Много рекорди на родния футбол паднаха в последните години, когато в елитния футбол се появяваха измислени отбори като “Раковски” (Русе) и “Черноморец Бургас-София”, чиито мрежи се пълнеха от голове. Един рекорд обаче продължава да е неподобрен и до днес извънстоличен отбор побеждава с 6:0 насред София местен елитен тим, а един играч бележи 4 гола на софиянци.
Отборът е “Етър”, голмайсторът Димитър Цеков, а жертвата - “Локомотив” (Сф). Това се случва на 10 ноември през далечната 1973 година.
Още в 7-ата минута Иван Петров открива за етърци, после идват минутите на Цеката. До почивката той забива два гола, а в 56-ата и 64-ата покачва резултата на 0:5. “Шестицата” за пълния разгром оформя Стоян Коцев двайсет минути преди края.
Любопитното е, че Цеков наказва бившия си отбор “Локо” (Сф), като в този мач в “Етър” освен него са още четирима бивши локомотивци - Георги Илиев, Димитър Мумджиев, Петър Кирилов и треньорът Апостол Чачевски.
“Беше през есента на 1973 година, спомня си Димитър Цеков. Интересното бе, че общо докоснах топката 5-6 пъти, а вкарах 4 гола. На полувремето водехме с 3:0 и треньорът Чачевски ни каза: момчета, това е “Локомотив”, никакво отпускане!”
Покрай този паметен мач има и още един детайл - навремето са давали бележки за купуване на “Жигули” и на етърци къде на сериозно, къде на шега, зам.-министърът на търговията обещава бележки, ако бият “Локомотив”. “Бяхме при заместник-министъра, който беше от Велико Търново, и той ни каза: “Бийте “Локо” (Сф) и нямате проблеми”. Аз още до почивката вкарах два гола, но той ми заяви: “Вкарай още два и ще ти дам бележка”. И аз вкарах още два… Аз обаче си купих полски “Фиат” без бележка”, разказва Димитър Цеков.
“Етър” играе в състав: Петър Петров, Стефан Стефанов, Стефан Чакъров, Димитър Митов, Стефан Грозданов, Димитър Мумджиев, Петър Кирилов (79 Петко Цанев), Стоян Коцев, Димитър Цеков, Георги Илиев, Иван Петров (79 Цветан Патеров).
Димитър Цеков - голмайстор № 1 на “Етър”:
“Нищо не може да се сравни с радостта след вкаран гол”
Неслучайно определят Димитър Цеков като голмайстор № 1 в историята на “Етър”. Цифрите говорят сами - няма друг етърец, който да е огорчавал повече противниковите вратари в “А” и “Б” група. С виолетовия екип изиграва точно 200 мача (148 в “А” и 52 в “Б”), в които вкарва общо 88 гола (61 в елита и 27 във втория ешелон). Като се прибавят попаденията му за “Локо” (Сф) и “Ботев” (Вр), цифрата набъбва до изумителните 266 мача и 94 гола само в “майсторската” група.
Роден е на 23 февруари 1947 г. в Ботевград. Бронзов медалист през 1968 с “Локо”, четвърти през 1974 г. с “Етър”. Има 1 мач за “А” националния отбор и 8 мача с 3 гола за “Б” националния тим. Майстор на спорта, носител на Златна значка на БФС. Предлагаме ви дадено от него интервю, дадено за в. “Хеттрик” още през 2007 г.
– Г-н Цеков, как един ботевградчанин заигра в “Етър”?
- Бях едва на 16 г., когато влязох в мъжкия отбор на “Балкан” и две години поред ставах голмайстор на зоната. И през 1966 г. ме взеха в “Локомотив” (Сф). Още в първия си мач с “Ботев” (Пд) вкарах гол, веднага след това два на “Славия” и така за един сезон направих 12 гола. Бях още ученик, заедно с Начко Михайлов завършихме механотехникума. Станахме трети в “А” група с “Локо”. Но през 1968/69 г. стана обединението на клубовете и се появиха “ЖСК-Славия”, “Левски-Спартак” и ЦСКА “Червено знаме”. По искане на треньора Йордан Томов дойдох в “Етър” заедно със Стефан Грозданов и Христо Димитров.
– Какво си спомняш от първите години в “Етър”?
- Отборът беше в “Б” група, вкарах 12 гола и помогнах за влизането в елита. Това беше голямо събитие. Никога няма да забравя срещата с “Бенковски” (Видин), която беше решаваща, и ги бихме 1:0. Мачът беше от 17 ч., а стадионът беше пълен докрай още в 12 по обяд. Като новаци станахме шести, това беше летящ старт. Станах голмайстор с 16 попадения. Последваха най-големите успехи. Класирахме се четвърти, трябваше да сме на 3-о място, но в последния мач една въртележка ни извади по голова разлика. В “Етър” играх до 1980 г. с едногодишни престои в “Локо” (Сф) и “Ботев” (Вр). После по две години бях в Павликени и Елена и на 38 години прекратих кариерата си.
– Умението да бележиш учи ли се, или е вродено?
- Нюхът пред гола не е книга да я прочетеш и да я научиш. Това е чувство, което някои хора носят у себе си. Даже на мен ми забраняваха да ходя по крилата и ми казваха: ти ни трябваш отпред. Все пак много от головете идват от грешка на вратар или защитник. За да стане гол, някой трябва да сгреши.
– Но едва ли нещата се получават без тренировки?
- Разбира се. По това време бях абсолютен професионалист, до 35 години не съм вкусил алкохол и бях режимлия. Имах страхотна спортна злоба. Изпитвах страхотно удоволствие да вкарам гол. Докато имах колеги като Стоян Коцев, които предпочитаха да изработват положенията.
– Може ли с нещо да се сравни радостта след гола?
- За мен всички голове бяха изживени по един непринуден начин. Дори изпадах в комични ситуации - в приятелски мачове по навик тръгвах да бягам от радост, а никой не ме гонеше да ме прегръща… Но повечето голове са били решаващи.
– Кой е най-паметният гол в кариерата ти?
- Много са, но някои са незабравими. Помня първия си гол - вкарах го на “Ботев” (Пд) с екипа на “Локомотив”. През 1970 г. бихме ЦСКА с 3:2, победният гол беше мой в самия край на мача. Петър Жеков тъкмо се беше върнал със “Златната обувка”. Беше неописуема радост. Или пък като вкарах 4 гола на “Локо” (Сф) на техен терен и ги бихме с 6:0.
– С кого си партнираше най-добре на терена?
- Най-много голове съм вкарал, когато една година до мен бе Любо Тасев, а после Стоян Коцев. Той е един от най-интересните футболисти, играли в “Етър”. Лъжеше всички наред в лявата зона и ми поднасяше топката на дузпата. С него бяхме от деца заедно на една и съща улица в Ботевград, после той отиде в “Славия”, а аз в “Локо” (Сф). Партнирахме си със затворени очи.
– Успя ли да стигнеш до националния отбор?
- В онези години трудно се стигаше там от провинцията. Бях в “Б” националния тим на турне в Бразилия. По традиция преди всяко световно първенство бразилците канеха едни и същи отбори. Така успях да стъпя на “Маракана”.
– Връщаш ли се често назад към спомените?
- Това, което ми остана от футбола, е обичта на хората към мен. Няма човек от по-възрастните, който да не ме спре и заговори. Влизането в “А” група беше голямо събитие, вече споменах за мача с “Бенковски” (Вд). Няма да забравя първата ни среща с “Левски” в елита, стадионът пак беше препълнен, даже по пистата имаше насядали хора (б.р. според статистиката на този мач е имало 40 000 зрители). Това са неща, които трудно се забравят. Паметен бе мачът с “Интер” завършихме 0:0, а в Милано играхме равностойно до 30-та минута, но един гол от засада и една дузпа решиха двубоя. Стадионът се препълваше, а сега, дори когато станахме шампиони, дойдоха хиляда души… При нас толкова идваха на тренировките. Бяхме едно поколение, което се изяви и след футбола. Георги Василев стана голям треньор, Стоян Коцев и Стефан Грозданов също. Георги Илиев (Креката) е в чужбина, Стефан Чакъров стана изтъкнат съдия.
– А ти накъде пое след края на кариерата си?
- Твърдо реших, че след футбола не мога да придобия по-добра слава и за да не ме дюдюкат хората като треньор, не поех в тази професия. Бях само 6 месеца в Стражица. За няколко години бях изпълнителен директор на “Етър”, но не можахме да спасим изпадането и се отказах от футбола.
– В кой от следващите нападатели на “Етър” виждаше твой наследник?
- Ивелин Младенов, Бончо Генчев беше изявен голмайстор, Георги Цингов, макар че не беше централен нападател, а ляво крило.
– Ласкае ли те определението “голмайстор на “Етър” на всички времена”?
- Бях в онези години и майстор на спорта, но тези звания се даваха. А горното определение съм си го заслужил с головете. Като ме срещат хората, ми припомнят неща, които вече съм забравил. Това признание е извоювано с пот и голове. Е, малко са в сравнение с ЦСКА и “Левски”, но “Етър” е скромен отбор. Но няма нищо вечно и ще се радвам, ако някой подобри рекорда ми.