80-годишен юбилей отпразнува един от легендарните футболисти на „Етър” – Донко Долмов. Ветеранът събра близки, приятели и бивши съотборници, сред които Тодор Маринов, Никола Гаджев, Стефан Чакъров, Стоян Петров, на купон в ресторант „Рич”, където получи много поздрави и пожелания да бъде все така жизнен и верен на „виолетовата” идея.
Донко Долмов е роден на 27 юли 1934 г. Играе в “Етър” от 1957 до 1964 г., като е бил и негов капитан. „Завърших ВИФ през 1956 г. Като студент играех в столичния “Академик”, но завърших института и дойдох във Велико Търново като учител. След като играх в местния “Червено знаме”, ме поканиха в отбора на военния завод “Ивайло”. Той тогава беше много силен и спечели градското първенство, което му даде право да играе в новосъздадената Северна “Б” група през 1957 г. Но ръководителите на спорта във В. Търново тогава решиха да се сформира сборен отбор на града, който през месец май 1957 г. започна да играе под възстановеното име “Етър”. Така 7-8 футболисти войници от Габрово, както и аз, Димитър Байдаков и Кото Кръстев, които бяхме единствените цивилни, сме възстановители на съвременния отбор “Етър”. В продължение на 4 години бях капитан на тима”, разказва ветеранът.
Той е категоричен, че най-паметният мач за неговото поколение си остава победата над ЦДНА в София на 11 май 1960 г. „Тогава това беше най-големият успех на великотърновския футбол. Първо победихме отбора на “Генерал Заимов” (Сливен) с 2:0, после се наложихме над “Балкан” (Габрово) с 1:0. Отстранихме и силния отбор на “Локомотив” (Сф) с 3:1 и стигнахме до мача с ЦДНА в София.
Играхме с бели фланелки и червени гащета, наложи се те да си сменят екипа и играха в раирани червено-бели фланелки. Имаше един хотел до халите, Томов ни събра преди мача и Томов ни каза: вижте, силни са, и да се стопя, няма да мога да направя левия крак на Иван Колев и десния на Кирил Ракаров. Но не се разкъсвайте, бъдете компактни. Като тръгнем да нападаме, дръжте се плътно. Но си казахме: защо да не ги бием, и те са с два крака. Кото Кръстев с глава вкара за 0:1. Йордан Ценов изрита една топка напред, в централния кръг я пое Петър Харалампиев, надскочи Манолов и я пусна на Кото на бърз спринт, Антонов излезе да го пресреща и той с вътрешен леко го прехвърли под гредата и вътре – 0:2. Йордан Ценов направи страхотен мач срещу Иван Колев, но го изпусна за миг (а и Колев беше в засада) и стана 1:2. Дори не повярвахме, че сме били”, връща се в спомените си Донко Долмов.
Той признава, че идването като треньор на Йордан Томов е променило мисленето на хората и най-вече на ръководителите на града. „Успя да ги убеди, че трябва да си поставят по-високи цели, че градската управа трябва да застане зад футбола. Да влезем в “А” група. Намериха се нови футболисти, Стефан Чакъров, Стоян Петров, Борис Алексиев. Определиха хора, които да отговарят за футбола. И не след дълго успехът дойде”.
Донко Долмов е участвал и в международни мачове на „Етър”, като е бил и капитан на тима. „Срещу националния отбор на Алжир за първи път се срещахме с професионалисти, биха ни с 3:1. Имаше един Зитони, който играеше преди това в националния отбор на Франция. Хубав мач направихме с младежкия национален отбор на Турция, когото бихме с 2:0. Срещу Ирак – 2:1. Не получавахме пари, освен заплатите, където работехме. Аз бях учител в Строителния техникум. 8.50 лв. ни даваха, като удържаха ергенски данък. Пътувахме с камион, а за по-далечните мачове – с влака.
Освен че играехме заедно, много се уважавахме и извън терена, бяхме добри приятели и може би на това се дължат нашите успехи. И сега на всяко първо число от месеца се събираме и си припомняме годините, в които сме играли заедно. Приятелството ни от футбола остана за цял живот”, завършва спомените си ветеранът. Нека да е жив и здрав!
