Олимпийска титла – това е мечтата на всеки спортист, твърди Антъни Иванов
Антъни Иванов за втора поредна година бе избран за Спортист № 1 на Велико Търново сред подрастващите в анкетата на Община В. Търново. 16-годишният плувец от “Етър 200” направо отвя конкурентите си, като събра 102.3 т. – три пъти повече от третия в класирането. Както отвява конкуренцията и в плувния басейн.
Великотърновският талант т.г. постигна изумителен успех, като завърши шести на световното първенство по плуване за юноши и девойки в Сингапур във финала на 200 метра бътерфлай. Националът измина разстоянието за 1:59.93 мин. Преди това в квалификациите подобри рекорда на страната в дисциплината за мъже, като покри и норматив „Б“ за Олимпиадата в Рио де Жанейро през 2016 г. В квалификациите той се класира четвърти с отличното време от 1:59.71 мин.
Антъни Иванов стана 13-и в света на 100 м бътерфлай с 54,37 сек. във втория полуфинал на световното, представи се на висота и на 50 м бътерфлай, където се подреди 17-и.
Внушителната визитка на постиженията му през годината включва и 7 национални рекорда на България, 17 златни медала в държавните първенства различните дисциплини, 3 златни медала на турнира „Мултинейшън“ в Португалия, 3 златни медала на Купата на Средиземноморието за юноши ст. възраст в Гърция.
И всичкото това – при липсата на 50-метров басейн във Велико Търново! Което само говори за уникалния талант на Антъни Иванов.
– Антъни, за втора поредна година си № 1 сред подрастващите. Очакваше ли го?
– Да, с оглед на постиженията, които направих през тази година. Благодаря на всички, които са гласували за мен и се надявам догодина да стана трикратен първенец.
– Как отчиташ представянето си през 2015 г.?
– Много успешна, тъй като на световното първенство бях с 20-о време и успях да вляза на финал на 200 м бътерфлай. Както и с 21-о на 100 м и успях да стигна на полуфинал, което е голям успех за България и не беше постигано никога. Да се надяваме, че в Рио де Жанейро ще съм и първият полуфиналист под 18 години за мъже. Целта е първо да покрия норматива, а после ще мислим и за полуфинал.
– Изненада ли беше за самия теб постижението ти на световното първенство?
– От времето, което постигнах, не съм изненадан, но от класирането, което направих – да, защото просто очаквах другите да плуват по-бързо.
– На кого дължиш това, което си постигнал досега?
– На семейството ми и на треньорката ми Роза Георгиева най-вече.
– Защо избра плуването?
– Защото баща ми е бивш плувец и един ден ме заведе на басейна. Взе ме направо от стадиона, защото аз исках да ставам футболист. Така започна всичко. Аз не харесвах плуването и продължавам да не го харесвам, но наистина ми се отдава и трябва да се занимавам с него.
– Какво гониш в плуването?
– Олимпийска титла – мечтата на всеки плувец и на всеки спортист въобще.
– Треньорката ти Роза Георгиева се оплака от липсата на 50-метров басейн във Велико Търново…
– Да, това е проблем. Дано се направи, преди да избягат всички в Щатите и други държави.
– Това означава ли, че и ти мислиш да продължиш навън кариерата си?
– Ако има елитен университет, в който успея да вляза в САЩ – да, ще продължа там. Плуването там е много по-развито и признато, отколкото в България.
– Ти учиш в Американския колеж “Аркус”. Как успяваш да съчетаваш ученето с плуването?
– Трудно, но се справям. Може би от втория срок ще бъда вече на индивидуално обучение и ще мога по-добре да си разпределям времето.
– Като стана въпрос за футбола, вие в “Аркус” станахте общински шампиони по футбол в ученическите игри, а в състава водещите играчи бяхте плувец и баскетболист…
– Да, нямахме други спортисти. Имахме доста хора, които не бяха пипали топка през живота си. Но ние играем простичко – стъпваме здраво, чисти се топката напред, там има един нападател. Така ги бихме.
– Какво пожелаваш на себе си и на всички хора за 2016 година?
– Здраве, щастие и най-вече любов и късмет!
