В 20-ия час на днешния ден можем да станем свидетели на едно голямо и дългоочаквано завръщане. Етър гостува във Варна и ако победи местния Спартак, ще влезе отново в елита на българския футбол.
„Виолетовите” са лидери в Източната „Б” група с 4 точки аванс пред втория Ботев (Пд), като очакват с нетърпение последния мач на свой терен срещу Несебър, след който се надяват да празнуват.
Едва ли в началото на 90-те някой си е представял, че „болярите* толкова дълго ще отсъстват от „А” група. Те станаха шампиони през 1991-ва и дълги години завършваха в челото. Последва обаче срив и през 1998-а Етър остана последен в класирането и изпадна. Отборът започна ходене по мъките, а хората във Велико Търново – едни от най-сериозните в България до преди 20 години, постепенно забравиха за стадион „Ивайло”.
„Тези 14 години кретане по долните дивизии допринесоха за оттегляне на голяма част от публиката на Етър от стадиона. Бавно и полека обаче нещата започнаха да се получават, като напоследък имаме доста добри резултати като посещаемост, особено на мачовете срещу традиционни дразнители като Левски н Славия за Купата на България”, обобщават „виолетовите” привърженици възхода и падението.
Срещу „сините” и „белите” от София стадион „Ивайло” действително оживя и събра почти 10 хиляди зрители. Средната посещаемост на домакинските мачове е добра за мащабите на България – над 3 хиляди зрители, с което „болярите” бият доста от настоящите членове на „А” група. При гостуванията агитката също се представя на ниво, като 50-100 запалянковци пътуват из страната, за да подкрепят Етър.
Преди десетина години обаче положението във Велико Търново беше тъжно. Едва петнайсетина души са в основата на ядрото, което създава фенклуба на „виолетовите”. По-възрастните привърженици, влезли в ролята на Сърдитите старчета (има такава фракция), полагат усилия за приобщаване на нови членове към своята кауза и сега са доволни, че броят на младите фенове в агитката расте непрекъснато.
Запалянковците на Етър са сред активните хора във Велико Търново. “Вярваме, че с обши сили можем да настигнем много за футбола и спорта в града като цяло”, споделят те.
Феновете подариха на играчите и клуба транспарант с надпис „Без милост, боляри!”. Хората от агитката са убедени, че са помогнали на „виолетовите” футболисти да върнат в съблекалнята онзи дух, с който стигнаха до върха преди 21 години.
„Виолетовите” все пак признават, че им липсва регионалното съперничество с Локомотив (Горна Оряховица). „Враждата с феновете на Локо Горна е доста стара, но напоследък те не са никакъв дразнител за нас – отборът им едва крета във „В” група. Това не е добре за региона като цяло, тъй като ни липсват дербитата от миналото – както на терена, така и по трибуните”, припомнят си „болярите” местните сблъсъци от края на 80-те и началото на 90-те години.
РАДОСТИН СПАСОВ,
в-к “Меридиан Мач”
