Организаторите са осигурили десетки екрани на открито за неуспелите да закупят билети.

Петко Ив. Петков, Лондон,

специално за “Велико Търново спорт”

Петък, 27 юли. Денят, в който се откриват летните олимпийски игри заварва Лондон в унило-безразлично настроение, твърде подобаващо на една от много от дъждовните утрини на мъгливия Албион. Мегаполисът още е в състояние на особен щастлив махмурлук след една седмица на рекордни температури и време, по-характерно за Южна Европа, отколкото за местните географски ширини, но на всички е ясно, че хубавото време винаги свършва, бързо и очаквано.

Хората, люшкащи се в метрото на път към работните си места са също толкова унило-безразлични, а на лицата им се чете характерното за англичаните тихо отчаяние (да не забравяме „Пинк Флойд”, все пак!), примесено с по-модерната версия – умерен песимизъм. Пред тях са две седмици на неизвестност и нови трудности, които ще се примесят в коктейла на модерния живот в един от най-гъсто населените градове на света.

Неочаквано за мнозина обаче, в петък сутрин

Лондон изглежда полупразен.

Явно предупрежденията на властите са успели да уплашат мнозина и сезонът на отпуските – обикновено август – е започнал седмица по-рано, тъй като отчетливо си личи, че туристите превъзхождат по численост местното население.

Информационната кампания, започнала месеци по рано и очевидно е успяла да убеди абсобютно всеки лондончанин, че предстои месец на ад. Стотици хиляди пъти са били повторени предупрежденията, че еди си коя станция на метрото ще бъде толкова  заета, че е по-добре да бъде избягвана от традиционно пътуващите, включва се дори колоритният кмет Борис, рекламирайки уебсайт, който ежеминутно ще дава информация за трафика в целия метрополитен с една единствена цел – да помогнат на изтормозените пътуващи граждани да “изпреварят Игрите”. Хиляди афиши информират колко точно ще бъдат глобени шофьорите, дръзнали да нарушат целостта на “олимпийските” ленти по пътищата, предназначени за тлъстите котараци от Международния Олимпийски Комитет и лъскавите им лимузини. Най-важният маршрут е, разбира се, между ултра-богаташките квартали в Централен и Западен Лондон и “народния” Стратфорд в Източен. Маршрут, който официалните лица от МОК изискаха да бъде вземан за 15-20 минути и домакините покорно им осигуриха зелена вълна, предпреждавайки всички останали да се приготвят за чакания по светофари от порядъка на половин час… Властите отнесоха и доста благословии по повод на множеството затворени улици в и без това претоварения център.

Най-известният японски телевизионен водещ - Мино Монта, също е сред посетителите на Игрите.

 След близо двумесечна медийна атака, доста лондончани са се изпарили в жарката мараня на континентална Европа и по-далеч, създавайки неочакван за столицата проблем – липса на хора. Това най-ярко си е проличало няколко седмици по-рано, когато „Бритиш Еъруейз” започват рекламна кампания, недвусмислено съветваща

 “Не летете! Останете вкъщи и подкрепяйте нашите отбори!”. 

Дни преди старта на игрите организаторите продължават отчаяно да изпращат имейли, че все още има билети, побързайте преди да са свършили…

Неуспелите да вземат отпуска и избягат се отдават на кротко мърморене, че тези Игри са си чиста проба прахосничество в светлината на лошите икономически новини напоследък и това не е  неочаквано, имайки предвид че последното официално проучване на правителството разкри, че лодончани са едни от най-нещастните поданици на Нейно Величество Елизабет Втора, докато на другия полюс са повечето от най-отдалечените от столицата точки – Северна Ирландия, Шотландия, Корнуол. Все пак всички са категорични, че така или иначе “нацията е поела ангажимент, който трябва да спази”.

Погледнат от Космоса, градът навярно повече прилича на военна зона, отколкото на спортен празник “за един мирен свят”. В различни квартали са разположени

 поне седем зенитни батареи, 

на три недалечни летища са базирани няколко ескадрили изтребители, а срещу входа на Гринуич е закотвен разрушителят “Океан”, носещ поне две дузини бойни хеликоптери, които изпълняват регулярни патрулни полети през целия ден и тормозят живеещите наблизо. Оставяме настрана милионите камери, пълната мобилизация на полицията, стотиците хиляди частни охранители, хилядите агенти на ЦРУ и МИ5. Сирените на полицейски и цивилни коли със сини буркани вият на почти всяка голяма улица, увеличавайки съспенса от предстоящото откриване… На този фон избухва поредица от скандали, свързани със сигурността на Игрите. Оказва се, че на доброволците за охранители, които задължително трябва да минат тест за сигурност, въпросниците са били предоставени заедно… с отговорите, тъй като на всички отговорни лица е ясно, че обещаният брой на охранителите така или иначе няма да бъде достигнат. Местен журналист, успял да се инфилтрира като кандидат-охранител, разкрива, че много от хората на сигурността имат проблеми не само с подготовката и тактиката, но често и с… английския език. Предвид всичко това, мнозина очакват атентати – едни със свито сърце, а други с едва прикрито злорадство…

Въоръжените полицаи се рядка гледка в Лондон, където по принцип полицията не носи оръжие.

Неделя. Светът вече е Олимпиада, а местните обсъждат откриването на Игрите като мненията варират от “невероятно шоу” до “невероятно разхищение”, с множество “въздържал се” от страна на неинтересуващите се. Най-често обаче се говори, че

 Лондон не издържа сравнението с разточителната азиатска пищност 

на Пекин 2008. Тъй като средният лондончанин прекарва около два часа дневно в път към и от работата, за повечето е ясно, че досегът им с игрите ще се ограничи до гледането на някои репортажи по телевизията и евентуално посещение на някой от олимпийските места, стига туристите да не са тотално парализирали метрото. А туристите правят всичко по силите си в тази насока. Мотаят се в краката на забързаните домакини с огромните си куфари, а някои сякаш нямат друга цел, освен да се возят на метрото и да се разхождат около гарите и затрупват с въпроси доброволците осигуряващи информация. Преобладаващото мнозинство са американците, които сякаш не могат да се наслушат на британския акцент и току попитат за поредната очевидност.

През уикенда си проличава, че дори във финансов аспект празникът да прерасне в провал, хората няма да се оставят и ще извлекат максимална изгода за себе си и местното общество. Хилядите доброволци, които са на “работните” си места от сутринта повдигат настроението на събиращата се публика с шеги и закачки през зачислените им мегафони, за които никой се сърди, че не се използват по предназначение. Стотици минифестивали – най-често организирани от местните църкви –  изкарват съседите навън из целия град и им осигуряват безплатна храна, напитки и забавления за семействата без разлика в цвета на кожата, облеклото или вярванията. Празненствата са подкрепени от местните власти, които пък са осигурили огромни екрани и шезлонги в почти всеки по-голям парк, дори в онези, които са напълно или частично блокирани от официалните състезания. Паралелно с това през юли и август вървят стотици други фестивали – театрални, кулинарни, музикални. Лондон държи на реномето си на световна столица в почти всяка една област и е очевидно, че всичко е направено палмата на първенството да не бъде изгубена.

Единствената заплаха за игрите досега идва от времето. Метеоролозите, които по принцип са много точни в прогнозите си, се колебаят, едни вещаят “най-мокрите игри в историята”, а други, макар и срамежливо, залагат на добро време с “откъслечни превалявания”. Те преобладават в неделния ден, обилно гарнирани с гръмотевици и студен вятър… Организаторите предвидливо са обявили, че пари няма да се връщат, а всеки желаещ, неуспял да види предпочитано състезание заради времето, ще има възможността да посети друго по избор. По-предвидливите се радват, че не са купували въобще билети – които 

в интерес на истината, съвсем не са евтини, 

а са останали вкъщи пред малкия екран, но смелите отдавна са се въоръжили с дъждобрани и чадъри и се скитат из града с фотоапарати в ръце, надяващи се да щракнат някой представител на разред “знаменитости”, долетели и доплували от топлите страни, за да “станат част от атмосферата” без обаче да си дават сметка, че колкото и лъскава да е една лястовица, тя пролет не прави. И че истинската атмосфера я създават онези, които утре пак ще се блъскат в метрото на път за работа, сънливо разглеждайки вестници, шарено и бъбриво отпечатали портретите на вчерашните знаменитости…

Множеството затворени улици пречат на шофьорите, но улесняват зрителите.