Един от грандовете на руския футбол “Спартак” (Москва) повтори светлия пример на своя по-малък български събрат “Локомотив” (Г. Оряховица). Без да подозират за съществуването на “железничарския” клуб, московчани направиха същия завършек на сезона си, макар и с 14-годишна разлика.
Става въпрос за двата автогола, които провалиха целия настоящ сезон на “Спартак”. В решаващ мач за шампионската титла московчани се закопаха сами, като паднаха с 2:1 от “Криля Советов”, който така и не нанесе удар във вратата им. Първо в 11-ата минута след центриране от фаул собственият им играч Щранцъл засече топката в мрежата си, а само три минути по-късно вратарят Джанаев в опита си да спре топката я набута зад голлинията си за 0:2. Едва в последната минута Алекс намали, но загубата бе фатална. На следващия ден “Рубин” би ЦСКА и кръг преди края е шампион с 4 точки аванс, а за “Спартак” остана калъфката…
Двата автогола напомнят за култовия мач “Локо” (ГО) – ЦСКА в последния кръг на първенството през 1995 г., завършил 2:2, след който горнооряховци нелепо отпадат от “А” група. И четирите гола са дело на “железничарите”, но най-куриозното е, че ЦСКА не играе абсолютно за нищо, докато оставането на локомотивци минава през задължителна победа.
Краката на повечето играчи в “черно-бяло” са като налети с олово. Още в 12-ата минута защитникът Иван Милчев си бележи куриозен автогол, като засича топката в мрежата на слисания Тодоров за 0:1. В 38-ата минута обаче Валентин Игнатов изравнява след фаул. Драмата обаче тепърва започва – веднага след почивката младият бранител Петър Колев също си вкарва рядко красив автогол за 1:2.
Петър Колев
И пак Вальо Игнатов се бори като лъв и връща отбора си в мача малко преди края с гол от пряк свободен удар – 2:2. Това обаче е всичко, а на терена не е ясно кой за кого играе. Главният съдия Димо Момиров дава непознатото за онова време продължение от 7 минути, но последният му сигнал прозвучава при 2:2. “Локомотив” отпада от “А” група, а някои от играчите му плачат по терена.
“Вкарах два гола на ЦСКА и не се зарадвах. Това са най-тъжните попадения в кариерата ми. Далеч съм от мисълта да се съмнявам в лоялността на мои колеги”, споделя след мача Валентин Игнатов.
