На 82-годишна възраст днес почина Петър Шатров – един от най-големите треньори в историята на „Етър”. Ветеранът е получил инфаркт, последван от инсулт. Опелото му ще бъде във вторник от 12 ч. в църквата в с. Шемшево.
* * *
Петър Шатров е роден на 11 януари 1932 г. в Шемшево. Започва да играе футбол през 1944 г. После завършва ВИФ с отличен успех в специалността „Футбол“. Играе в софийското градско първенство с ВИФ, след което по негово желание е разпределен във В. Търново. Тук става учител във Втора гимназия (сега ПМГ „В. Друмев“), като футболист членува в ДСО „Червено знаме“ до 1957 г., когато е създаден и ДФС „Етър“. През 1960 г. треньорът Йордан Томов му подава ръка и го прави свой помощник, а след влизането в „А“ група Шатров наследява Томов през 1970 г. начело на „Етър“.
Като треньор Петър Шатров открива за футбола и налага при „виолетовите“ едни от най-големите имена на великотърновския футбол. Дал е път във футбола на първия национал на “Етър” Стефан Величков, после на Емил Димитров, на петимата от САЩ-94 и много други футболисти. Бил е наставник на треньори като Ст. Грозданов, Г. Василев, Н. Велков, Е. Димитров, В. Игнатов, Б. Димитров… Още през 1964-65 г. воденият от него „Етър“ завършва първи на полусезона в „Б“ група и е на крачка от първо влизане в елита, не удържа конкуренцията, но поставя началото на пътя нагоре.
Петър Шатров бе голям треньор, човек, обичащ футбола и увлекателен събеседник. „Никога не съм имал звездни мигове, винаги съм работил в обстановка за оцеляване. Но се гордея с едно – никога не съм отказвал на “Етър”. Въпреки че са ме викали все в трудни периоди и съм знаел, че ставам мишена. Аз не съм треньор-звезда, а един обикновен треньор“, скромно заяви за себе си Петър Шатров преди време в интервю за „Велико Търново спорт”.
Преди две години той бе специално почетен от Община В. Търново за 80-ия си рожден ден. „Вие и хората като Вас не просто имате огромен принос към развитието на спорта. Вие сте една от емблематичните личности, които създават авторитета, облика на футбола, на футболен клуб “Етър”, на Велико Търново. Всички ние сме горди и щастливи от факта, че имаме възможността да общуваме, да се учим от уникалния Ви опит, знания и умения не само за спорта, но и за живота.
Позволявам си от името на всички приятели на футбола, на спорта, от името на всички граждани на Велико Търново сърдечно да Ви благодаря за вашия огромен принос в развитието на футбола. Ако днес все още се говори за Великотърновската футболна школа, за успехи, постижения, за известни и обичани футболисти – всичко това го дължим преди всичко на Вас. Благодаря Ви за многогодишния сърцат, себеотрицателен труд, за времето и усилията, които сте инвестирали в развитието на най – великата игра в Старата столица.
Убеден съм, че именно чрез хора като Вас – с голямо сърце и душа, искрено отдадени и посветени на футбола ФК “Етър” ще си върне първо достойнството и доброто име, а след това и полагащото му се място в българския футбол”, написа тогава в поздравителния адрес кметът на В. Търново Даниел Панов.
Петър Шатров бе треньорът, наложил младия Краси Балъков в “Етър”.
Тази пролет стадионът в с. Шемшево прие името на изтъкнатия треньор, а до входа му бе издигнат паметник на ветерана. Инициативата бе на кмета на селото Кирил Ангелски и на Клуба на ветераните във В. Търново. За постамент бе избран митичният камък, забит в центъра на селото може би от столетия. Като малък Петър Шатров е прескачал този камък, за да получи право да седи зад вратата и да връща топката на батковците. На откриването присъства самият Петър Шатров, там тогава бяха президентът на „Етър” Александър Нанков, бившите възпитаници на треньора – Никола Велков, Георги Трендафилов, Георги Цингов, Радия Дойчев, Ивелин Младенов, Красимир Калчев, Добри Добрев…
Днес Велико Търново загуби един голям Етърец.
Почивай в мир, Треньоре!
