Георги Василев показа двумесечната си дъщеричка Гергана. Футболният треньор публикува в социалната мрежа Фейсбук две снимки, в които е в Кошарица и държи на ръце своята щерка. Както вече писахме (новината първо бе съобщена от “Блиц”), той стана баща на трета дъщеря и общо четвърто дете. Гергана е втората му рожба от украинката Олга Зелинска (б.а. за последните месеци това се оказа най-посещаваният материал в нашия сайт. Само за два дни бе четен от над 1500 читатели. Очевидно хората по никакъв начин не забравят Георги Василев).

Преди два дни именитият треньор навърши 67 години. Той бе обявен преди време за Треньор № 1 на Велико Търново за 20 век, а и досега си остава единственият наставник, ставал шампион у нас с три различни отбора – „Етър”, ЦСКА и „Левски”.

 

Припомняме ви част от любопитно интервю, което Георги Василев даде преди три години за „Велико Търново спорт”, в което разказва не само за треньорската си кариера, но и за годините си като футболист. В него той каза: “Великотърновският футбол е огън, който тлее, но един ден ще се разгори отново”…

 

– Да се върнем назад във времето. За вас се говори все като треньор, а вие бяхте дълги години футболист и имате с виолетовия екип 175 мача и 20 гола. Как дойдохте в “Етър”?

– Историята е любопитна. През 1968-69 г. играх в “Марек” и станах голмайстор на отбора по времето на Киро Миланов, Сашо Паргов, Сапинев… Договорът ми изтече, а желанието ми беше някъде да следвам и да играя. С покойния ми брат тръгнахме с влака, първата ни спирка беше В. Търново и “Етър”, а втората ­ Бургас и “Черноморец”. Слизаме тук на гарата, отиваме в канцелариите на игрище “Юнак” и влизам при председателя ­ другаря Горанчев. “Кой си ти, бе?” “Аз съм централен нападател и кандидатствам в университета, искам да играя в “Етър”. Голмайстор съм на “Марек”, можете да проверите.”

“Виж сега, нашият отбор е на лагер във Велинград. Ела след два-три дена, ще говорим с треньора Томов и ще видим…” Излязохме с брат ми и решихме, че поемаме към Бургас. Не бяхме минали и сто метра и ни догонва на пълна скорост другарят Паунов. “Стой тук, ще разговаряме!” Те веднага отворили “Народен спорт” и прочели за мене. “Решаваме да останеш при нас”. Настаниха ме в най-модерния тогава хотел “Етър”. Изчаках отбора да се върне. Йордан Томов не беше много доволен, че са решили без него, но добре ме познаваше. Това са ми първите крачки във В. Търново.

­ – Кои са ви най-ценните спомени като футболист?

– Аз съм такъв човек, че помня повече хубавите неща. Не може да не ме удовлетворяват мачовете, в които излизахме срещу “Интер”, срещу ЦСКА и “Левски”, когато стадионът се пукаше по шевовете. На мача с “Левски” публиката беше чак до тъчлинията (б.а. на този мач идват рекордните 40 000 души). Трябва да съм много подробен, за да разкажа всичко.

­ – Първия си гол за “Етър” вкарвате срещу “Сао Пауло”…

­ – Това беше едно отлично изпълнение от воле. Кольо Йорданов от лявата страна ми центрира, бразилската защита подходи с пренебрежение към ситуацията, а аз обичах такива изпълнения. Хубав гол стана, после се разписа и Маринов. Вратар на “Сао Пауло” беше Пикасо, дългогодишен национал на Бразилия.

­– Как започнахте да градите шампионския “Етър, кой беше тогава движещата сила?

­- Условията, които намерих в града тогава, ми дават основания да казвам, че тук съм работил най-пълноценно. Беше ми дадена възможност трайно и търпеливо да работя, а това даде резултати -­ титла, две трети места, купа на БФС, два полуфинала за купата. Изградиха се футболисти, които дълго след това останаха в орбитата. Играха в националния отбор през 1994 г., за успеха тогава и аз се чувствам съпричастен. Ентусиазмът беше голям, имахме терени, база, условия -­ затова дойдоха тези резултати.

– Спокойна обстановка и условия за работа ­- това ли е рецептата за изграждане на шампионски отбор. Вие сте единственият, който го е правил с три отбора ­ “Етър”, ЦСКА и “Левски”?

­- Търпението е нужно тогава, когато виждаш, че се работи от специалисти, които имат качества. А не търпение на всяка цена към недоказани личности. Съответният треньор трябва да отговаря на условията. Аз във Велико Търново ги имах. И веднага да спомена най-голямото ми разочарование ­ то е отново тук. “Етър” разпродаде най-добрите си 4-5 играчи, за да може да оцелее клубът, и това бе неминуемо. Следващата година завършихме на 5-о място и беше официално обявено от местните медии, че това е “крах за търновския футбол”. Ето това е голямото ми разочарование.

­– Простихте ли на участниците в преврата срещу вас?

­- Не съм злопаметен и това не стои в главата ми. Много от тези играчи намериха сили и морал да се извинят, но раната бе направена.