В следващите редове имате възможност да се запознаете с историята на един от тези великотърновци, които продължават да се интересуват от случващото се в града и най-вече спорта, въпреки че са сменили преди години не само държавата, но и континента.
Един от редовните читатели на “Велико Търново спорт” е Пламен Ковачев, който живее в САЩ със семейството си от 2000 година, когато печели зелена карта. Във Велико Търново той е работил във валутните отдели на няколко банки. Писал е публикации за „Банкер”, „Капитал” и дори „Стършел”, а също така е бил в радиоефира с предаването „Цветът на парите”. Сега работи в мичиганската Flagstar Bank и е един от основателите и авторите на www.insuranceadvices.net.
Интересното е, че e и треньор на баскетболен отбор. Прочетете разказа на Пламен за ученическия баскетбол в един американски град, голям колкото Велико Търново, и нека всеки направи своя извод:
Героите на Пламен
“През септември започва шестият ми сезон като треньор на баскетболни отбори за Troy Parks and Recreational турнири. Това е нещо като градско първенство за ученици. Големият ми син започна да участва в тези състезания, а от миналата година се включи и малкия. Трой е град, голям горе-долу колкото Велико Търново (около 80 000 души) и се намира на 20 минути каране от Детройт.
Troy Parks and Recreational (в свободен превод Паркове и отдих) е спортен комплекс, построен с парите на данъкоплатците. Разполага с 3 баскетболни игрища, фитнес на 2 етажа, покрит плувен басейн, 4 зали за тенис на маса и билярд, десетина стаи за семинари, кафене и други.
Таксата за записване е 61 долара, като срещу сумата тимовете получават право на участие в турнир с най-малкото осем отбора, като всеки от тях е с име на клуб от НБА ; фланелки с логото на Troy Rec; безплатни тренировки в най-близкото за тима училище; топка и сак за треньора.
Има железни правила, като всеки играч трябва да играе равни минути с останалите. Времето за игра на мач е 4 четвъртини по 8 минути, като по средата на всяка се правят задължителни смени. Стрелбата от 3-те точки не се толерира преди 6-ти клас. След всяка среща са задължителните разговорите с треньорите на другия клуб.
Всеки от играчите има екип с логото на Troy Rec
Всеки от родителите на моите състезатели има и-мейла ми и там може да праща коментари, идеи или предупреждение за предстоящо отсъствие на детето от тренировки. Аз пък им изпращам информация как ще протече следващата тренировка или просто окуражаващи думи след мача и снимки.
Официалните мачове са в събота, като публиката (главно роднини на състезателите) се е подготвила с плакати за подкрепа и храна и напитки за играчите. Случвало се е след супер комбинация да стават и да ни ръкопляскат 2-3 минути, чувството е страхотно. Децата са като попивателна хартия – гледат и копират. Затова и досега никога не съм отворил уста срещу съдиите, въпреки че е имало моменти, когато са ни порязвали безпричинно.
Най-голямата ми гордост са едни мои ЛЪВОВЕ, които през зимата едва успяха да се съберат 4 човека за мача. Чудехме се дали да започнем, но момчетата си повярваха и победихме с една точка подготвен тим, който бе в пълен състав. След мача никой от тях не дойде да ни поздрави, а аз не сдържах емоциите си и се разплаках.
Безценно е също така да срещнеш състезател, който е бил преди в твоя тим, а сега играе за друг представителен клуб и да ти каже “Coach, you are the rock!” Сега вече е септември и започва новият сезон…”
Рожденият ден на малкия син на Пламен е в разгара на сезона и баскетболният мотив е водещ дори в празничната торта
