В турския град Коджаели се проведе най-елитното отборно първенство по шахмат в страната – Суперлигата. В нея участват 14 отбора, които играят 13 кръга всеки срещу всеки, като последните три изпадат в долната дивизия. Всеки отбор е съставен от 8 играча – 4 мъже, жена, младеж до 20 г., юноша и девойка до 16 г. Допускат се до 10 резерви. В една среща могат да играят не повече от двама чужденци, но те задължително трябва да са с титла гросмайстор или международен майстор. Това важи включително за юношите и девойките. По този начин турската федерация си защитава собствените играчи.
В Турция има общо 3 дивизии, където правилата са сходни и ясно дефинирани. В Суперлигата условията са елитарни – петзвезден хотел с всички екстри, почивен ден с екскурзии, отлични хонорари за състезателите и т.н. В свободното си време състезателите разпускат с фитнес, плуване, разходки. Организацията в Коджаели е сравнима с тази на едно европейско или дори световно първенство. За състезателите са осигурени топли напитки и сладкиши по време на игра, както и разбира се, комфортна зала. Спонсорите са основно банки, общини и големи корпорации.
Състезателите също имат определени задължения. Ако един участник от отбора закъснее, се присъжда служебна загуба на всички. Екипите (тениски) са задължителни, при това има парични санкции дори за най-малката разлика в облеклото на състезателите. Всички се проверяват със скенер на входа на залата, тъй като електронните средства за забранени. Всеки мач е ръководен от отделен съдия, който стриктно следи за спазване на дисциплината по време на кръга. Първенствата в Турция започват и завършват с химна на страната, както и химна на международната шахматна федерация. Присъствието на церемониите е абсолютно задължително.
Елитната турска дивизия е сред най-силните и предпочитани първенства. Всяка година там играят много чуждестранни шахматисти, много от които са в топ 50 в света. Тази година атракцията на първенството бе Со Уесли (№10) – американец от филипински произход. Също така Шахрияр Мамедяров от Азербайджан, Харикришна от Индия, Александър Моисеенко от Украйна. При жените Нана Дзагнидзе (№4) от Грузия, световната шампионка за 2012 Ана Ушенина от Украйна и европейската шампионка Екатерина Аталък от Турция правеха най-силно впечетление. От България участваха трима състезатели – гм Иван Чепаринов (втори по рейтинг у нас след Топалов), жгм Светла Йорданова (шампионка на България за 2015) и жгм Адрияна Николова (бронзова медалистка за 2015).
Всички партии се излъчваха онлайн на официалния сайт на първенството, ежедневно бяха отразявани и в националните турски медии.
“Аз участвам в Суперлигата за първи път. Играла съм 4 години в първа дивизия за различни отбори, но тук нещата определено са на много по-високо ниво, коментира Светла Йорданова. – Първата основна разлика е в нивото на съперниците – слаби почти няма, всяка партия трябва да се раздаваш на максимум. Повечето от противничките ми бяха гросмайсторки от световна класа, ниво, на което досега не съм играла в рамките на един турнир. Освен това кръговете бяха твърде много – 13. Обикновено се играят 9 или 11 кръга. Моят отбор – „Акдениз Спорт Беледие”, гр. Мерсин, беше застрашен от изпадане, след като 4 основни състезатели отсъстваха по различни причини. Ние бяхме от малкото отбори без гросмайстор в състава си и само с една резерва при мъжете!
Аз получих покана да играя в отбора в последния момент, в края на трансферния сезон. Реших, че това е отлична възможност да се изправя срещу едни от най-силните шахматистки в света и приех предложението. Моите колеги се оказаха невероятно гостоприемни и приятелски настроени и много бързо се аклиматизирах. В тима цареше колективен дух, настроение и жажда за победа. Всички се бореха докрай във всяка партия и закономерно отстранихме няколко превъзхождащи ни по рейтинг отбори! Повечето ми съотборници, в това число и аз, показахме висок процент и се класирахме 8-и от 14 отбора. Можехме дори 6-ти да станем, но малко се отпуснахме след като изпълнихме целта си – оставане в групата. Шампиони станаха за поредна година шахматистите на Бешикташ, следвани от Дениз Су Аквамач и отбора на турските авиолинии- Тюрк хава йолари, където играе Иван Чепаринов. Това са суперпрофесионални отбори, издържани с много средства”.
В личен план Светла Йорданова е доволна от представянето си – 8,5 точки от 13. Покачила е личния си рейтинг с 49 точки. Класира се на престижното 4-о място сред жените, разделяйки третото с гм Нана Дзагнидце. Шампионка е мм Аталък, следвана от гм Ушенина с по 9 точки. “Само половин точка не ми стигна за второто място в индивидуалното класиране, но и трите шахматистки преди мен са световни величия, имащи огромен опит и успехи. Така, че аз се радвам да бъда редом с тях в случая. След мен останаха доста други гросмайсторки. За съжаление, обаче, не успях да постигна моята лична цел – гросмайсторска норма. Имах 3 пъти шанс, не мога да се оплача, но го пропилях. Две от противничките ми бяха с много нисък рейтинг и ми понижиха общия перформанс, което изискваше от мен да правя повече точки.
Срещу противнички от висок ранг не е лесно да печелиш, изисква много енергия, концентрация и разбира се, шанс. Аз постигнах 7 победи, 3 ремита и 3 загуби, което не е лошо. Загубих от Дзагнидзе и Аталък в един и същ ден с черни фигури. Играх общо 10 часа и удивителното е, че имах реми и срещу двете. Но в крайна сметка опитът надделя. Напрежението за мен беше огромно в този ден и не издържах, но си извадих поуките и продължих с отличната игра докрая. След като стартирах с изненадващи победи с жгм Исгандарова (Турция), жгм Николова (България) и реми със световната шампионка гм Ушенина, взеха да ме гледат с респект, но и с известни подозрения. Няколко пъти дори ме проверяваха специално за електронни устройства…
Вторият ден с двойни кръгове също ми отреди тежък жребий – турската гросмайсторка Кюбра Юзтурк с бели и азерката Мамадова с черни. Бяха ми необходими 1,5 точки и покривах желаната норма. Прецених, че е по-логично да играя за победа с туркинята, която бе и с по-малък рейтинг, а и я бях побеждавала преди години. Мамадова в този момент водеше убедително в класирането. За съжаление, рискът не се оправда и загубих. След като мислех, че нямам повече шансове за гросмайсторска норма, играх разкрепостено втория кръг и спечелих с красива комбинация. В предпоследния кръг не успях да победя едно девойче с по-нисък рейтинг след 6-часова борба! Това ми костваше второто място в индивидуалното класиране. Но въпреки умората, в последния кръг направих реми с мм Мелия Саломе от Грузия. Интересното е, че до този момент на женската дъска на този отбор играеше предимно многократната шампионка на Турция, жгм Бетюл Джемре. Но явно се притесни да се срещнем отново…
В заключение мога да кажа, че за мен този турнир беше безценен опит. Имах малко време за предварителна подготовка, само седмица, но напълно достатъчна да разуча стила на съперничките ми. Видях, че в шахматно отношение не ни превъзхождат чак толкова. Най-добрите просто имат по-добра концентрация и устойчивост. Всеки може да го постигне, стига да има нужната мотивация”, завърши Светла Йорданова.
