На 21 декември внезапно почина Александър Тошев. Отиде си от този свят доайенът на спортната журналистика във Велико Търново.

В продължение на десетилетия Александър Тошев бе спортен редактор на в. „Борба” и кореспондент на в. „Народен спорт”, името му стои не под стотици, а вероятно под хиляди материали, посветени на любимия ФК „Етър”, както и на успехите на великотърновските спортисти. До последния си ден, макар и отдавна в пенсионна възраст, той продължаваше да пише за в. „Борба” и бе близо до спортния живот в региона.

Александър Тошев имаше щастието да пише по времето на славните години на „Етър” и късмета, който ние, по-младите му колеги, нямаме и не се знае дали някога ще имаме – да отразява в медиите шампионския триумф на „виолетовите”, да бъде част от „златния” отбор от 1991 г., а в следващите години до самия край на пребиваването на „Етър” в професионалния футбол – да бъде и пресаташе на клуба. Бе автор и на паметната книжка „Шампионите”.

Изпита и радостта да бъде на „Парк де пренс” с националния отбор на 17 ноември 1993 г. Нещо повече – оказа се единственият от цялата българска делегация в Париж, който прогнозира победа за българите и то точно с 2:1. И спечели импровизираните залагания сред българските журналисти за резултата от мача, а „заработените” трийсетина лева така и не похарчи, пазеше ги като като скъп сувенир от една незабравима вечер.

Пиша тези редове и в паметта ми нахлуват спомени, спомени, спомени… Преди повече от 30 години, когато още не живеех във Велико Търново, четях материалите му за „Етър” и свързвах името му с този отбор. После, когато в началото на 90-те години започнах да се занимавам с тази професия, Александър Тошев бе човекът, който ми даде рамо и всячески ме подкрепяше. Щедро и отзивчиво подкрепяше нас, прохождащите в журналистиката, винаги бе готов за приятелски жест и съвет. Той обичаше хората, бе позитивен, ведър, доброжелателен. Обичаше спортистите и беше до тях и в радост, и в мъка.

Така и не можах да го накарам да дойде на мач на сегашния „Етър 1924”, въпреки че живееше на метри от стадиона и постоянно се интересуваше от отбора… Александър Тошев бе от хората, за които ФК „Етър” бе кауза, смисъл, начин на живот. Затова не ме и изненада вестта, че е пожелал да бъде погребан с риза, на която е извезано “ФК “Етър”…

Един от малкото хора, за които мога да кажа, че от тях съм се учил на журналистика. Запазихме отличните си отношения и до сега. Всеки понеделник точно в 9:00 ч. телефонът ми в редакцията звънваше, а аз знаех, че отсреща е той и се обажда, за да ми пожелае успешна седмица, така бе и онзи ден, когато ми звънна с пожелание за приятно посрещане на коледните празници и се разбрахме да се чуем отново след тях.

Следващият понеделник по това време телефонът ми зловещо ще мълчи.

Почивай в мир, бате Сашо! Ще те помня винаги.

Погребението на Александър Тошев ще бъде в петък в Гробищния парк на Велико Търново.