Александър Томаш се договори с ръководството на „Етър 1924” за едногодишен договор и днес направи първа тренировка с „виолетовите”. Минути след като преговорите с представителя на акционерите Ендер Дурмушев бяха финализирани, Сашо даде интервю за клубния сайт на „виолетовите”.
– С какви чувства се завръщаш в родния град?
– Радвам се, че се завърнах във Велико Търново. Чувствах го вътрешно, че трябва да направя тази крачка. Моето желание е да помогна, защото все пък съм израснал тук, а никога не съм имал мач за мъжкия отбор на “Етър”. Доколко ще успея, ще покаже времето. Искам да помогна с опита си, защото градът, клубът, хората, заслужават отбор, който да пълни стадиона. Ще се радвам на едно – стадион “Ивайло” да бъде пълен.
– Ти имаш участия тук като юноша?
– От Велико Търново си тръгнах на 14 февруари 1994 г., когато от “Етър” преминах в ЦСКА.
– Разбрахте ли се с ръководството на “Етър 1924” за условията?
– Какво означава да се разберем? Погледнахме се с г-н Дурмушев, усетихме се и разбрах, че няма да имаме проблеми.
– Това означава ли, че утре започваш тренировки?
– Това означава, че започвам след малко тренировки. Не съм дошъл да почивам. Цяло лято играхме с една компания на малки вратички, първо по морето, после и в София. Имам леки проблеми, защото съм възпалил мускулче, но това ще отмине, няма да има никакви проблеми.
– Кога ще бъдеш картотекиран?
– Това е въпрос към ръководството. Все пак аз още не съм физически на нивото, на което е отборът. Тренирал съм, но самостоятелно. Но ще дам всичко от себе си, аз съм професионалист и за две седмици ще успея напълно да наваксам.
– Какво би искал да кажеш на хората тук, които обичат футбола?
– Това за мен едно от най-важните неща, защото не може вече толкова години Велико Търново да няма отбор, който да ги радва истински. Не говоря за Лига Европа и подобни изхвърляния. Говоря, че съм бил на този стадион, когато са играли “Етър” и “Локо” (ГО) и се е пукал по шевовете, беше на осветление, а за мен като малко дете беше една радост. Ако успеем да направим това нещо, и то не само аз и хората от клуба, а цялата общественост, целият бизнес да помогне по един или друг начин, и нещата могат да се сбъднат.
