Сашо Ангелов пази уникални сувенири от “Парк де пренс”

Корите на Сашо Ангелов, с които Емо Костадинов играе в мача, и шортите на Трифон Иванов. сн. “Дарик”

Уникални сувенири от 17 ноември 1993 г. пази старши треньорът на „Етър В. Търново” Сашо Ангелов. На тази дата националният отбор постигна една от най- великите победи в историята на българския футбол. На стадион „Парк дьо Пренс” във френската столица „Пеневата чета” победи с 2:1 националите на Франция и постави началото на поредица от паметни за родния футбол успехи, сред които четвъртото място на Световното първенство в САЩ през 1994 г.

За първия тим на България преди 20 години на терена излизат от нашия регион Трифон Иванов, Краси Балъков и Цанко Цветанов. Сред 18- те са още Сашо Ангелов и Ивайло Йорданов. Последните двама са на скамейката на „Парк де пренс” в Париж, но тъй като тогава в тимовия лист се пишат по 16 футболисти, а смените са две, на попадат в групата и не са по екипи.

Любопитно е, че „екзекуторът на петлите” Емил Костадинов, отбелязъл двата гола за победата с 2:1, е играл с предпазните кори на Сашо Ангелов. Тогава нападателят забравил своите протектори и поискал тези на защитника. Днес те са сред футболните спомени на настоящият треньор на етърци. В неговия личен музей са и гащетата на Трифон Иванов, с които „железния бранител” бе на „Парк де пренс”.

„В еуфорията след срещата Трифон свали гащетата и се хвърли в басейна. Прибрах ги за спомен, а наскоро му казах, че са в мен”, разказа Сашо Ангелов. В дома си той съхранява още екипът и обувките, с които играе първия си мач за националния отбор на 12 април 1991 г. в Одензе срещу Дания, както и тези, с които Валери Божинов стана най- младият чужденец, дебютирал в Серия „А” на Италия – на 27 януари 2002 г. в срещата „Лече” – „Бреша”, ненавършил още 16 години.

„Преди двубоя с Франция бяхме настанени в хотел в близост до Версай. На 17 ноември сутринта с лекаря на националния отбор д-р Гевренов, който вече не е между живите, се разхождахме в един от парковете. Тогава той ми разказа за една друга голяма победа на България във Флоренция срещу Белгия през 1965 г. Помислих си, кога са минали 20 години, а ето, че вече минаха толкова и от мача с французите. Малко преди самата среща помощник-треньорът Краси Борисов ни каза, че с Ивайло няма да сме в тимовия лист. Спомням си, че голът на домакините стана след откровен фаул срещу Цанко Цветанов, а след втория на Емо Костадинов на стадиона се чуваха само радостните възгласи на момчетата от младежкия национален отбор, сред които бе и Наско Костадинов-Шейлата от „Локо” (ГО), докато французите бяха замлъкнали, невярвайки в случващото се. Тогава обявиха, че Господ е българин. Сигурно, но това поколение заслужаваше тези успехи. Истински лидер бе Трифон Иванов, с който се съобразяваха всички в състава, а най-големите професионалисти бяха Краси Балъков и Любо Пенев”, спомня си Сашо Ангелов.

Източник: “Дарик радио”