Хандбалиската на “Етър-64” Станислава Димитрова направи истински фурор на Междуконтиненталното първенство за жени до 20 г. в Монтерей. Тя имаше сериозен принос за спечелено първо място от националния отбор на България, която представляваше Европа. Нашите нанизаха 4 победи над представителите на другите континенти – Австралия, Канада, Тайланд и Конго, и грабнаха купата. Станислава пък бе избрана за MVP (най-полезен играч) на първенството, взе приза и за най-добър десен гард, подели голмайсторския приз и влезе в идеалния отбор на шампионата. “Етър-64” имаше още една представителка – Петя Кръстева, която също даде своя принос, като игра в първата и последната среща.
Играта и признанието за Станислава Димитрова, както и спечелената преди това шампионска титла за жени, я правят сериозен претендент в анкетата за Спортист на В. Търново за 2013 г.
– Станислава, с какви очаквания заминахте за Мексико?
– Не бяхме гледали досега съперниците и нямахме конкретни очаквания за тях, но тръгнахме с цел да спечелим купата и за крайна победа. Отивахме в съвсем непозната страна, а и имаше трудности с подготовката. Нямахме много лагери, събраха ни едва една седмица преди турнира. Но събрахме сили и успяхме да вземем купата.
– Досега играла ли си извън Европа?
– Не, в Мексико също бях за пръв път. Обстановката е по-различна, а отборите бяха напълно различни, всеки със свой стил на игра. Предварително не знаехме какви са отборите, не бяхме виждали нито Тайланд, нито Канада или Конго… Нямахме никаква информация за тях.
– Как беше сформиран отборът? Доколкото знам, точно преди първенството Елизабет Оморегие се разболя, а Глория Павлова е контузена…
– Момичетата бяха 1993 набор, но по-голямата част бяхме по-малки. Познавахме се, все пак сме играли една срещу друга. Но бързо направихме един задружен и добър колектив, затова и спечелихме първото място, защото всички бяхме заедно и задружни. Имахме едноседмичен лагер в Габрово, където правихме контроли срещу “Бъки”.
– Първият мач с Австралия като че ли бе най-лесен?
– Да, в сравнение с другите противници мачът с Австралия беше по-лесен. Не сме подценявали никого, защото така и не познавахме отборите. Но като цяло бяха добри и на ниво. Успяхме преди нашия първи мач да гледаме Тайланд – Канада, но в началото те изглеждаха по съвсем различен начин, докато срещу нас всички бяха много по-концентрирани и силни.
– Повече ли си повярвахте след този мач?
– Тръгнахме с още по-голямо желание в следващите мачове и, пак казвам, не сме подценявали никого. Влизахме във всеки един мач с нагласата за победа и хубава игра.
– С Канада мачът беше много труден…
– Просто се мотивирахме, играхме задружно и успяхме.
– Кажи ми тогава как успяхте с Тайланд да биете в самия край, след като губехте с 9 гола и изравнихте малко преди края? Това ли беше възловият мач?
– Ако бяхме паднали от Тайланд, нямаше как да продължим по същия начин. Поведоха ни с 9 гола, защото направихме някои грешки в началото. Изненадаха ни, но ние стъпихме здраво. Съдиите също до някаква степен допринесоха за тяхната преднина. Мачът ни с тях беше труден, защото не сме свикнали на такъв стил на игра, използваха бързина, нахлуване само по шестия метър. В последната среща с Конго, въпреки че те бяха много бързи и атлетични, стъпихме здраво от самото начало и така си изиграхме мача. Росица Бакърджиева и Христо Коев ни сплотиха и ни мотивираха да играем за победа.
– Избраха те за MVP (най-полезен играч) на първенството и за най-добър десен гард. Доволна ли си от своята игра?
– Не мога да си правя такива самооценки. Благодарна съм за признанието. Изненадах се, но и много се зарадвах.
– Следи ли головете си за голмайсторския приз, където бяхте с изравнени голове с Макафи от Австралия. Знаеше ли колко гола ти трябват в последната среща, за да станеш еднолично първа?
– Въобще не съм следила и не съм знаела колко трябва да вкарам. Не ми е било това цел.
– Как бяхте настанени, какви бяха условията?
– Много добри, дори перфектни.
– Какво видя от Мексико, успяхте ли да видите нещо извън залата?
– Стандартът им е като нашия. Имахме време, нещата за разглеждане не бяха далеч от хотела ни в Монтерей.
– Какво си донесе? Някое сомбреро например?
– Сомбреро не, само се снимах. По-скоро някои местни сувенирчета, дреболии.
– Как отпразнувахте титлата?
– Имаше много хубаво и атрактивно закриване, домакините много се бяха постарали и организацията беше на ниво. Събрахме се всички отбори и отпразнувахме края на първенството.
– Какво си пожелаваш в хандбала и извън него?
– Да продължаваме все така и само напред. С националния отбор ни предстоят и европейски квалификации. Надявам се този отбор да бъде запазен. Лично на себе си пожелавам здраве, да няма контузии и една нова и хубава успешна година!
Петя Кръстева: “Усетихме, че имаме шанс да спечелим”
“Тръгнахме с очаквания, че сме един достоен отбор и можем да се представим добре. Имаше контузени състезателки, но в крайна сметка когато вярваме и сме задружни, всичко се постига.
България, която представяше Европа, е една много малка страна, в сравнение с Канада или Австралия, и първо ни се виждаше невъзможно да бием всички, но когато видяхме съперниците, повярвахме, че сме напълно равностойни и дори ги превъзхождаме в някои отношения. Усетихме, че имаме шанс да спечелим.
Играх в първия мач с Австралия и във финала срещу Конго. Всеки иска да е повече време на терена, но така са преценили треньорите. Аз се радвам, че ме пуснаха да играя. Момичетата се представиха достойно и не мога да твърдя, че е трябвало да бъда на мястото на някой друг. Радвам се, че ми се отдаде възможност и аз да играя и да допринеса за победата.
Определено най-трудно ни беше с тайландките. Начинът им на игра ни изненада най-много. Срещу нас направиха най-силния си мач.
Станислава винаги скромничи за себе си, но на този турнир имаше мачове, които тя изнесе на гърба си. Напълно заслужи наградата за най-полезен играч. Докато някои имаха силни и слаби мачове, тя изигра всичките срещи много силно. Настина се представи много добре и си заслужи признанието. Мога да й пожелая да продължава все така.
Всички бяхме в един хотел, и женските, и мъжките отбори, контактувахме с тях. Имат различни традиции, примерно преди мач се поздравяват по различен начин, някои дори се кланят на президентите си.
Всичко беше едно голямо изживяване, тежко пътуване, с многочасов полет, но пък по този начин сплотихме колектива. Създадохме си спомени, ще ни остане отлично изживяване, и то със златни медали, което е един голям подарък за нас. Надявам се така да продължаваме и занапред.”
