Легендарният защитник на “Етър” и националния отбор Трифон Иванов беше гост в предаването “120 минути” по Би Ти Ви. Той разкри, че всички футболисти от знаменития мач от “Парк де Пренс” на 17 ноември 1993 г. ще се съберат да отбележат събитието. Иванов говори за футболното си минало и разкри, че вече от близо година е дядо.
“Не станах треньор, тъй като знам докъде стигат способностите ми. Аз съм много избухлив и така съм преценил. Моето време да бъда на екрана и в медиите е минало. Сега искам по-спокоен и по-нормален живот”, заяви Трифон Иванов от хола в дома си във Велико Търново.
“Не може да се окаже, че в Париж сме усетили предстоящия бум. Но предчувствахме, че имаме сили да се преборим с Франция и да направим това нещо, което ще зарадва целия български народ”, коментира бившият защитник.
“Много скъп спомен са ми фланелките на Франко Барези, който е бил мой идол, на Ерик Кантона, на Рууд Гулит. Малко преди мача с Манчестър Юнайтед в Шампионската лига се обърнах към Кантона и го попитах дали може да получа неговата фланелка. Той каза О’Кей. След края на мача всичките ми съотборници се втурнаха към него, но той каза: “Не, не! Тя е за Иванов.” Това е един спомен, който ми е останал”, разказа легендарният национал.
“Всички голове са важни, но голът срещу Русия се помни. Тоя гол ни класира на световно първенство. Усещането е различно”, заяви Трифон Иванов за вероятно най-важния си гол за националния отбор.
“Когато играех в Бетис и по това време Роналд Куман се беше контузил и щеше да отсъства 6 месеца. Тогава Барселона прояви интерес към мене. Президентът на Бетис не разреши. Не се почувствах добре. Гадно ми беше, но може би така е било писано. Президентът решава в такива ситуации. Аз говорих с него, но той беше непреклонен”, разкри Туньо.
С момчетата от Златния отбор се чувам редовно. Имам добри отношения с всички. Били сме заедно в добри и лоши моменти. В някои ситуации съм се опитвал да сдобрявам играчите в националния отбор, особено със Стоичков. Той е по-особен характер и трябваше да служа като мост, за да потушавам напрежението. Ще се съберем на 17 ноември на обяд и всички са потвърдили, че са налице. Няма да издавам къде”, обяви Иванов.
“Запазил съм доброто и хубавото от кариерата си. Не съжалявам, че не съм играл в звезден отбор. Ходя често във Виена, минавам оттам, тъй като дъщеря ми живее в Германия. Хората продължават да имат добро отношение към мен, което ме радва”, допълни бившият бранител.
“Благодаря на семейството си за подкрепата, която ми оказва. Радвам се на трите си дъщери. Вече съм и дядо. Имам внук, който след 4 дни ще стане на 1 годинка. Благодаря им за всичко, обичам ги”, завърши легендарният национал.