, което е над 50 % спасявания. А за хандбален вратар отличната оценка е над 40 %.
– От 2002 г. досега „Етър-64” е абсолютен хегемон. Каква е Вашата оценка за работата през това време на Йонка Генчева?
– За нея това са 10 титли, 12 купи и 7 дубъла. При нея „няма празно” в работата, няма „може да работя, може да не работя”. Йонка Генчева държи на мотивирани състезатели, които работят. При жените е по-сложно, защото има голямо текучество, но тя винаги успява да направи отбор. Треньорството е занаят. Нашите състезателки са треньорки в школата, искам да ги накарам да попиват от нейния опит. Йонка Генчева е типичен пример за човек, минал през всички гарнитури и откакто пое през 1999 г. женския отбор, подходът й към талантите, начинът да ги накара да се раздават, са изключителни. Ние сме единственият отбор, който в тренировките набляга на защитата, за което е по-трудно да мотивираш състезателите. Свалям й шапка за подхода към момичетата.
– Как оценявате сезона за отборите от школата?
– В старшата възраст с оглед на проблемите, които ни сполетяха, второто място за купата и третото за първенството са реални. Сега чакаме резултатите на 16-годишните. За мен незадоволителни са резултатите по-надолу, особено на 12-годишните. 14-годишните също трябва да показват класа. Добре работи Деси Николова, която е втора при 10-годишните момчета. Момиченцата ги води Виктория Маринова, които са на зонов финал. Деница Иванова води 11-годишните момичета, които ще ходят на финал в Стражица. Данислава работи с желание в подготвителната група.
– Кои са хората, помагащи финансово на клуба?
– При тази ситуация, като отворихме и мъжкото направление – имаме отбор в „Б” група, разходите не са малки. Без помощта на Евгени Костадинов, Светослав Василев Тотев и Димитър Хинов просто щеше да затворим кепенците. Това са хората, които стоят до мен постоянно и помагат, плюс още една-две фирми. Само с 10 % от бюджета на футбола ние щяхме да сме на европейската сцена. Ние трета година пропускаме участие в евротурнирите поради липса на достатъчен бюджет.
– Ще участвате ли в евротурнирите тази година?
– Още не мога да кажа. Срокът за заявката е 15 юни, ще мислим. От първите кръгове в турнирите няма финансова възвращаемост.
– Община Велико Търново помага ли?
– Оттам получаваме това, което си заработваме по системата за точкуване. Аз обаче за пореден път се обръщам, че с това ниво, което сме постигнали в елита, на нас ни трябва и допълнителна помощ. Не става въпрос за стотици хиляди, а за няколко десетки хиляди. Тогава няма да имаме сътресения. Ето, трябва да има парично възнаграждение на момичетата за титлата, но не знам кога ще се осъществи във времето. Общината би могла да помогне с една целева премия за титлата. През годините така бе правено няколко пъти и при тази юбилейна титла състезателките го заслужават. Тук инициативата трябва да е на Общинския съвет и кмета.
– Как стоят нещата с базите и с ползването на ДКС „В. Левски”?
– Вторият важен момент за успеха бе постоянното ползване на Двореца преди мачовете преди финалите за купата и в плейофите за титлата. Директорката прояви разбиране и при всяка възможност ни я подсигуряваше, което веднага даде резултат. Нямахме проблеми с физическата подготовка и с адаптирането към размерите на залата. Ползата бе голяма и ако есента участваме в евротурнирите, трябва да е ясно, че жените се нуждаят от тренировки в ДКС при всяка възможност.
– Ще бъде ли запазен отборът за есента?
– Засега единствено Стилияна Динева заминава да учи във Варна. Неясно е положението със Силвана Савич, която ще играе за „Етър-64”, ако съпругът й остане да играе в България. Тя вдигна много класата на отбора. Ще включваме две от момичетата, които идват отдолу. Ако играем в турнирите, освен Савич ще потърсим и още един външен състезател. Соня Богданова продължава кариерата си, остава да разберем за колко време ще извади от строя контузията на Даниела Коцева.
– Какво бихте казали на феновете и публиката?
– Искам да изкажа изключителна благодарност на редовните ни вече фенове, които са с нас дори и в двубоите, в които превъзхождаме и резултатът е ясен. Тези хора са постоянно в залата. А във важните мачове има дори по 500-600 души, което показва, че спортната общественост стои зад нас. Благодарности и за футболната агитка, която ни подкрепи в решаващия мач с „Бъки”. Бихме се радвали по-често да са сред нас. Аз винаги гледам дните и часовете на домакинствата ни да се разминават с футболния „Етър”, защото тяхната подкрепа се чувства от отбора и „Етър-64” играе по съвсем различен начин.
Йонка Генчева: „Най-голямото признание е, че хората са доволни от това, което правим”
„Много съм щастлива от победата и шампионската титла! Имахме контузии, но момичетата показаха на какво са способни, какво сме работили през годината. Играхме тактически добре, силна защита, прекрасен вратар. Признавам, бях притеснена преди мача. Възхитена съм от публиката, смятам, че им се отблагодарихме и за тях е било удоволствие да ни гледат.
Фенклубът на ХК „Етър-64” наброява вече 491 души, помагат ни посредством членския внос, специални благодарности за тях.
Имахме проблеми с контузии през цялата година, сезонът беше дълъг, но когато трябваше – победихме и стигнахме до дубъл! Накрая тренирахме в ДКС „В. Левски”, което за нас е много важно. Благодаря на д-р Съботинова и д-р Лефтеров от Спортния диспансер, на д-р Пашов, д-р Белчилов, д-р Любенова и д-р Генева, които ни помагат. Благодаря на шефа на „Спортни имоти” г-н Павлов.
Специално благодаря на нашите спонсори, без които нямаше да съществуваме. Вчера те ни казаха, че одобряват нашия начин на работа и застават зад нас. Това е най-добрата похвала, която може да има. А най-голямото признание е, че хората са доволни от това, което правим!”.
