Фенклуб „Етър” продължава поредицата си „30-те причини „Етър” да е сред големите”. До 25 юли, когато е следващата сесия на Общинския съвет и на която се очаква да бъде гласуването за новия общински клуб, феновете публикуват всеки ден по една причина, поради която мястото на клуба е сред най-големите. До деня на сесията 30-те причини ще бъдат оформени в книжка, която ще бъде раздадена на общинските съветници, за да са наясно с материята.
КОРЕНИТЕ
Всъщност, когато се връщаме назад, за да намерим причините за това защо сме от „Етър”, защо подкрепяме местния си тим и защо смятаме, че мястото му е сред най-големите, може би трябваше да започнем от корените. Там, където не са властвали парите, ценностите са били други, а футболът е бил не бизнес, а просто игра. Велико Търново е от градовете у нас първи запознали се с новата игра. Първата футболна топка донася от Виена Георги Станев през 1909 г. Същата година в града са донесени и правилата на футболната игра от Цариград. Донася ги Никола Чантов, който впоследствие играе за първия клуб под Царевец – МСК, а по-късно и за „Етър”.
Войните през второто десетилетие прекъсват за кратко ентусиазма на търновци към играта, но веднага след завръщането си от фронта, съгражданите ни доказват, че са сред най-запалените по топката. През 1919 г. група младежи основават първия клуб в Търново – Младежки спортен клуб (МСК). За 2 години в клуба вече има 7 отбора. Топките се шият на ръка от ентусиастите. Тогава идват и първите срещи срещу отбори от други градове – равен 2:2 със СК „ОТО” (Габрово) и победа у дома с 2:1. След това при голям интерес идва и дербито с „Левски” Г. Оряховица. Естествено, с този мач започва хегемонията над комшиите на футболния терен – търновци побеждават с 2:1. След това се създават още няколко клуба, но футболните хора осъзнават, че за да са силни им трябва обединение и на 24 април 1924 г. в стая на партера в сегашния Факултет по изобразително изкуство се ражда обединеният клуб – „Етър”. Историята след това е дълга и славна и така както се гордеем с царете и величието на града ни, така се гордеем и с поколенията деятели и общественици, наредили ни сред футболните градове на България. В заключение ще добавим едно любимо мото на виолетовите фенове: „От баща на син, подкрепяй местния футболен тим!”.
ПРИНОСЪТ КЪМ НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР
Когато говорим за мястото на „Етър” в историята на българския футбол и оттам да изходим какви цели трябва да си поставим в момента и как да си представим бъдещето на виолетовите, без излишно изхвърляне, но и без понякога пагубната скромност и самоподценяване, трябва да припомним ролята на клуба за последните две класирания на българския национален отбор по футбол на световни първенства.
През 1994 г. България постига най-големия си футболен успех – четвърто място на световно първенство с петима „боляри” в състава си. Красимир Балъков отбелязва на „петлите” за 2:0 в квалификацията в София, а на „Парк де пренс” асистира на Костадинов за първия гол. На първенството в САЩ’94 е включен в идеалната световна единадесеторка. Бончо Генчев, първият българин, заиграл на Острова, вкарва безценна дузпа на осминафинала с Мексико. Цанко Цветанов внася острота на левия фланг във всеки мач. Илиян Киряков играе в 6 мача на първенството, като често са му поставяни персонални задачи срещу най-силните играчи на съперника поради неизчерпаемата му енергия и хъс в единоборствата.
Трифон Иванов пък, определян като един от най-добрите български защитници, освен със стабилната си игра през 1994 г., помага и за класирането на страната ни в последното засега световно първенство на „лъвовете” – през 1998 г. В решителната квалификация с Русия защитникът класира България за финалите в гол с глава след подаване на Стоичков”, припомнят от Фенклуб „Етър”.
