Начинът на провеждане на допитването за Спортист № 1 на Велико Търново отново породи много въпроси. В този вид подреждания така или иначе винаги има недоволни, но друг е въпросът, че години наред така и не можа да се направи точен критерий за точкуването. А нещата би трябвало да са пределно ясни – успехи на олимпийско, после на световно ниво, на европейско, балканско и на държавно.
Робуване на лични пристрастия отново проличаха при гласуването. Впрочем, то бе извършено два пъти, след като няколко заявки, подадени навреме, така и не стигнаха до гласуващите. Интересното бе, че първия път победител стана Станислав Недков, пред Христомир Христов и Емил Денев. При второто гласуване подреждането придоби точно обратния ред.
В никакъв случай не става въпрос да се подценяват успехите на който и да е и най-прав всъщност бе точно победителят Емил Денев, който бе категоричен, че всеки един от десетката заслужава да бъде на първото място!
Трудно е и да се преценят постиженията, защото в много от заявките на клубовете бяха недотам ясно посочени постиженията на собствените им състезатели. А как да изтълкуваме факта, че едва 19 клуба номинираха свои представители, от които едва 16 човека за топ 10?! (м.г. например 21 клуба бяха номинирали 78 имена).
19 клуба предлагат свои постижения, при положение, че в общината има регистрирани 82 клуба! Останалите въобще развиват ли дейност, или пък са обидени и не искат да бъдат подреждани в анкети…
Иначе похвално е, че общината отрежда 5000 лв. за награден фонд, но нека това не става за сметка на крайно семплата 10-минутна церемония. Все пак това е тържествено награждаване на най-добрите спортисти на Велико Търново. Самите те с труда си и с успехите си заслужават повече внимание и признание за това, което правят в почти невъзможните в България условия за развиване на спорт…
Станислав Недков: “Да не робуваме на интереси!”
Станислав Недков не дойде на церемонията по награждаването, като наградата му бе получена от Валентин Витанов. Потърсихме именития ни състезател по смесени бойни изкуства за причината за неявяването му.
“Ще започна с това, че изпитвам огромно уважение към всеки един спортист от десетката. Всеки един от тях заслужава да бъде първи. Огорчен съм от друго – от начина, по който в една чисто професионална класация подходиха някои от членовете на комисията, подчинили гласуването си на политически интереси. Затова и не присъствах на церемонията. Най-добре е десетката да се обявява само по азбучен ред. Питам: ако имаме двама световни шампиони, как ще се определи кой заслужава повече?!
Ако бях станал първи, щях голямата част от премията си да даря на болни деца. И сега ще направя същото – 2/3 от премията си за третото място ще даря на деца с увреждания и призовавам останалите наградени спортисти да направят същото.”
