“Етър Велико Търново” завърши на 5-о място първенството в Северозападната “В” група в своята първа година. За представянето на “виолетовите” през годината могат да се кажат и хубави, и недотам хубави неща. Отборът стартира от нулата с чудесната идея да обиграва местните момчета от школата и града, но още след първите кръгове показа потенциал и амбиции и се утвърди сред лидерите. В Дебелец, където домакинстваше през есента, не загуби нито една точка, би категорично фаворитите “Локо” (Мз) и “Ботев” (Луковит), а с основния противник “Локо” (ГО) направи две ремита.
Неработещият Управителен съвет и липсата на помощ, освен от Общината, обаче се отразиха. Селекцията през зимата се оказа несполучлива и въпреки добрата подготовка, “Етър” неочаквано зацикли към края на пролетта. Наред с традиционните “дискусии” на кого се дава и на кого не се дава шанс, очевиден бе фактът, че няма изграден облик на игра, който да предлага приятен за окото атакуващ футбол.
Въпреки това “виолетовите” бяха в играта почти до края – до 26-ия кръг, когато неочакваната загуба от “Видима-Раковски” у дома като с нож преряза амбициите на отбора и той просто доигра първенството, записвайки още три загуби в Мездра, Луковит и у дома от “Спартак”.
Така етърци завършиха сезона с 19 победи, 5 равни и 6 загуби, като станаха отбора с най-добра защита в групата (едва 20 допуснати гола), но пък вкараните 61 гола са два пъти по-малко от 119-те на “Локомотив”. Двете дербита с горнооряховци също оставиха противоречиви впечатления – страхотна атмосфера и публика (истински празник – 7000 души във В. Търново и 5000 в. Г Оряховица), но напрегната игра, в която двата тима се “самоубиха” с две ремита, които ги отдалечиха от първото място.
В крайна сметка петото място няма как да задоволява, тъй като след отборите от петицата останалите почти не водят тренировъчен процес, а някои се събират от мач за мач… Около бъдещето пък ясните неща около “Етър” са твърде малко.
За обзор на изминалия сезон потърсихме старши треньора на “болярите” Сашо Ангелов, който да анализира представянето.
– Каква е цялостната ти оценка на представянето на “Етър”?
– На 4 юли се събрахме, два месеца нямахме никаква помощ от никого. Но първият полусезон направихме отбор, не мога да кажа, че е бил добър, но се противопоставяше на всички съперници. Всички казваха, че нямаме право да влизаме като новосъздаден клуб, но за да ги накарам да дават максимума от себе си тези млади момчета, лично аз поставих цел първото място. Исках да се надградим, не мога да кажа, че през зимната подготовка работите не вървяха добре, но точно когато наистина трябваше да се атакува, направихме грешката срещу “Видима” и вече мотивацията изчезна.
– Есенният отбор не беше ли по-добър от този през пролетта, поне на базата на резултатите? След здрава подготовка, мачове в Южна България през паузата, очакванията бяха много по-големи за пролетта..
– Не мога да кажа така. Напрежението дойде в повече. Отборът получи облик към края на март, но дойде грешката с “Видима”. През есенния полусезон не сме направили повече от 4 хубави мачове, така че едва ли сме били по-силни.
– Зимната селекция не трябваше ли да надгради отбора?
– Няма да говоря персонално, защото не е коректно, но единствено Борис Бисеров донякъде оправда доверието. Другите не. При Пенев не се получиха нещата, но продължавам да смятам, че има потенциал, просто лични проблеми му изиграха лоша шега. Блажев се отнесе некоректно, защото го попитах дали е здрав и потвърди, а направи само два-три мача, все имаше някакви проблеми.
– Появиха се проблеми, Николай Иванов си тръгна, Байдаков и Николаев също, после се върнаха… Защо се стигна до това?
– Вече го коментирахме. Исках за тях премия за мача с “Локо” (ГО), но смятам, че не играха добре и я разпределих по мое виждане. А те си мислеха, че са играли добре. Трябваше да говорят с мен преди да си тръгнат, чак после проведохме разговор.
– Говори се обаче, че има проблеми в съблекалнята… Че има кръг от играчи, които са недосегаеми и се държат зле с младите. Така ли е, или не, защото ние не сме в съблекалнята…
– И аз не съм в съблекалнята, но не мога да кажа такова нещо. Това го е имало винаги, откакто има футбол, но аз в “Етър” не съм го забелязвал. Имало е само откъслечни моменти, но недосегаеми футболисти няма. Без значение дали е Ванков, Димитров… Недосегаем може да бъде само този, който показва добра игра през целия сезон.
– Има ли такъв?
– Единствено Мариян Иванов, когото мога да отлича с добра игра и постоянство. Другите опитни играчи имаха отделни мачове.
– Вкарването на Мариян Иванов като халф в средата на терена за сметка на нова двойка централни защитници не свали ли нападателната мощ на отбора, тъй като загубихте офанзивен халф като Блажев…
– Да не се заблуждаваме, че отборът е изключителен. Държах защитата да е добре, наистина нямаме футболист, който да решава мачовете, затова исках по-затворена игра. Отборът беше подготвен добре физически, трябваше да се съобразявам с възможностите на това, което имаме.
– Имаше упреци, че “Етър” няма изграден стил на игра, не показва креативен футбол…
– Играем с момчета, които ги събирах от поляните, и с юноши, които тепърва влизат в мъжкия футбол. Други пък са били картотекирани в “Етър”, но не са играли досега. Имахме някакъв стил, исках да сме по-агресивни, но не мога да търся в тях някакви големи качества. Есента срещу силните отбори играхме добре, но защо се получи това през втория полусезон… Ако не беше загубата от “Видима”, можеше да е друго, но падна гардът. Затова казах, че 9-месечен труд отиде на вятъра.
– Да се върнем тогава на мача с “Видима” – защо загубихме? Говори се, че играчите имали да вземат преди мача по три премии…
– Ако наистина затова са го направили играчите, те нямат място в “Етър”! Но от спортно-техническа гледна точка аз го очаквах, защото нямахме загуба от 15 септември. Все някъде идва загуба, жалко че стана точно тук.
– Загубите са част от играта, но в този мач севлиевци излизаха 5-6 пъти сами срещу вратаря…
– Така е, но то вече беше при 1:2, когато играта се отвори. При 0:0 имахме положения.
– Да не би тази цел първо място, въпреки че през лятото щяхме само да градим и обиграваме отбор, да е повлияла психически на момчетата?
– Може и това да е повлияло, те са млади момчета и имат лабилна психика. Аз зимата бях убеден, че ще издържат психически, но не стана.
– А защо падна гардът? Все пак това е само една загуба, предстояха мачове с Мездра, Луковит…
– Ясно беше вече, че другите отбори няма къде да сгрешат. След мача с “Видима” загубихме шанса за първото място. Вече зависехме от други отбори.
Мариян Иванов е най-постоянният играч през сезона според Сашо Ангелов.
– “Етър” беше най-добре премираният отбор в нашата група. Обосновано ли е да се играе за 200 лв. срещу последния в класирането?
– Ако се гони първото място, беше добре, защото е важно младите момчета да взимат пари при свършена работа, отколкото да имат някакви готови гласувани пари и да не се раздават максимално. В последните мачове, когато изгубихме шансове, тези премии отпаднаха.
– Виждаш ли свои спортно-технически грешки във воденето на мачовете, в смените или отношението към играчите?
– Един играч не играе добре, сменям го с друг, който е на ниво. Идва следващият мач и става точно обратното – вторият играе слабо. Младостта повлия, нямаше постоянство в играчите. Има и играчи, които са перфектни на тренировките, а в мачовете пък не издържат психически. Признавал съм си и грешките – като направихме 2:2 в Г. Оряховица, не трябваше да слагам Илко Трифонов до Красен Трифонов.
– Защо невъзстановеният Байдаков не игра в последния мач срещу “Спартак” поради контузия, а два дни по-рано си го пуснал в Сухиндол, където дори е вкарал гол? Защо игра в тази контрола, а на мача не беше на линия?
– Още като се контузи, постоянно го пробвахме дали може или не може. Видях и в Сухиндол, че не може и го смених още в 15-ата минута. Очаквахме контузията да е по-лека, пробвахме го и срещу Белене, но си личеше, че не е готов. Затова и не игра срещу “Спартак”.
– Доколко оказа влияние обстановката около и в клуба като организация и финансиране? Защото “Етър” пак се оказа изолиран, на гърба си всичко изнесохте Александър Нанков и ти. Очаквахте ли и получихте ли подкрепа?
– Уж имаше Управителен съвет от петима души, но от ноември само г-н Нанков помагаше на отбора. А това кой е бил в управата, кой ги е сложил там – този въпрос не е към мен. Настина бяхме малко изолирани. Ами базите? Положението остава трагично, вече ни изгониха и от Дебелец. Не знам къде ще тренираме.
– Какво ще се случва оттук-нататък? Имаш ли някаква яснота?
– Сезонът за тези млади момчета е добър, защото израснаха много през годината. Ако този отбор не намери друг инвеститор, освен Общината, явно ще се продължи както и досега. Но дали хората ще имат търпение да изчакат какво ще се получи от тези момчета – това е въпросът.
– Ще има ли освободени и новопривлечени футболисти?
– Пак всичко зависи от финансите. Със сигурност ще има напуснали играчи, но най-важно е опитните играчи, независимо кои са, да се доказват. Основата от юноши я имаме.
– Нов отбор ли ще започваме да градим?
– Не мога да кажа, че е нов, защото основата я имаме и ще се опитаме само да надградим с някои футболисти. Тепърва ще водим разговори.
– Казваш, че ако няма стабилно финансиране, отборът просто ще си продължи така, но нали сам твърдиш, че трябва задължително да има цел първо място, за да има мотивация. Ако нямаме финансиране, как ще имаме високи цели?
– Бъдете убедени, че и с тези момчета можем да гоним първото място. Много малко не ни достигна.
